"Нова Зора" - брой 37 - 13 септември 2011 г.

Сподели във Facebook
Скопие пропиля 20 години история
Евгений ЕКОВ

На 8 септември Република Македония отпразнува 20-годишния юбилей на своята “независимост”. За всеки, който се интересува от Балканите, е повече от ясно, че България винаги е помагала на Македония в най-трудните за новата държава времена, и очевидно така ще продължи и в бъдеще.
Много хора забравят, нарочно или не, съдбоносния период в началото на 90-те години на 20 век и затова винаги е добре да се припомня, че България първа призна независимостта на Македония и значително допринесе за поставяне на началата на македонската демокрация и освобождението от югославския режим. Днес обаче гражданите на Македония са заложници на една смехотворна “антиквизация”, която е в противоречие не само с историческата истина, но и със здравата логика.
От самото начало отношението на България към Македония е благородно и самопожертвувателно (някои го определят и като “мазохистично”) – България често жертва собствените си интереси в името на добросъседството и просперитета на македонската държава. Често пъти България наивно гласува доверие на така наречените двойни играчи, които на четири очи се представят като българи или приятели на България (обикалят често българските институции, мнозина имат българско гражданство или пък децата им учат или работят в България), но от другата страна на границата говорят съвсем различни неща и дори участват в репресиите срещу изявени активисти на македонските българи.
Ето тук се корени “сбърканата политика” и липсата на селективен подход. Време е прагматично да се погледне на този хамелеонски феномен и да не се толерират хора, придобили политически позиции с интригантското си поведение, вместо хората, които имат качества, достойнство, чест и визия за истински обществени промени. Един от тях е македонският българин и дисидент Мирослав Ризински, който бе осъден по скалъпено обвинение от македонските власти и в чиято защита неведнъж се обяви в. “Нова Зора”. Той вече е на свобода и се намира в България.
Мирослав, за чиято драматична съдба информираха и авторитетни европейски медии (като ЕурАктив и др.), излежа почти целия 3-годишен срок на политически мотивираната си присъда. Той решително отказа предложението на македонските специални служби да им сътрудничи и доносничи за свои близки и приятели, както и няколко предложения за “помилване” с неясни условия.
В специална декларация от март тази година Мирослав и неговите колеги от “Българския културен клуб” – Скопие, категорично отхвърлиха и окачествиха като “гнусна търговия с хора” предложението на македонското правителство за размяната му срещу други дисиденти от Македония, потърсили убежище и намиращи се на свобода в България.
Мирослав продължава да се бори за пълната си юридическа и политическа реабилитация в Македония, като в момента си търси и подходяща работа в България. Пред “Нова Зора” Мирослав Ризински изказа дълбоката си човешка благодарност - както към вестника, така и към всички общественици, интелектуалци, културни дейци, държавници, обикновени граждани и представители на гражданското общество от България и на българската емиграция в Европа, САЩ и Канада, които му оказаха силна морална подкрепа през трудното време на неговото политическо затворничество.
Арестите на редица политически опоненти на македонското правителство, извършени напоследък, следват сценарий, който е по същество аналогичен с ареста и осъждането на Мирослав Ризински. Безкомпромисната разправа не само с Мирослав Ризински, но и с Миле Йованоски, Спаска Митрова, Младен Сърбиновски, Симеон Симев и много други недвусмислено го доказва. Крайният резултат от несекващата антибългарска истерия е, че Скопие пропиля 20 години история...

Нагоре
Съдържание на броя