"Нова Зора" - брой 37 - 13 септември 2011 г.

Сподели във Facebook
100 години от рождението на Тодор Живков
"Зора"

На 7 септември 2011 г. се навършиха 100 години от рождението на Тодор Живков. Специално създаден инициативен комитет организира честване на юбилея в град Правец, родното място на държавния глава на Народна република България в продължение на 33 години. В парковото пространство пред паметника на Тодор Живков, поставен през 2001 г. по повод 90-годишнината от рождението му (автор на скулптурата е проф. Секул Крумов) се събраха хора от града, близките населени места и гости, дошли специално за празненството. В музейния комплекс, организиран при родната къща на Тодор Живков, бе открита и музейна експозиция под наслов „Тодор Живков и светът - отминало настояще”. Названието на експозицията се оказа пророческо и оголена метафора за истинските настроения на присъстващите, които едва ли са очаквали официалните изказвания по повод стогодишния юбилей на един голям български държавник (независимо от допусканите погрешни стъпки в различни области) да продължат... седем минути. Плюс още три-четири, в които бяха поднесени цветя. Мнозина от събралите се на неголямото място пред паметника не скриха дълбокото си възмущение от подобно “политически коректно” отношение на управата. За разлика от преобладаващото отрицателно отношение към десетилетията, в които начело на държавата бе Тодор Живков, оповестено от официозните телевизии със съответните проценти и проучвания, оказа се, че има и българи, които не се срамуват от годините, когато страната ни вървеше по пътя на социализма.
Един обикновен човек от Несебър събирал монети още от 10 ноември 1989 г. Сумата стигнала да закупи разрешение и да постави билборд на пътя край Несебър, на който се вижда портрет на Тодор Живков и скромен надпис – 100 години от рождението.
Вероятно това е най-удивителният билборд – освен че не е комерсиален (не рекламира нов модел форд например), той свидетелства не само за признанието към историческия принос на един голям български държавник, но демонстрира и огромната признателност към направеното по негово време за страната. И всичко това – без инициативни комитети, духова музика и постни слова.
Един обикновен българин показа на “политкоректните” днешни бюрократи как трябва да се разговаря с историята - на съвременен език. Макар и изненадващо нетрадиционно.

Нагоре
Съдържание на броя