"Нова Зора" - брой 37 - 13 септември 2011 г.

Сподели във Facebook
Либийската опозиция – симбиоза между
сътрудници на ЦРУ и "Ал Каида"
Уилям ИНГДАЛ

Така наречената либийска опозиция представлява смес от политически опортюнисти, партизани муджахидини, някога обучени от ЦРУ, като например Абдел Хаким ал Хасиди от т. нар. Либийска ислямска бойна група, който открито признава тесните си връзки с „Ал Каида” от времето на войната в Афганистан. Несъмнено това увеличава недоверието към най-странния военен поход на Вашингтон от последно време. Освен това в опозицията участват високопоставени членове на режима на Кадафи, решили, че „тревата е по-зелена” (т.е. успехът е по-реален) на страната на подкрепяната от САЩ, Великобритания и Франция опозиция, както и откровени главорези, които с одобрението на Вашингтон, Лондон или Париж напипаха шанс за контрол над една от най-богатите земи в света. Тази „опозиция”, за разлика от Тунис или други места, никога не е била „ненасилствена”. Това е въоръжено въстание, война на едни племена с други племена, а не бурен стремеж към демокрация.
Днес Вашингтон убеждава страните, членки на НАТО, да подкрепят група тирани и да прогонят предишната група тирани, понеже не отговарят на онова, което Пентагонът нарича „пълен спектър на доминация”. Либийската „опозиция” има добре познатия образ, създаден от Си Ен Ен или Би Би Си – неясни силуети на младежи, които замерят с камъни, крещят лозунги за „свобода и демокрация” пред подходящо разположени камери.
Реалността е далеч от тези представи. Както вече посочи Джордж Фридмън от „Стратфор”, „либийското въстание се състои от племенни групи (клъстъри) и личности, някои от тях от правителството, други от армията, а също и от много отдавнашни противници на режима”. И добавя, че „би било огромна грешка случващото се в Либия да се сметне за масово либерално-демократично въстание. Тази постановка определено може да работи в много страни, но в Либия е абсолютно неприложима”.
Става ясно, че основната опозиция на Кадафи идва от две твърде любопитни организации – Национален фронт за спасение на Либия, и странната групировка, нарекла себе си Ислямски емират на Бакра (Бакра е старото име на Северозападна Либия). Нейното ръководство заявява, че групировката се състои от бивши бойци на „Ал Каида”, пуснати преждевременно от затвора. Тяхната кръвопролитна история впечатлява и досега.
Основната опозиционна група в Либия днес е Националният фронт за спасение на Либия, който, както чуваме, се финансира от Саудитска Арабия, ЦРУ и френското разузнаване. Те са се обединили с други опозиционни групировки, за да се превърнат в Национална конференция на либийската опозиция. Именно тя призова за „Ден на гнева”, който потопи Либия в хаос на 17 февруари. Ключова фигура в Националния фронт за спасение на Либия е някой си Ибрахим Сахад, който обаче повечето време прекарва във Вашингтон. Според архива на Конгресната библиотека на САЩ, Сахад е човекът, който ЦРУ използва в неудачния си опит за преврат в Либия през 1984 г. Библиотеката на Конгреса на САЩ потвърждава, че ЦРУ е подготвило и подкрепило Националния фронт за спасение на Либия както преди, така и след неуспешния преврат.
На 11 март т.г. правителството на Франция става първата държава, която призна Националния фронт за спасение на Либия, и който и сега работи като аморфна група, като „чадър”, наричащ се Преходен национален съвет на Либия. Това не е нищо друго, а същият този познат Национален фронт за спасение на Либия – група, финансирана от дълги години от саудитци, французи и ЦРУ. Новата рехава групировка на Преходния съвет, според информациите, е почти същото, което е и старият Национален фронт за спасение на Либия – неизбирана група от поостарели бизнесмени-монархисти в изгнание и по-скорошни бегълци от редиците на Кадафи, които надушиха възможността да отхапят голям залък от нефтената баница, и с подкрепата на Саудитска Арабия, Франция и ЦРУ да изпълнят мечтите си за слава. Ето това са тези, от чието име днес НАТО води борба.
Националният преходен съвет на Либийската република, начело с Мустафа Абдул Джалил, е основан в Бенгази и контролира по-голямата част от източната половина на страната. Франция и Португалия официално признаха Съвета в качеството му на единствения „законен представител” на Либия. В Националния преходен съвет влизат и инсайдъри от бившия режим на Кадафи като например ексминистърът на правосъдието в Либия Мустафа Абдел Джалил и бившият министър на вътрешните работи генерал Абдел Фатах Юнис, който избяга от Кадафи преди събитията. Те лобираха Вашингтон и другите западни правителства за подкрепа почти веднага след сформирането си. Те искат да започнат въоръжено настъпление в контролираните от правителството райони на запад, за да свалят Кадафи. Така че това едва ли е невинна и спонтанна демократична революция в туитър*, въпреки че въстанията в Тунис, Египет и други страни също бяха далеч от спонтанността.
В началото на март Преходният съвет изпрати своите дефакто външни министри Али ес Ессави и приятелчето на Абдел Джалил, Махмуд Джебрил, в Париж. Там френското правителство ясно усети възможността да си проправи пътека към бъдещия режим в Триполи и побърза да признае Преходния съвет в качеството му на „законен представител” на либийския народ. Веднага след това Франция стана водещ пропагандатор на оглавяваната от французите (а как иначе!) военна намеса от името на своите нови-стари приятели въстаници от Бенгази.
Докато французите си утъпкваха пътечка дълбоко в дипломатическото крило на въстаническите отрепки в Бенгази, британците сякаш съсредоточиха вниманието си към военното крило, където бившият министър на Кадафи Абдел Фатах Юнис май стана техен човек. Сега Юнис е в командването на „армията” на Националния преходен съвет.
Хилъри Клинтън също започна да укрепва връзките на САЩ с въстаниците. На 13 март, според различни слухове, тя се срещнала в Кайро с лидерите на въстаническата опозиция. Оповестявайки за срещата си, тя заявила, че „ние се обръщаме към опозицията вътре и зад пределите на Либия. Аз ще се срещна с някои от тези фигури тук, в САЩ, и през следващата седмица, по време на пътуването ми, за да обсъдим какво още може да направят САЩ за другите”.
В Западна Либия действа опозиция, начело с другата групировка, призната от Франция, която амбициозно се е нарекла Ислямски емират на Бакра. Описват я като „поостарели емигранти и пребоядисали се хора от бившия режим на Кадафи, които размахват монархическия флаг на стария крал Идрис”.

Нагоре
Съдържание на броя