"Нова Зора" - брой 37 - 13 септември 2011 г.

Сподели във Facebook
България в геостратегическия триъгълник Брюксел-Москва-Вашингтон. Културна и духовна идентичност
Светлана ШАРЕНКОВА,
председател на Форум „България - Русия”,
издател на в. „Земя” и „Русия днес”
пред международната конференция
„Българо-руските отношения в многополярния свят.
Предизвикателства и перспективи” (09.09.2011 г.)

“Българо-руските отношения в многополярния свят. Предизвикателства и перспективи” се нарича международната конференция, състояла се в София на 9 септември 2011 г. Тя се проведе в навечерието на Осмия национален събор на приятелите на Русия в България, край град Казанлък (на 10 септември).
Международната конференция се организира от НД “Русофили” – България и Руският институт за стратегически изследвания – Руска федерация, със съдействието на Координационен съвет “България – Русия”. Участниците в международната конференция са учени, експерти и обществени дейци от България и Русия.
Първото заседание на конференцията бе ръководено от Николай Малинов, председател на НД “Русофили”, който представи съорганизаторите – Леонид Решетников, директор на Руския институт за стратегически изследвания (РИСИ), и Станка Шопова, председател на Координационния съвет “България – Русия”.
В рамките на конференцията доклади изнесоха директорът на РИСИ г-н Леонид Решетников; г-жа Елена Хоткова, началник на отдела за евроатлантически изследвания към РИСИ; Румен Овчаров, народен представител от “Коалиция за България”; ст. н. с. Никита Бондарев; проф. Росица Чобанова; Юрий Глущенко; Светлана Шаренкова (докладът публикуваме отделно); Владимир Кузневски, доктор на историческите науки; Михаил Смолин, началник на отдела за хуманитарни изследвания в РИСИ; д-р Никола Хаджиев, директор на Националния църковен историко-археологически музей при Светия синод на БПЦ; Олга Решетникова, журналист; Андрей Вассоевич, доктор на философските науки; и Николай Малинов.
На конференцията изказвания направиха и Владимир Медински, депутат в Държавната Дума на РФ, Боян Чуков, експерт по международни отношения, геополитика и национална сигурност, Валентин Вацев, доктор по философия, проф. Андрей Пантев, Искра Баева и др.
Г-жа Станка Шопова предложи проект на декларация от името на съорганизаторите на конференцията до държавните ръководства на България и Русия, чийто проект публикуваме отделно.
Огромните, добре осигурени отвън усилия за формиране, утвърждаване и засилване на българската русофобия като състояние на обществото в България натрупват сериозни дефицити в духовните и културните ни връзки. Такава бе една от констатациите на участниците в Международната конференция. Славянството е духовен стълб на европейската цивилизация и ако Западна Европа е прагматизъм, Източна Европа, славянската, е духовност, заяви председателят на НД “Русофили” Николай Малинов.
Не ни обединяват леви или десни симпатии, обединява ни общият ни цивилизационен код, подчерта Леонид Решетников, директор на РИСИ. Москва прави и грешки, и неправилни стъпки към България, но Господ бог ни е отредил божествена мисия, и ако не сме заедно, ще изчезнем, категоричен бе Леонид Решетников.
В своето поздравително писмо до конференцията президентът на Република България Георги Първанов отбелязва, че темата на форума е повече от навременна. Русия е търсен и желан партньор в световен мащаб, това е причина отговорността на българските политици да е още по-голяма. “... Вярвам, че имаме желание и обща воля да придадем още по-голяма динамика и дълбочина на нашите връзки и сътрудничество във всички области. ... През последното десетилетие ролята на Руската федерация на международната сцена се разширява и утвърждава. Свидетели сме на активен диалог, който Русия поддържа с Европейския съюз и НАТО, като за България има важно значение по-нататъшното укрепване на това партньорство.” Българските политици и институции трябва да съумеят да оценят, че “установените исторически, културни и духовни традиции в отношенията между България и Русия, както и близостта между българския и руския народ, могат да изиграят съществена роля за осъществяването на конструктивен и прагматичен диалог в двустранните отношения...”, се казва още в поздравителното писмо на президента Георги Първанов.
Темата на международната конференция по един или друг начин е била обект на анализи и на страниците на в. “Нова Зора”. Затова в този брой отделяме внимание на документите от форума, а вероятно в някой от следващите броеве ще бъдат публикувани и разработки на участниците.

"Зора"

Уважаеми колеги,
Преди година тук, в София, заедно с президента Георги Първанов, представихме емблематичната книга “Светът без Русия?”, с подзаглавие “Докъде води политическото късогледство”, на големия учен и държавник, наш искрен приятел акад. Примаков. Днес (дори само в контекста на процесите в арабския свят) на всички е ясно, че това е изключително важен за целия свят въпрос.
Но за нас, българите, има и един друг жизнен въпрос: Може ли България без Русия? Този въпрос се поставя многократно през последните над 130 години след Освобождението на България. И макар че отговорите често са разнопосочни, историята си е казала думата. Русия е нужна на България! Каквито спорове и противоречия да е имало или има между правителствата на двете държави, понякога изострящи се до степен на икономически, военен или политически конфликт при княз Батенберг, при царете Фердинанд и Борис I, или при премиерите Костов и Борисов, то близостта между двата народа е константна величина.
Вероятно на всички нас са познати и дори омръзнали основните аргументи за дружбата ни с Русия. Синтезирано изброени, те са общославянските ни корени и ценностна система, православната вяра и близост на църквата и клира, общата писменост и взаимно проникващи се културни влияния, паралелните борби за национална и духовна независимост срещу общи врагове, Освобождението на България от турско робство и изграждането на социалните държави в двете страни през 20-и век, което и в двата случая за България става с руско оръжие и с цената на многобройни руски жертви.
Огромни са политическата и икономическата помощ, които Съветският съюз и руският народ оказват на България през втората половина на 20-и век. Макар и в условията на тоталитарни държави, на ограничени граждански права и свободи, относителният дял в успехите на икономиката, социалната сфера и духовността е преобладаващ благодарение именно на безкористната дружба и сътрудничество между българи и руснаци. Едва ли има други народи със самостоятелна държавност, които да са запазили дружбата си хиляди години и дори и днес все още да живее и ни умилява обръщението “Здравствуйте, братушки”!..
От края на 20-и и началото на 21-ви век светът има нова архитектура. Многополюсният свят, прогнозиран от Примаков и Кисинджър още пред 80-те години на миналия век, вече е факт. В днешния ден и на Русия, и на България се определят различни роли.
Русия, казват някои, ще бъде победената бивша суперсила, чиито опоненти искат да остане слаба и без световно влияние, а България - член на „светото семейство” на т. нар. демократични държави чрез членството си в НАТО и ЕС. За мнозина в новия политически елит на България това означава край на приятелството между българи и руснаци, в полза на приятелството ни със САЩ и ЕС. Но изтеклите 22 години на демократични промени не оправдават тези очаквания:
Първо, защото законите на историческото развитие имат своята логика, която не се подчинява на необективни желания и стремежи,
И второ, защото българо-руският случай е по-особен. Ние, българи и руси, просто сме в полето на един цивилизационен модел. Не можем произволно да влезем в друг модел с чужда на народа ни ценностна система и рамка. Опитите на една от най-силните дъжави - на САЩ, да налагат на други народи своя модел или ценности, се провалят. Както не е възможен износ на революция (по Троцки), така се проваля и износът на демокрация и ценностна система, прилаган от американската администрация.
В европейската политическа литература и практика има формулирани критерии за национално отговорно поведение на малките държави като България. Сред тях на първо място са партньорството и отчитане на интересите на най-близката велика сила, а също последователност и приемственост във външната политика. А това за България означава само едно - партньорство с Русия.
Утежняващ фактор за нормалните българо-руски отношения в последните години е огромният натиск, на който са подложени елитите, и в частност политическата класа, от страна на другите велики сили. Каналите са много и всички ги знаем – от „Отворено общество” до фондация “Америка за България”, от пряката намеса на американския посланик с директни разпореждания към изпълнителната и съдебната власт, до съвети за справяне с проблема за бездомните кучета в София и до преднамерените и купени антируски медии. Сигналите, които идват в София от Вашингтон и Брюксел, много често са антируски. Тези сигнали отчитат само чуждите, а не българските интереси. Още повече че често съветите, които ни дават за Русия, нашите западни партньори не спазват в собствените си реални политики.
Изхождайки от тези причини и реалности, в определени български политически и обществени среди се оформя концепцията, доктрината, за геостратегическия триъгълник Европейски съюз – САЩ – Русия, и мястото на България в него.
И ако България е член на ЕС и НАТО и произтичащите от това задължения, то тя има своите неотменени задължения към сферата на руското политическо и културно влияние. Днешните политици с лека ръка забравят, че от Виенския конгрес през 1815 г., през Берлинския конгрес от 1878 г., до Ялтенските споразумения - 1945 г. и Малтийската среща между Горбачов и Буш - 1989 г., нашите земи са оставени в руската зона на влияние и интереси. И това не е случайно! Затова и ние утвърждаваме принципа на равноотдалеченост и равноприближеност на България от трите върха - от Брюксел, от Вашингтон и от Москва. А че третият връх е особено важен за държавата и народа на България, се доказва най-ясно както от общата култура и вяра, и от енергийната зависимост, но преди всичко от историческата традиция и памет.
Над 400 селища по цялата страна носят руски имена, над 500 паметника пазят паметта на загинали за България руски и съветски воини, стотици са улиците, площадите, местностите с руски наименования, хиляди са персоналните приятелства и съратничества. А това е главното, което ще определи нашето бъдеще. Останалото е преходно и няма значение за историческия ход на събитията.
Убедена съм, че подобна геополитическа концепция е тактически спасителна за България в днешния ден. В ситуацията, в която нашия велик партньор Русия е в търсене на собствената си идентичност, оцеляването на България като държава и нация е свързано със запазване на баланса на равноотдалеченост и равноприближеност с великите сили. А ако оцелее през следващите две–три десетилетия, стратегическото бъдеще на страната ни е свързано с общото бъдеще на българи и руси.
Разбирам нашата роля като неправителствени организации да не допускаме повече българо-руските отношения да стават заложник на конюнктурните интереси на управляващите и в двете страни. Географията и историята, обективните и субективните дадености и фактори са ни държали близо един до друг, дори когато в двете големи войни на 20 век, че и в третата – след падането на Берлинската стена, сме били на различни страни. Добре осъзнатият български, а убедена съм, че и руски национален интерес е да се обърнем към историческата традиция и осъзнаем мястото и мисията си в днешния многополюсен свят.
Крахът на Съветския съюз и Народна република България като преходни форми на държавност на руси и българи не трябва да ни обрича на враждебност, още по-малко да налага забрава за общото ни недалечно минало. Ругателствата срещу Русия на новите български прозападни политици-русофоби внушават злонамерено знак на равенство между социализъм и фашизъм, а обвиненията на кремълските ретрогради, които доведоха една велика идея и държава до крах, към българите в неблагодарност, измяна и прочие са израз на неспособността им да отсеят грешките от истината, конюнктурното от историческото, низостта от верността към изконното, родното, своето.
Вярвам, че спасението на България и българската идентичност предполага да работим всички заедно за истинско, за реално, а не палиативно развитие на отношенията с Русия и братския руски народ.
И смятам, че наред с всички енергийни и прочие проекти, най-важната област, в която трябва да насочим усилията си, е духовната, и по-конкретно сферата на образованието. Ако до година–две не създадем с общи усилия своя фондация „АБВ”, аналог на „Отворено общество”, която да изпраща по 2-3 хиляди българчета да учат в Русия, след 10-15 години ще има вече не едно, а три загубени поколения и народите и държавите ни (ако ги има тогава) ще бъдат принудени да извървят много по-дълъг път едни към други с много безвъзвратно пропуснати възможности.
Благодаря за вниманието!

***

Декларация

Ние, участниците в настоящата международна конференция „Българо-руските отношения в многополярния свят. Предизвикателства и перспективи”, състояла се в гр. София на 09.09.2011 г., след провеждането на задълбочена дискусия, констатираме:
I. Във взаимните българо-руски духовни, културни и икономически връзки се натрупват сериозни дефицити, за което съществуват както глобални, така и специфични за всяка от страните, причини.
1. Към общите причини отнасяме тенденцията в глобален мащаб светът да бъде унифициран; издигането в култ на прагматизма, разбиран като чужд и враждебен на исторически утвърдилите се цивилизационни специфики на народите.
2. Към специфичните за България причини отнасяме огромните добре осигурени отвън усилия за формиране, утвърждаване и засилване на „българска русофобия” като състояние на обществото в България.
3. Основен акцент в руската външна политика е “енергийната дипломация”, като при това не се дооценява важността на развитието на целия комплекс от културни и духовни връзки, които са основа за по-нататъшно взаимодействие между България и Русия. За разрушаването на традиционната ни дружба работят проатлантически, русофобски сили, натрапващи ни чужди стереотипи на мислене и поведение.
II. Ние, организаторите на настоящата конференция, като отчитаме посочените проблеми и пораждащите ги причини, декларираме своята непоколебима привързаност към следното:
1. Българският и руският народи принадлежат към общ славяно-православен свят, към общ цивилизационен модел, имат не само богата история, но и богата жизнена перспектива. Нашите народи са свързани дълбоко и трайно в културен план, както и от взаимна симпатия и уважение. Тяхната духовна близост и единение е изградено през вековете върху общата православна вяра, език и писменост. Убедени в дълбоката цивилизационна свързаност между двата народа ние считаме, че:
2. Нашата обща културно-историческа и духовна близост е солидна основа, върху която може да се изграждат българо-руски отношения и в перспектива.
3.Всяко отчуждение между руския и българския народи, незаинтересованост и равнодушие един към друг, са неестествени, нежелани и вредни за тях. Те работят срещу бъдещето на двата народа и минират възможностите за взаимно обогатяване и развитие, доказани в хода на историческите традиционни връзки.
III. Ние сме убедени, а и конференцията показа, че е наложително да се положат енергични насрещни усилия за преодоляването на празнотите в двустранните отношения. За да бъдат тези усилия резултатни, смятаме, че са необходими:
1. Активни и последователни усилия от страна на заинтересованите обществени организации и среди в България и Русия, които споделят и подкрепят нашите виждания за възстановаване и обогатяване на традиционно полезните връзки и сътрудничество.
2. С обща българска и руска енергия да превърнем натрупалата се маса от позитивни идеи и инициативи в плодотворна основа за по-нататъшното духовно и културно въздигане и единение на нашите народи.
3. В името на тези цели считаме за необходимо като начало създаването на общ аналитично-информационен център, който и в България, и в Русия да формира убедителни отговори на антируската и антибългарска пропаганда. Този център следва да подпомогне изграждането на обществено мнение, което отчита и уважава историята, ценностите и традициите на двата народа, както и перспективата пред тях. Център, който търси, предлага и подкрепя ценните идеи, инициативи и предложения, насочени в полза на общото благо на двата народа.
Обръщаме се към и призоваваме висшите български и руски държавни институции да потърсят и намерят по-ефективни пътища към конструктивен взаимоуважителен диалог като основа за придаване импулс на предсказуемост и перспективност, включително в контекста на членството на България в Европейския съюз.

Нагоре
Съдържание на броя