"Нова Зора" - брой 31 - 2 август 2011 г.

Сподели във Facebook
Виж кой говори...
Евгений ЕКОВ

За 22 години “преход” българите се нагледаха на шутове в политиката. Един от тях дори стана президент. Други, като Жорж и Йоло Денев, не успяха, но поне дадоха своя принос. В шеги и закачки премина и третият вот на недоверие на кабинета “Борисов”. Мотивът за искането на оставка на правителството бе провалът на политиката по вътрешна сигурност и обществен ред, отложеното приемане в Шенген, полицейщината и нарушаването на човешките права.
Сред най-големите губещи от този вот на недоверие се оказа “Атака”, защото партията загуби достойнство. След вътрешните разцепления и след като самата бе морално заклеймена четири пъти чрез отказа на всички парламентарни групи да изберат Волен Сидеров за председател на Комисията по парламентарна етика, антикорупция и предотвратяване конфликта на интереси, “Атака” се оказа в позицията да гласува заедно с отцепилите се независими депутати. Дали защото властта не отива всекиму...
Крясъците на Сидеров от парламентарната трибуна, че Цветан Цветанов е “еничарин” бяха забравени. “Защото аз мисля - заяви Сидеров, - че сред нашите 400 000 избиратели няма нито един, който да подкрепи моето заставане в отбора на Ахмед Доган”. Дали пък не му е обиден за други едни работи?
Много интересно, ако депутатите от БСП или/и ДПС кажат, че земята не е кръгла или че слънцето не изгрява от изток, дали колегите им от “Атака” ще ги подкрепят? Нима само заради дрънкане на патриотични пики трябва да се застане на страната на лъжата?! По всичко личи, че е така! Особено ако Бойко Борисов е сложил чатала на врата на Волен заради криминални комбинации с банкови гаранции за офшорни фирми.
Това, че вотът на недоверие отекна и във въпроса за оцеляването на “Атака” (след като подкрепи правителството, тя отиде към все по-стесняващ се електорат като ГЕРБ) в случая не е толкова важно. Важното е Сидеров да остане в играта. Заради такива политически играчи България е такава, каквато е в момента. Но пък кой ли му вярва вече? Принципен бил... Майсторлъкът е да изпревариш опонента и първи да заемеш позиция, като го принудиш да се съгласи с теб, но явно според него тази тактика е демоде. И затова предпочете по стар навик да прехвърли вината от болната глава на здравата!
“Фундаменталното” изказване по време на дебатите, което ще прочетете, принадлежи на вицепремиера и министър на вътрешните работи. “Много ми е приятно да си говоря с вас, но не знам дали на вас ви е приятно да ме слушате”, заяви деликатно Цветанов и продължи два часа. Краят на неговото изказване бе посрещанот с бурни аплодисменти дори от множеството журналисти, които отчаяно очакваха речта му все някога да свърши. Колкото и да се напъваха, така и не успяха да намерят едно издържано изречение в нея, споделяха с облекчение колегите. Такова чудо в българския парламент от 70 години не се е случвало. Аплодисментите, с които изпращаха мъдростите на вицепремиера, ме отчаяха. Да слушаш специфичния речник на Цветан Цветанов, е забавно само за около 10 минути. След това ти се приисква и народните представители да извикат “Помощ!”...
От словото на Цветанов стана безпощадно ясно, че до края на управлението си ГЕРБ ще се оправдават с грешките на предишното, по-предишното, по-по-предишното и т.н. управление. С изказването си Цветан Цветанов вместо да внуши доверие, че държавата се бори с престъпността, още повече разклати доверието към институциите въобще. Страхувам се да си помисля, че той няма и хабер как работи правовата държава. И на този фон даренията за повереното му ведомство, изглеждат дори не толкова страшен гаф.
Представители на ОССЕ например се интересуваха защо МВР-шеф в държавата ръководи и предизборния щаб на управляващата партия, дали това не застрашава демократичното провеждане на изборите... То бива любопитство, ама чак пък толкова. Ако върви така, някой ще вземе да пита защо прокурорът Р. Василев е награден с лично оръжие, а пък бил разследвал тъщата и тъста на Цветанов, или пък че Пашата май купил “Кремиковци”... Да не говорим за контрабандата, дето е скочила двойно, според изказвания на депутати от левицата.
Цветан Цветанов така и не можа да обясни защо предизвика проверки от международната асоциация на съдиите и от юридическия отдел на ООН, които обаче го разкритикуваха и така бе уронен международният престиж на страната ни. Навярно за да прикрие именно този позорен факт, опита се да забрани на адвокатите да говорят пред медиите, защото му противоречали и така го злепоставяли. (!)
Без обяснение остана и друго едно “опущение” на МВР – да не допуска адвокати при полицейски арест и така да пречи на защитата, която е гарантирана в конституцията. Вместо да се прочетат правата на задържаните, както е във всяка правова държава, полицаите заплашват арестантите и после се хвалят с това. Трудничко бе да се обясни и защо подслушването и следенето на електронните комуникации са достигнали такива нива, че всяко трето подслушване заобикаля съдебния контрол. Вицето така и не каза защо с прибързаните си и непрофесионални действия настрои цялото лекарско съсловие срещу себе си, като от трибуната на Народното събрание, преди да е завършило разследването, обяви лекарите от Горна Оряховица за “престъпници”.
В крайна сметка за всички, които имаха нерви да изслушат речта на Цветанов докрай, стана пределно ясно, че действията му граничат с некомпетентност и че мястото му не е в политиката, а в салона за физическо. Фразата, която може би някой ден ще му коства “екипността” с министър-председателя, е наистина запомняща се: “Знам, че този вот е безсмислен и вие го знаете по-добре от мен... Всички вие знаете какво се случи през тези години, които се наричаха преход... това са последствията от вашето оглеждане на всички тези групировки СИК, ВИС...” За кого ли става дума всъщност?!

Нагоре
Съдържание на броя