"Нова Зора" - брой 31 - 2 август 2011 г.

Сподели във Facebook
Употребените Балкани
Доц. д-р Стефан Анчев
продължение от бр. 30

Прието да се смята, че етапите на “студената война” са три, които имат и съответната характеристика. Първият етап обхваща времето от последните години на Втората световна война и продължава до края на 60-те години – Чехословашките събития. Той се характеризира с първоначално остро противопоставяне между доскорошните съюзници, свързано с определяне на границите в Европа и Азия и Черноморските проливи. Реакцията на Запада се определя (свързана е с) от мартенската реч на Чърчил във Фултън през 1946 г., зовяща към защита на западната демокрация от разпространението на съветското влияние; “доктрината Труман” от февруари 1947 г., с основна цел “спасението на Европа от съветската експанзия”, а балканските държави Турция и Гърция се превръщат в преден пост при нейното осъществяване. Това е времето, когато в освободените от съветската армия държави (и съгласно споразуменията от Ялта) се създават правителства, доминирани от комунистическите партии, като последвалото развитие там е по съветски модел, съпроводено от политически чистки, преследвания и физическо унищожение на политическите противници.
Апогеят на “студената война” е през 1949-1950 г., и е свързан със създаването на НАТО, на Съвета за икономическа взаимопомощ (СИВ), Берлинската криза, която води до създаването на двете Германии – федералната и демократичната. След това, през следващите години, идва създаването на Варшавския договор (1955 г.), военните конфликти в Близкия изток и в Югоизточна Азия (Корея и Виетнам), Карибската криза (1962 г.), когато светът е почти на прага на нова световна война, и Чехословашките събития от 1968 г.
През разглеждания период политическото и военно противопоставяне е свързано с надпревара във въоръжаването, създаването на нови оръжия, в това число и ракетно-ядрени. От това време е и влязлото в обръщение понятие “желязна завеса” – термин, роден на Запад - с който се обозначава непреодолимото противостояние на двете политически системи.
Вторият етап на “студената война” е свързан изцяло със 70-те години, когато започва процес на известно разведряване. Той е свързан преди всичко с договора за Западен Берлин, съветско-американските договори за ограничаване на оръжията за масово унищожение и най-вече съвещанието в Хелзинки (1975 г.), когато се прави сериозен опит за преодоляване на противоречията между двете системи.
Третият етап на “студената война” включва събитията от края на 70-те до началото на 90-те години. През него процесът на разведряване много бързо е заменен с ново изостряне на отношенията между двете системи, изразено във влошаване на съветско-американските отношения и нова надпревара във въоръжаването. И двете водещи сили осъществяват вмешателство в политиката на трети страни. САЩ се намесват в политиката на държавите от Близкия изток и Латинска Америка, а СССР в Афганистан. Забелязват се и първите признаци на криза в социалистическите страни, което води до “перестройката” в СССР - лошото реализиране на една добра идея, (която за съжаление не се превърна в политика със своя програма и лидери) с пагубни за социалистическата система резултати. Разпадането на социалистическата система е съпроводено с активизиране на националните противоречия на Балканите, барутен погреб, зареден отдавна от великите сили, чието избухване сега допринесе за окончателното рухване на системата.
Според Зб. Бжежински краят на “студената война” (или както със задоволство казват на Запад “капитулацията на СССР”) е фиксиран през 1990 г. в Париж. За него подписаният на 19 ноември от 22 държави Договор за конвенционалните оръжия е окончателна победа за едни страни и поражение за други. За един от “бащите” на западната пропаганда мирното разбирателство се превръща в “победа” и “капитулация”, а хваленият перестройчик М. Горбачов в “подписал условията на победителите” (14). През следващите години “краят на студената война” е обявяван още на няколко пъти в зависимост от значимостта (по западна преценка) на съответното актуално събитие.
Зб. Бжежински определя четири фактора, които водят до победата на САЩ и техните съюзници в “студената война” – военната сила, икономическото предимство, водещата роля в научно-техническото развитие и ролята на западната масова култура.
Разбира се, че не може да се говори за абсолютно предимство и по тези четири фактора, но безспорно е значението в тази насока на западната пропаганда и манипулацията на общественото съзнание. Според С. Зестанович, съветник на президента Клинтън, съветите от страна на западните лидери към М. Горбачов за извършваната от него перестройка, фактически довеждат до самоубийствени резултати за СССР и неговите съюзници. Това се осъществи чрез засилване на надпреварата в икономическата и военната области и силна пропаганда, обещаваща интеграция за страните от Източния блок в западното общество; използване на възможността за гласност и плурализъм на мненията в обществото за дискредитация на съществуващата политическа и икономическа система, противопоставянето им на западните ценности и формиране на демократичния мит; поддържане на новите, предани на борбата за демократично общество, политически лидери, които въпреки своята некомпетентност и меркантилност използваха недоволството сред обществото за разграждането не само на тоталитарната система, но и на държавата.
Разграждането на СССР и последвалото разпадане на Варшавския договор доведе до загубата на политическа, военна и стратегическа сигурност на социалистическите държави, а отказалата се от своето лидерство и вече ориентираната изцяло на Запад съветска, а по-късно и руска политика, ги остави без алтернатива при избора на съюзници, което предопредели тяхната ориентация и подчиненост на Запада.
Аналогични са последиците в икономиката на същите държави, членуващи в СИВ след неговото разпадане. Последиците от всичко това са нарушаване на суверенитета, а това е вече зависимост в каквато и да е форма. В тази насока са и разсъжденията на Зигмунд Бауман, в които той дава кратка и точна характеристика на ставащите процеси: “...Сега съществуват държави, които – без да бъдат насилвани да отдават суверенните си права - активно и с готовност искат да се откажат от тях и молят суверенитета им да бъде снет и разтворен в наддържавни формирования. /.../ Има нови или стари нации, които бягат от федералните клетки (според мен това е валидно не само за федерациите, но и за формираните на договорна основа съюзи, при доминация на една водеща сила – бел. Ст. А.),... против волята си от вече несъществуващата комунистическа суперсила, но само за да използват своята новопридобита свобода и да вземат решения за разтварянето на своята политическа, икономическа и военна независимост в Европейския съюз и НАТО“ (15).
За Запада краят на “студената война” разкри нови пазари и сфери за влияние, като това са не само тези, загубени от Източния блок, но самите бивши социалистически страни, които от износители на инвестиции се превърнаха във вносители на такива при още по-голяма финансова зависимост и контрол от страна на западните финансови организации и банки.
След края на „студената” война Балканите продължават да бъдат използвани от новите си господари, при поредния нов световен еднополюсен ред. Разликата с двата предходни етапа е териториалното раздробяване в региона, където от 6 държави през периода 1918–1992 г. те са вече 12.
Прокарването на нови граници на Балканите и създаването на марионетни, недееспособни държави е в пълно противоречие с обединена Европа. След евроатлантическата намеса на НАТО в Югославия и финансовото и икономическо налагане на условия от страна на МВФ и на Световната банка, Балканите се върнаха векове назад. За пореден път те бяха употребени от Запада. Загубили покровителството си от Русия, демонизирани като регион на етнически и религиозни конфликти, на Балканите се очертаха граници - териториални синори. А по всичко изглежда че Европа е доволна от постигнатото.

БЕЛЕЖКИ

14 Kitchen M. . British policy towards the Soviet Union during the Second World War. - Houndsmills; L., 1986., р. 150.
15 Бауман З. Глобализацията. Последиците за човека. С., 1999., с. 87-88.

Нагоре
Съдържание на броя