"Нова Зора" - брой 31 - 2 август 2011 г.

Сподели във Facebook
Механизмът на ограбването
Ленин МИЛАНОВ

В поредицата, публикувана в предишни броеве на в. „Нова Зора”, разгледахме как нашият народ е ограбван чрез политиката на доходите и данъците, чрез финансово-кредитната система и чрез държавно организираната инфлация и ценови терор, бушуващи напоследък. Така днешният икономически и управленски режим се мъчи да напълни хазната основно за сметка на трудещите се и бедните слоеве на населението. Но може би най-болезненият, отвратителен по своята наглост и безочливост начин на грабеж е т. нар. касова приватизация.
На края на втората година от своето управление правителството на Б. Борисов посегна на „Булгартабак” - една от последните и може би най-златоносна „носачка” на българската икономика, останала държавна (79, 83%) собственост. В нарастващата предизборна суетня тази тема някак подозрително бързо заглъхна. На 4 юли т. г. изтече срокът за подаване на заявки за допускане до конкурса за приватизация на холдинга. Десет фирми закупиха документация за участие в процедурата (дори и световни гиганти - „Бритиш Американ табако” (БАТ) и „Филип Морис”, както и „Джапан Табако Интернешънъл” и корейската „КТ&G Corporation”; няколко инвестиционни фонда, и по-дребни играчи от групата на „обичайните заподозрени” като адвокатските кантори „Джингов, Гугински, Кючуков и Величков” и „Камбуров и сие”, зад които обикновено се крият някои от нашите родни икономически хиени). В крайна сметка в битката за собствеността на тютюнопроизводителния ни лидер останаха трима кандидати: БАТ и австрийските инвестиционни дружества „Си Би Фемили Офис Сървис” и „БТ Инвест”.
Битката се очертава крайно интригуваща и... с неясен изход. Несъмнено високите изисквания към кандидатите - да са произвели над 20 милиарда къса цигари за година и да имат над 1 милиард приходи от продажби годишно за всяка от последните три години; да разполагат с над 30 милиона евро собствен капитал и да са управлявали активи за над 1 милиард евро през всяка от последните три години, отсяха по-дребните играчи. Другите стратегически и финансови инвеститори явно са счели, че няма да могат да се преборят с конкуренцията, която е убийствена и едва ли битката ще е джентълменска. Но по изглежда доста предопределена. Да се представя БАТ, е излишно – един от двата (заедно с „Филип Морис”) световни лидери в бранша притежава 45 фабрики в 39 страни (най-близката е Румъния), за БАТ работят над 60 хиляди души; продава цигари на 180 пазара, на 50 от тях е лидер с десетки милиарди печалби (около 15 милиарда евро за миналата година). У нас засега пазарният му дял (на легалния пазар!) е 9 %.
За БАТ не са сериозно препятствие и останалите условия на конкурса. Разбира се, ако има желание да развива производството и да инвестира сериозно. Но тъкмо тук са най-големите опасения на работещите в нашия холдинг, че целта на гиганта е всъщност да ликвидира конкурента и да овладее пазарите му. Изглежда логично с оглед наличието на огромна фабрика в съседна Румъния, с неколкократно по-голям от нашия пазар и с пряка граница с необятния пазар на страните от ОНД. Още повече че англо-американската корпорация е голям специалист в „преструктуриранията” и съкращенията – за последните десетина години броят на фабриките й спада от 140 на 45 (намаление с 311 %!). Но това едва ли ще й се удаде лесно, защото другите конкуренти се оказват съвсем не случайни.
Всъщност зад скромното дружество „Си Би Фемили Офис Сървис” стои мощната „Капитал банк” – Австрия, част от още по-мощната „Граве груп”. Сведущите по въпроса усилено обсъждат версията, че зад него се крият капитали, изнесени в странство по различно време и подходящо наместени, решили да не изпуснат “златната кокошка”. Още по-сензационно прозвуча новината, че абсолютно неизвестното “BT Inwest Gmbh.”, е представител на руската “ВТБ Капитал”, регистрирана в Германия, част от могъщата “Внешторгбанк”. Това дава сериозни надежди, че ако Русия поеме собствеността над тютюневия холдинг, целта няма да е ликвидация или препродажба с цел финансова изгода, а развитие на производството и разширяване на дейността с оглед захранване на своя огромен пазар, свикнал при това с нашите цигари.
При всички случаи битката ще бъде яростна. И има за какво да се наддава.
Според счетоводния отчет, към края на 2010 г. икономическото състояние на холдинга като цяло и на неговите две основни поделения е следното (в млн. лв.):Таблица 1
Само като финансови средства (редове 3+4+5+6) в холдинга има натрупани 555,6 милиона лева. Плюс средствата от плевенското предприятие в с. Ясен стават над 570 милиона! За миналата година продажбите на холдинга са нараснали с 16 % - до 317,4 милиона лева, а печалбата - почти 6 пъти спрямо предходната година!
Само за последните 12 месеца акциите на „Булгартабак” холдинг поскъпнаха с 66,19 % (почти с 2/3) до внушителните 29 лв. за акция, а пазарната му капитализация (сумата от стойността на листваните акции) достигна 214 млн. лв.!
Оказва се, че неолибералната парадигма “държавата е лош стопанин” и значи държавната собсвеност задължително е губеща, съвсем не е абсолют. И когато управлението на едно предприятие бъде подхванато от кадърни и почтени специалисти, то показва прилични резултати, нищо че било държавно.
Може да се възрази, че печалбата не е достатъчна и ефективността не е висока. Но има два аргумента за тъкмо обратното. Първо, предприятието работи от години в абсолютно враждебна среда, предизвикана както от страхотната конкуренция, така и най-вече от огромната, държавно организирана от всички управлявали в последните 15 години режими контрабанда. Заради което пазарният дял на „Булгартабак” спадна на малко над 1/3 (37% - от над 90% в началото на 90-те години!) от легалния пазар, а самите фабрики са принудени да работят с минимален марж на печалбата, за да издържат на конкуренцията. И второ - в холдинга се поддържа политика на високи възнаграждения за положения труд, като средното равнище на заплатите е около 1700 лв./мес., с което се допринася за повишаването на жизненото равнище на българските тютюноработници до нива не толкова далеч под европейските (както е в повечето други производства у нас).
Печалбата за държавата идва основно от акциза – както стана ясно по време на протестите преди месец на благоевградските тютюноработници срещу приватизацията. Само за три месеца тяхната фабрика внася по 200 милиона (!) лева акциз в хазната.
Прави впечатление високото равнище на резервите (общо 283,4 млн. лв.), особено във фабриките, най-вече в благоевградската, като няма логично обяснение на какво основание и по какъв алгоритъм са натрупани до такива величини. Фактически тези огромни средства (над четвърт милиарда лева!) ще бъдат „подарени” на бъдещия собственик на холдинга, което очевадно е и целта на занятието.
Същото се отнася и за натрупаните парични средства - непонятно защо такава огромна парична маса (над 178 млн. лв.) се трупа по сметките на предприятието майка и на неговите поделения от принципала (собственика) – държавата в лицето на икономическото министерство, при положение, че предстои финализиране на приватизацията му?! Няма друго обяснение, освен користното намерение да се „подарят” тези пари на бъдещия собственик след един нагласен конкурс (по схемата на приватизацията на Булбанк по време на кабинета Костов). Само сумата на резервите плюс натрупаните по сметките налични парични средства правят 461,6 млн. лв., които изглеждат безвъзвратно изгубени за държавата!
Почти същата съдба бе подготвена и за натрупаните печалби, но след като се вдигна шум в пресата и дори от ЕК се вгледаха в тази миризлива история, от икономическото министерство се размърдаха и на наскоро проведеното общо събрание на холдинга бе решено общо 42,3 милиона (75,0%) от печалбите му (от общо 54,6 млн. лв.) да бъдат раздадени под формата на дивидент (което прави внушителните 7,9 лева брутен дивидент на 1 акция).
Общо от фабриките в Благоевград и София държавата ще получи 32, 1 млн. лв. дивидент (малко над 80% от натрупаните печалби).
И пак възниква резонният въпрос - защо не всичката сума на печалбата? Така още около 20 млн. лв. остават за „подаръка”, който, заедно с по-горе посочените, закръгля сумата до почти половин милиард лева суха пара. Вместо да влязат в хазната, ще потънат в бездънните каси на поредния чуждестранен „инвеститор.”
Съмненията за подготвяния грабеж се подхранват и от условията за приватизация, в които основната тежест се поставя върху ангажимента за закупуване на определено количество тютюн директно от производителите. Абсолютно непонятно е защо тъкмо изкупуването на тютюна е основният критерий за оценка на офертите, след като „Булгартабак” отдавна не е основният купувач на българските тютюни – неговият дял на пазара не надвишава 10-15 % годишно. Всъщност за БАТ или за руснаците това условие не е проблем, защото за тях не представлява трудност да „наместят” каквито и да са количества от нашите „десертни” сортове в своите огромни производствени мощности. И на любезно подсказаната възможно най-ниска цена да се прибере лакомата хапка.
Тъкмо в цената е „заровено кучето”. От досегашната практика е известно, че по условията за инвестиции, запазване на работни места и пр. социални ангажименти, нещата у нас са като на циганска сватба... Като грабнеш „кокала” и раздадеш рушветите, няма кой да ти търси сметка. По неофициална информация тя гравитира около 100 милиона евро. Апропо, при предишния (втори – неуспешен) опит за приватизация от БАТ бяха готови да платят 200 милиона евро за цигарените фабрики в София и Стара Загора (в пакет) плюс тази в Благоевград. И видяхме, че само в суха пара печелившият купувач ще получи “подарък” над четвърт милиард (в евро).
Ставаме свидетели на поредния опит за може би най-грандиозния и нагъл грабеж в най-новата история на страната ни, доколкото, по наши изчисления, реалната пазарна стойност на „Булгартабак” е между 450–500 милиона евро, в зависимост от използваната методика на оценяване. А при евентуалната ликвидация, особено ако бъде придобит от БАТ, загубите за хазната от акцизи и ДДС ще бъдат съкрушителни
И тук е мястото да зададем най простия и логичен въпрос – а защо едно такова несъмнено печелившо предприятие трябва да се продава, особено в условията на икономическа криза? Кое кара управниците ни да се лишават от “златната кокошка”. Няма логика!
Единственият смислен отговор е в ангажименти, поети към чуждестранни покровители срещу съответни услуги... А другото обяснение е, че в предчувствие за приближаващото сгромолясване от властта, бързат да капитализират тлъсти комисиони от разпродажбата на последните активи на държавата ни. „След мен потоп!” Следващите правителства на страната ни са обречени на финансов колапс.
Остава да се надяваме, че както досега, и този път далаверата ще се разсъхне и „Бул-гартабак” ще оцелее като държавно предприятие. Работещите в него твърдо са решили да го отстояват като такова, в което пълна подкрепа им обещават дори и казионните профсъюзи.
И една поука за всяко национално отговорно правителство - в условията на диктат на постулатите на неолиберализма за „по-малко държава” и на „принципите” на „Вашингтонгския консенсус” на никаква цена не бива да се допуска производството и търговията с акцизни стоки да не са изцяло в ръцете на държавата! А доколкото досегашните опити за приватизация на „Булгартабак” всеки път завършваха с министерски уволнения и дори по-нагоре..., да се надяваме, че и тази ще свърши по същия начин. Небитието на историята поема много...

Нагоре
Съдържание на броя