"Нова Зора" - брой 18 - 3 май 2011 г.

Сподели във Facebook
Левите противоречия
Проф. Чавдар ДОБРЕВ
Продължение от бр. 17

Както нееднократно подчертах, през първото десетилетие на 21 в. БСП, като брой на гласувалите за нея българи, стана второразредна партия, за разлика от ролята си през последното десетилетие на 20 в. За соцпартията гласуваха един милион души, докато през предишните времена партията печелеше парламентарните избори с два и над два милиона гласа. Такова огромно снижаване на гражданското доверие може да се обясни както с вътрешнопартийни причини, така и с въздействия „отвън”. За тревожния спад на влияние с 50 % само за четири години (1997-2001 г.) допринесоха допуснатите грешки в моделирането на лявото пространство след 10 ноември 1989 г.; откъсването на партията от реалния живот; илюзорните представи за коалиционни съюзници и опоненти; двойнственото поведение по стратегически важни аспекти на националната действителност и външната политика, но и по тактически проблеми на всекидневието; процесът на „самоизяждане”, на безумни по своето естество „чистки” вътре в партийните редици, на солидаризиране с автори на криминалния преход, на гнусливо сбогуване с периода на социализма и пр., и пр.
Сергей Станишев зае поста председател в такава ситуация като избраник на Георги Първанов. Изборът му беше възприет от повечето социалисти положително. Допадаше им интелигентността му на млад човек, сериозно образован и с респектираща подготовка на международник, владеенето на чужди езици, поведението му на сдържана личност, която не обича внезапните импровизации и екзалтации, типични за популиста политик. Известна гаранция за неговите възгледи и партийно възпитание беше произходът му – син е на партизанин и виден деец на БКП. Подкупваше младостта му, която би трябвало да е източник на нови идеи. В същото време предизвикваше безпокойство информацията, че жизненият му опит е оскъден като на пристигнало от странство юпи, че кръговете, в които се движи, са ограничени, че е расъл като цвете в саксия. За първи път в годините на прехода БСП я възглави човек, който преди това не се е занимавал с организационна работа, не е контактувал активно в низови младежки и партийни структури, а изведнъж от апаратен сътрудник на „Позитано” 20 (в международното направление) поема отговорността да ръководи най-голямата лява партия, и то тогава, когато тя търпи качествени промени с отрицателен знак.
Според мен Георги Първанов посочи Станишев за свой заместник не единствено от респект към интелекта му, а защото беше сигурен, че новият председател ще продължи победилата линия на ОСД в БСП, ще укрепи и доразвие идеята за либерал-социалната партия, ще работи за общонационалното единство и просперитет дори и с цената на обезсилване на партийното влияние в страната. Станишев освен това беше в състояние да продължи курса към форсирано влизане в НАТО и ЕС. Едва ли на Станишев са се възлагали надежди да обнови битието на партията, да я свърже по-тясно с интересите на трудовите маси и техните социални борби, да направи „ревизия” на криминалния преход и промени конвенцията във връзка с 45-те години социализъм, да коригира истински концепцията за единствената силна легитимна лява партия и нейната коалиционна политика. Ако замисълът беше от такъв порядък, избраникът на Първанов би притежавал поне по-богат опит в живота и партията.
Сергей Станишев обаче надрасна очакванията в три посоки. Първо, като извърши реформа в БСП по линия на младежката политика. Второ, като разкри сериозни качества на държавен ръководител по време на министър-председателския му мандат. И трето, в известна степен помогна да се смекчат отношенията между вътрешните групировки, а ръководството предостави по-широк терен за диалогизиране между идейните течения. Въпросът обаче е, че Сергей Станишев, изглежда, по природа е индивид, предопределен да съхранява статуквото, установените пропорции на нещата, въпреки модерния строй на индивидуалното му мислене. При него е добре, че оставя жизнените явления сами да се развиват, че не обича насилствено да променя релефа на нещата. Не е самовлюбена особа. Трезв и проникновен, той предпочита да наблюдава сякаш отстрани процесите, по-скоро съзерцателен, отколкото действен характер. Успява да запазва самообладание в екстремни ситуации, да не отговаря първосигнално на клеветите, а те се сипеха върху него, особено когато беше премиер.
Интровертен е, което го отдалечава от представата ни за „масовик”. Излъчва състояния, валидни повече за кабинетния учен, а не за субекта, проверил нрава си в битка с жизнените трудности. Не съм го виждал, поне в публичните му прояви, да изпада в екстаз, раждащ провидчески идеи, така нареченото дуенде трудно би го посетило. Не е харизматичен лидер, което го свързва вътрешно с други лидери на БСП от прехода като Александър Лилов и Георги Първанов. Това не му пречи да печели авторитет. Макар да изглежда мекушав, той завидно умее да се владее, да стиска зъби, за да се „смее последен”.
За съжаление и при С. Станишев продължи превърналото се в традиция вегетиране на БСП като дух и реалност, като насоки и структури на организация. Процесите на саморазрушението в соцпартията се активизираха, тъй като бяха оставени на собственото им отслабване и затихване. Ако преди това, поне в публичното пространство, се прокламираха лекарства за лечение на „болния” организъм, сега прекалено мирно, кротко, тихо и равнодушно се отброяваха последните часове на реалния партиен живот по села и градове. С бликове на възраждане се афишираха само отделни клубове по интереси и специализирани федерации. Неудобно ми е да се повтарям, но ще се самоцитирам: бездействието в партийния живот след 1989 г. през последните осем-девет години прерасна в обломовщина, като знак на инертността, на неотчаяното понасяне на болката и бедата, но и като потвърждение на това, че неправилно построената действителност (в случая партийната!), унилостта на околния пейзаж, неподвижността на жизнените форми може да омаломощи и погуби ценни човешки намерения и пориви за обновление.
По принцип С. Станишев мисли и обобщава зряло, най-често дава верни оценки на ставащото в социалното развитие, редица от предвижданията му се сбъдват. Така например още в началото на управлението на ГЕРБ и Бойко Борисов, преди да разполага с емпиричните данни, той квалифицира новия тип управление като авантюристично, крайно неподготвено в професионално отношение, като популистко и с потенциал да се превърне в полицейско. В полемика и в конфликт с партийни авторитети от миналото и настоящето Станишев поведе соцпартията против ГЕРБ, който руши държавността и се готви да свлече България на социалното дъно.
Впрочем Станишев още през 2002 г. (сп. „Тема”), при стартирането на проекта „Глобална България”, заяви категорично, че определени олигархични кръгове – в защита на своите интереси – подготвят смяна на властта и издигането на Бойко Борисов за министър-председател на страната. Това е историческа заслуга на Станишев, от моя гледна точка – най-безспорната! Защото преди година и половина (след юли 2009 г.) имаше опасност БСП да изпълнява две роли, и двете срамни и неблагоприятни – на боксова круша и на задкулисен крепител на собствения „палач”. За това, както казах, настояваха силни на деня „червени” олигарси и всички техни политически пълномощници в БСП. Станишев обаче се противопостави! И така се сдоби със силни врагове, с масово окарикатуряване и унизяване в медиите, но спечели като съвестен и отговорен ръководител.
Парадоксът е, че С. Станишев в повечето случаи не превръща своите съждения, размисли, оценки и заключения в практика, действия, конкретни постъпки, акции, дело. Партийната работа, приближена до труда на учения като анализ и прогностика остава непълноценна обаче, щом не трансформира идеите в живот, миражите – в реалност, мисълта за дълбоки вътрешнопартийни промени – в действия за осъществяване на същите промени. БСП привикна с битието си на средноголяма партия, която се движи нерядко след събитията, предпочита да ги коментира, вместо да ги направлява. В полето на активността я изместват други партии и организации, но това не смущава кой знае колко ръководството. От друга страна, яркостта на проявите тук сякаш не е на почит. В ръководните органи на БСП попадат все по-често ординерни дейци, които не представляват очакваната нова култура на двайсет и първото столетие.

(следва)

Нагоре
Съдържание на броя