"Нова Зора" - брой 12 - 22 март 2011 г.

Сподели във Facebook
Възмездие за черните души
Ангел БАРУСОВ

Ръждата на времето разяжда Желязната лейди. Наред с другите си болести Маргарет Тачър, която неотдавна закръгли 85 години, страда и от старческа деменция. Горката Маги, тя дори не разбира, че съпругът й е починал още през 2003 г.
А бяха времена, когато Тачър бе наистина желязна. От първите си дни в политиката тази велика демократка и хуманистка бе върл защитник на телесните наказания, например на боя с пръчки в училище. Още като просветен министър отне на учениците чашата безплатно мляко, спечелвайки си всенародния римуван комплимент Tatcher - milk snatcher (Тачър - крадлата на мляко).
В продължение на единайсет години (1979-1990) тя бе британски премиер и с желязна ръка хариза на съответните милиардери държавните предприятия, а заедно с тях и печалбите им. А тъй като това никак не харесваше на профсъюзите, ги разгроми с цялата мощ на държавата, тайните служби и свободните милиардерски медии. Пак през трупа на синдикатите, тя ликвидира и въгледобивните мини – в комплект с поминъка на Уелс и на маса други региони.
С желязна воля се бореше Маги с инфлацията и безработицата, в резултат на което ги удвои и утрои. С желязна воля окастри публичните разходи в жилищния ресор с 67 %, както и ред други социални глезотии на британците. Желязното й сърце не трепна и когато покрай войната с Аржентина за никому ненужните Фолклъндски острови в родината й започнаха да пристигат - логично - ковчези.
Накратко казано, ако Рейгън превърна САЩ в придатък на нюйоркския Уолстрийт, Тачър преквалифицира британците в обслужващ персонал на Лондонското сити. Заради което стана вторият туземен политик, удостоен още приживе със своя статуя в парламента (първият беше българофобът Чърчил).
Според милиардерските медии даже в последните си месеци като премиер Тачър е била жежко любена от електората. Нищо че на 31 март 1990 г. в Лондон избухнаха невиждани безредици (200 хиляди арестувани!!!), а милиони хора отказваха да плащат данъци заради опита й да плячкоса и общинските приходи.
Но времето винаги слага нещата на мястото им.
Малко по-късно партийните другари на Тачър я катурнаха точно така, както и тя бе катурнала своя предшественик. По онова време в Британия етикетът “социализъм” (по адрес на лейбъристите) бе равнозначен на ругатня. В наши дни обаче за попръжня се смята думата “тачъризъм”.
Свободната милиардерска журналистика и до днес представя Желязната дама като амбициозно провинциално момиче, изкачило се на върха само и единствено благодарение на личните си качества (баща й бе собственик на малък смесен магазин в родното й градче). По-рядко се споменава фактът, че от 1951 г. нататък Маги е съпруга на мултимилионера Денис Тачър. Доста любопитно е и обстоятелството, че въпреки мъжовите си милиони тя влиза в парламента чак след шестата си избирателна кампания.
Излишно е да се споменава, че прозвището Желязната дама също е плод на медийна пропагандна фалшификация. Съветският вестник “Красная звезда”, който го употреби за пръв път, я нарече чисто и просто “Железная женщина”. Официалните й аристократични титли, които й дават правото да се нарича “лейди”, започнаха да валят от 1991 г.

Нагоре
Съдържание на броя