"Нова Зора" - брой 12 - 22 март 2011 г.

Сподели във Facebook
Геополитиката чука на входната врата
и бърка в джоба ни
Боян ЧУКОВ
Продължение от бр. 10

През изтеклите две седмици събитията в света отново показаха, че геополитическите схватки в крайна сметка наистина ни бъркат в джоба.
Продължава кървавият хаос в Либия и Бахрейн. Силното земетресение и последвалото цунами в Япония доведоха до авария в АЕЦ „Фукушима”... Прогнозите са, че цената на барел нефт може съвсем скоро да достигне 200 долара. У нас започнаха непрестанни спорове за цените на горивата. Обаче в перспектива бензинът и дизелът могат само да поскъпват, - по принцип, - а с тях и всички хранителни продукти и промишлени стоки.
Цитираните събития в Бахрейн по един странен начин ми напомнят за Чехословакия през 1968-ма. Аварията в АЕЦ „Фукушима” от своя страна има същото символично значение за нашите дни, както преди години катастрофата в украинската АЕЦ „Чернобил”. По отношение на Либия и диктатора Муамар Кадафи можем още веднъж да се убедим в двойнствения подход на „световната демократична общност”.

Да караме поред! Започваме с остров Бахрейн, който Иран винаги е смятал за своя 14-а провинция. В момента там е разположена основната военноморска база на 5-и американски флот. Ако разгледаме внимателно картата на региона, ще разберем, че Бахрейн напомня на револвер, насочен към слепоочието на Иран.
Управляващата монархическа династия на острова е сунитска, но около 80 % от населението са шиити. Първоначално, при възникването на вълненията в Бахрейн, местните власти се постараха възможно най-бързо да си „внесат” максимален брой сунити от чужбина. Саудитска Арабия се опита да помогне, но подходът не се оказа особено успешен. Ето защо на 14 март т.г. саудитските въоръжени сили навлязоха в територията на Бахрейн по искане на управляващите кралството, които следват формулата „абсолютна монархия”.
Непосредствено преди инвазията военният министър на САЩ Робърт Гейтс посети острова. Саудитската армия в състав 1000 военни и 200 бронирани коли, придружени от бойци на ОАЕ, Кувейт, Катар, Оман, с цел да придадат интернационален вид на нахлуването, започнаха да се саморазправят с протестиращите местни граждани шиити. Тези дни силите на реда влязоха в едно висше учебно заведения в столицата и пребиха студентите шиити. С риск на живота си младежите защитиха своите колежки. Естествено, шиитите заявиха, че става дума за обявяване на война и „военна окупация” на страната. Редица анализатори не пропуснаха да подчертаят, че практически с навлизането на чужди войски на територията на Бахрейн започва един вид национално-освободителна война. Някои експерти считат, че няма да е далеч денят, когато САЩ ще загубят своята военноморска база на острова.
На имащите добра памет събитията май доста напомнят навлизането в Чехословакия на обединените въоръжени сили на Варшавския договор през 1968 г. Днес всичко се развива доста по-бързо в сравнение със средата на миналия век.
С голяма степен на увереност мога да твърдя, че няма да бъде необходимо да чакаме двадесетина години, за да стигнем до същата развръзка както преди време в Чехословакия. В случая с Бахрейн залогът е огромен. Островът е като скачен съд със Саудитска Арабия, където нефтените полета са населени предимно с шиити. В столицата Рияд управляващата династия е представена изключително от мъже на възраст от около 85 години. И не е далеч денят, когато тези „младежи” ще берат ядове включително и със стратегическия си съюзник САЩ.
В този момент Вашингтон прилага в региона осъвременената за арабския свят стратегия на „моркова и тоягата”. Бие съюзниците си с моркова и им дава да ядат от тоягата...
Събитията в Либия и кървавият хаос там се отразяват абсолютно неадекватно в световните медии, както и в повечето български. В случая не защитавам Полковника, който си е типичен деспот от арабския свят. Все пак Кадафи не тръгна по пътя на египетския президент и тунизийския му колега. Не избяга. Не напусна своя пост. Мобилизира фамилията си и се противопостави на противниците си от Бенгази. Мобилизира и лоялните му въоръжени формирования.
Либия е уникална и с факта, че е единствената страна в света, в която има военна академия само за жени. Западните приятели на Полковника го напуснаха и го подканиха да си ходи. Никола Саркози като холерик избърза и призна за легитимна власт в Джамахирията душманите на Кадафи. У нас никой не забеляза, че по принцип се признават държави, а не правителства, но... това е за тези, които се вглеждат прекалено много в детайлите на глобализиращия се свят. За съжаление обаче той се отдалечава доста от онова, което сме свикнали да наричаме демокрация.
Фамилията Кадафи не остана длъжна на френския президент и си поиска обратно парите, които му била дала в навечерието на последните президентски избори във Франция. Положението на Никола Саркози стана деликатно. Само преди броени седмици във Франция гърмеше скандал заради членове на кабинета, заиграли се с диктаторите Бен Али и Мубарак, които пък финансирали почивките на някои френски министри в Северна Африка. Ако Кадафи докаже, че е дал пари за кампанията на сегашния френски президент, Сарко наистина може да се окаже в ужасно деликатна ситуация... и да се превърне в политик със затихващи функции.
Зад Кадафи застанаха Израел и Сирия. Противниците на Полковника бяха подпомогнати от американци, англичани, французи, холандци и други. Лоялните на Кадафи войски арестуваха някои западни военни на либийска територия, но ги освободиха по-късно. В полза на Полковника се включиха военни летци от Сирия и наемници от Мали, завършили съветски военни академии. Въобще, както се казва в едно популярно телевизионно предаване... пълна лудница!
Трудно е да се установи истината за това какво става в Либия, но през последните дни и нашите официални медии промениха своя речник. Първоначално нашите телевизии твърдяха, че в Бенгази е възстанал либийският народ. Днес коментаторите наричат въоръжените формирования около Бенгази „бунтовници”. Все пак има разлика, нали?
Трагичните събития преди броени дни, разиграли се около японските атомни електроцентрали, накараха светът да си спомни отново за Чернобил (април 1986 година в Украйна, тогава част от СССР). Подобно сравнение има обикновенно чисто технологично измерение, когато се прави паралел между двете катастрофи. В първия случай - Чернобил, съгласно официалната версия има „човешка грешка”. Според Линдън Ларуш, американски икономист, Чернобил е организирана диверсия срещу СССР. АЕЦ-Чернобил е избрана тъкмо защото е точно на границата между трите братски народа - украински, руски и белоруски. Ларуш твърди, че по този начин се създават условия за тлеещ години напред конфликт между тях. Чернобилската катастрофа имаше освен технологично, и огромно политическо измерение. Тя бе и фиаско за съветската политическа система и даде мощен импулс на реформите, които планираше да извърши Михаил Горбачов. През април 1986 година съветската власт не информираше навреме и точно светът за случилата се авария в украинската АЕЦ. Днес японците също не дават достатъчно информация. Често пристигат противоречиви сведения за актуалната ситуация на АЕЦ „ Фукушима”.
Ще си позволя да направя един паралел. Аварията в АЕЦ- Чернобил бе „политическа катастрофа” за съветската система. Разиграващата се трагедия в АЕЦ „Фукушима” е „политическа катастрофа” по принцип за западноевропейско-американската система, чиято съставна част е и Япония. Мисля, че така, както преди години светът не осъзнаваше мащабите на катастрофата през 1986 г., така днес хората не осъзнават, че японската трагедия във „Фукушима” има същата стойност и двете ситуации доста си приличат. Западноевропейско-американската система е поставена под въпрос. Сериозни са съмненията, че липсва компетентност. Липсва отговорност. Не липсват изказвания от типа, че на 17-и март съдбата на АЕЦ „Фукушима” е „в ръцете на Бог”.
Появиха се невероятни данни за идеализираната десетилетия японска действителност. Могат да се посочат не малко факти, които биха могли да объркат и най-непредубедените българи.
В Япония има две енергосистеми. Едната е на AEG (германска), 220 волта и 50 херца, и американска GE (американска), 110 волта и 60 херца. Технически грамотните веднага ще разберат колко безсмислено е да няма единна енергосистема. Сега те не могат да се допълват и на много места в страната няма ток по тази причина.
Прословутите и безумно точни японски влакове са давани за пример у нас. Сега гледаме с лошо око на БДЖ, но японската национална жп компания има дълг от порядъка на... 260 млрд долара.
През 2001 г. в АЕЦ „Фукушима” пукнатините в конструкцията на атомната електроцентрала са били залепени с цветна хартия наподобяваща бетон. Целта била да се измамят инспекторите. Не е за вярване!
Преди години, когато се разигра трагедията в АЕЦ-Чернобил, японските вестници излязоха със следните заглавия на първа страница: Диваците не трябва да се допускат до ядрени технологии; Сценарий, подобен на Чернобилския, в Япония е невъзможен по принцип; Милиони роби с помощта на КГБ се подгонват за отстраняване на аварията с помощта на картечници; Половината от СССР се превърна в радиоактивна пустиня.
Близък на моето семейство учен от Украйна, когато през 1986 г. получи огромна доза облъчване, по собствено желание остана до края в състава на екипа, който ликвидираше последствията от аварията. Никой не го е гонил насила. Като награда получи един малък апартамент в Киев... но живя малко време в него, защото почина от лъчева болест.

Засега, като получаваме информация от АЕЦ „Фукушима”, реакцията на място в АЕЦ-Чернобил от страна на властите тогава изглежда много оперативна, отговорна, професионална и открита. Тези дни поток от хора оставя свещи, цветя и записки пред посолството на Япония в Москва. Хората си спомнят подобната трагедия от 1986 г. в Чернобил. И поставят пред дипломатическата мисия на Япония в Москва православни икони и оригами с форма на бели жерави. Някои трудно сдържат сълзите си.
По същото време японският посланик в Руската федерация Негово Превъзходителство Масахару Коно, заяви, че „Трагичната ситуация, в която се оказа Япония поради разрушителното земетресение и цунами, няма да повлияе на решението за териториалния спор за Курилските острови и Сахалин. Това е съвсем друга тема”.
Както се казва, без коментар!

Нагоре
Съдържание на броя