"Нова Зора" - брой 12 - 22 март 2011 г.

Сподели във Facebook
Сръбският великомъченик Шешел
Проф. Велко ВЪЛКАНОВ

На 19 февруари 2003 г. прокуратурата при Международния наказателен трибунал за бивша Югославия повдигна обвинение срещу Воислав Шешел - крупен сръбски политик и държавник, лидер на мощната сръбска Радикална партия. Той бе обвинен в убийства, в преследването на хора заради тяхната политическа, расова и верска принадлежност на територията на Хърватия, на Босна и Херцеговина, по време на разпадането на Югославия и в какво ли не още. Обвиненията бяха, както разбираме, в насипно състояние. Нахвърлени всвъзможни обвинения и то с очакването, че някое от тях все някак ще успее да свърши нечистата работа.
Шешел, горд и неустрашим човек, не сметна за възможно да се укрива от натовското „правосъдие”. Само няколко дни след като бе повдигнато обвинението срещу него, той се качи на самолета за Холандия и застана пред „съдиите”: ето ме, съдете ме!.. Шешел ги предизвика на морално-правен двубой с ясното съзнание, че победител в този двубой ще бъде той и само той.
Шешел е не само горда личност, но и великолепен юрист. Още много млад, едва завършил юридическия факултет, той защитава докторска дисертация. Добре запознат с международното наказателно право, той не допусна да бъде превърнат в инертен наблюдател на собствения си наказателен процес. Категорично отхвърли опитите на съда да му наложи служебен защитник и по този начин практически да го отстрани от процеса. Не се поколеба в защита на правото на собствена защита да обяви гладна стачка, която го доведе до границите на смъртта, но благодарение на която успя все пак да ги застави да признаят правото му да е защитник на самия себе си.
Защитата му е блестяща. Имах веднъж удоволствието да присъствам на заседание на Хагския трибунал, на което се разглеждаше неговото дело. Със своята логика, с точното познаване на правото и фактите, със своята мощно проявяваща се енергия Шешел буквално правеше съдиите за смях. Пред неговата гигантска фигура те изглеждаха жалки мъничета Шешел подложи на унищожителен кръстосан разпит „професионалните свидетели” на обвинението, като разкри тяхната изцяло продажна съвест.
И ето, вече осем години все го съдят и все не могат да го осъдят. Осем години!
Това е забавяне, което е съвършено недопустимо според нормите на международното право. Съгласно чл. 9, ал. 3 от Международния пакт за гражданските и политическите права „Всяко лице, арестувано или задържано по обвинение за престъпление, ще бъде в най-кратък срок изправяно пред съдия или друго длъжностно лице, упълномощено от закона да упражнява съдебна власт, и трябва да бъде съдено в разумен срок от време или да бъде освободено.”
Какъв разумен срок можем да открием в тези дълги осем години! Смея да твърдя, че самото това забавяне е само по себе си, извън всички други обстоятелства, тежко правонарушение, за което следва да се търси съответна отговорност.
Съзнавайки своето безсилие, съдиите правят всичко възможно до отложат неизбежния крах на предприетото срещу Шешел наказателно преследване. Прибягват до всякакви средства, за да забавят края, в който ще стане ясна не само тяхната правна безпомощност, но и нравственото им безсилие пред подобен високо извисен дух.
Заедно с това съществуват достатъчно основание да предполагаме, че съдиите искат да осигурят на Шешел онзи край, който осигуриха преди пет години на Слободан Милошевич... Смъртта на Шешел за тях е единственият изход от престъпния заговор, в който бяха въвлечени.
Ето защо дълг на световната общественост е да предприеме спешни мерки, за да измъкне от ноктите на Хагското антиправосъдие достойния син на Сърбия и на славянството Воислав Шешел. Неотдавна, на 19 февруари т.г., в Белград се състоя международна среща, на която изтъкнати представители на световната общност поискаха незабавна оправдателна присъда на Шешел. В защита на Шешел, в защита на правдата и законността, се изказаха Рамзи Кларк, от САЩ, Сергей Бабурин, от Русия и редица още големи писатели, политици и юристи от различни краища на света.
Пред всички честни хора по света стои нравствената повеля: не можахме да спасим Милошевич, но трябва да спасим Шешел – този сръбски великомъченик за правата вяра и славянското дело!

София, 17 март 2011 г.

Нагоре
Съдържание на броя