"Нова Зора" - брой 12 - 22 март 2011 г.

Сподели във Facebook
Регионалните депа не са спасение,
а складиране на опасност
Марина БОЯДЖИЕВА
председател на РС по химия при НТС – Стара Загора

Времето за истината дойде и тя трябва да се заяви ясно и отчетливо - защо ЕС не реагира на бързо нарастващата опасност от твърдите битови отпадъци (ТБО)? Защо е това мълчание около възникващите иновационни пиролизни и пиролизо-плазмени технологии?! Подобни технологии вече са внедрени в САЩ, Израел и други страни. Същността им е разграждане на веществата, съставящи отпадъка, до изходните елементи и получаване от тях на нови вещества. Така се постига най-важното им предназначение – възстановяване на екологичното равновесие.
Недоумяваме защо е това мълчание по въпроси от съдбовна важност, защо ги няма директивите, с които ЕС да изиска внедряването им? Възможно е високата цена да е причината, и вероятно при някои от тях е така, но има разработка, която освен че е с технологични предимства, е и доходоносна. Отличава се и с мобилност - нещо непознато досега. Тази технология превръща боклука в енергиен източник второ направление, т.е. превръща го в търсен търговски продукт. Разработката е на ИФК „Аврора” - Русия. Как да си обясним позицията на Екокомисията на ЕС по проблема с ТБО – жизнено важен за човешкото съществуване.

Екопримитивизмът на еврокомисарите и гръмко заявяваните от тях технологии за третиране на ТБО от 40 години се състоят единствено в зариване на боклука под земята. Все едно дали е елегантно опакован и транспортиран из страната, или след изгаряне (с цел 5-кратно намаляване на теглото) е попаднал под земята, - боклукът, особено в постиндустриалната епоха, - съсипва природата. Регионалните депа не са спасение, а складиране на опасност.
От 20 години научни публикации заявяват за особено опасни за човешкото здраве органични вещества, получавани при изгаряне на ТБО, затова намаляването на количеството им не е предимство, а нова еконапаст.
Как отговарят на това актуално предизвикателство еврокомисарите? Какво става със заводите, работещи с такива технологии? Има ли еврокритерии за прекратяване на дейността им? Защо все още продължават да работят? Единствено комерсиално-консумативният свят, в който живеем, доведе до намаляване цените на този тип заводи. Ето ги гъвкавите пазарни похвати! Да ги продадат, докато все още някъде някой се излъже и ги купи!
Независимо от доказаните щети и при двата метода, ЕС продължава да твърди, че в природата всичко е спокойно и хората са добре! Европейският парламент налага решения в област „Екология”, които нямат нищо общо с ритъма на живот на съвременния човек. Решения, които не зачитат новостите в човешкото познание и директно атакуват здравето. Въпреки че съгласно законовите разпоредби на ЕС и българските депутати са равноправни участници в ЕК, но без да се съобразяват с науката и българските интереси, те безропотно приемат прословутите евродирективи за управление на отпадъците. В резултат, за България са утвърдени Завод за изгаряне на ТБО за гр. София и 57 регионални депа за страната. Овен че са допотопни съоръжения, за една гъсто населена територия с топъл климат и земя със стопанско предназначение депата са и убийствени! Те методично и бързо ще унищожат природата на страната, защото се ликвидират големи почвени терени. След една година площта от 22 800 дка ще бъде „загробена” с 1 239 978 т боклук (при пресмятане на това количество са предвидени 30 % за рециклиране и 100 000 т за изгаряне). Някои от депата са разположени непозволено близо до населено място и ще бъдат „надипляни” ежедневно с пластове плодородна почва.
Красноречив пример за това е депото за Регион Стара Загора - предвижда се да е близо до с. Ракитница, на хълм, с наклон към селището, с река и кариера за строителни материали в близост. На 200 метра от депото са прочутите овощни градини на селото!
Второ, зловонният въздух край депата няма как да се прикрие. МОСВ се ангажира да осигури социална поносимост към тези съоръжения! Сигурно за това при с. Ракитница ще се появи дълго отказваната втора връзка на Стара Загора с магистрала “Тракия” (удобно е да се транспортира отпадък от столицата до депото, това са все „бонуси” за социална поносимост!). Предвижда се и Сдружение на общините - вероятно за да прикрие увеличената такса „смет” заради тези остарели и опасни съоръжения.
Трето, регионалните депа не решават проблема с опасните отпадъци. И като капак на всичко, ЕС отпуска „безвъзмездно”, но и безпощадно, по 26 млн. евро за депо. Сумата не може да се използва за друг метод, а при неспазване на утвърдения срок се налагат драстични финансови санкции.
Сценарият за отдавна очаквания завод за боклука на столичани също е известен. Чака се само държавата да осигури средства за построяването му! Констатираните при работата му нарушения на някои еконорми няма да са проблем, понеже с част от наложените финансови санкции се поощрява „зоркият инспектор” и... процесът продължава. А убийствените микродози вещества стават невидими, няма ги! И пак депо - постоянният придатък към завода!
Какво правят срещу всичко това множеството уж независими екосдружения в България? Защо мълчат тези природолюбци? Ами ЕС щедро ни предлага пари буквално за да изкопаем гроб на прекрасната българска природа и селскостопанската продукция! А българските пратеници в Европарламента показаха освен неграмотност, непознаване, незачитане на българските интереси и коленопреклонно послушание.
Коя е причината за това поведение на ЕС? Комисарска неграмотност или корупция, или и двете заедно?
Защо председателят на ЕК г-н Жозе Барозу не е сезирал досега юридическите институции в Брюксел за този случай? Вместо това лично обещава усъвършенстване на технологията! Няма как, г-н председател, с грим да реанимирате „мъртвец”! Няма как да маскирате кошмарната същност на тази технология, за да я продадете на висока цена! Всъщност търговско дружество ли е ЕС, или институция, гарантираща сигурност и просперитет? Очакваме отговор!
Междувременно ТБО вече достигат критичната си маса! Търговски сделки, пък били те и под егидата на ЕС, само ускоряват агонията!
А човечеството може да се избави от приближаващата екокатастрофа, гениално при това. Предложението на ИФК „Аврора” - Русия е процес на газификация на въглерода, съдържащ се в ТБО, и превръщането му в генераторен (синтез) газ. Той е алтернатива на природния газ, на дизеловото гориво. Технологията е пиролизо-плазмена. Осъществява се термохимична конверсия на въглерода и от 1 кг ТБО се получават 1кВт еленергия и 1,7 кВт топлоенергия.
Екопредимствата на технологията се състоят във висок коефициент на оползотворяване на въглерода - 99 %; процес с „нулеви загуби” - нищо не се изхвърля; отговаря на най-строгото природозащитно законодателство.
Технологичните особености са в опростените изисквания към изходния материал (допуска се влага до 65 %, което позволява включване на утайки от водопречиствателни станции.); не се налага разделно събиране на отпадъка – действия, трудно осъществими практически; решава се проблемът с опасните отпадъци, защото допуска съвместяването им с други; предимство, което различава технологията от прилаганите досега, е използването на отпадъци, вече насипани в нерегламентирани сметища. Термореакторът използва 30 % от произведената еленергия за собствени нужди, 70 % е търговски продукт.
Тази разработка за утилитизация на отпадъка обединява няколко производства в една високоефективна технологична линия. Комплексът за преработка представлява локален енергиен комплекс – ЛЕК. Той се състои от три отделни сектора: сортировка и подготовка на материала, термообработка и прием на крайните продукти, които са енергия – топлинна и електрическа, и шлака – до 1кг /тон. Последната се използва за строителни материали.
Оригиналната част на ЛЕК е термореакторът БиоРЕКС™, уникална руска разработка, патентована, без аналог в световната практика. Той е мобилен, с малки размери. Не изисква специален фундамент при монтаж. Леко се вписва в промишлената инфраструктура. Работи автономно. Предлагат се ЛЕК с производителност от 10 000 т / год. до 30 000 т/ год. Следователно инсталацията е гъвкава и леко приложима.
Липсват данни за оценка на икономическата ефективност, но посочените сравнителни стойности са достатъчно красноречиви. Стойността на съоръженията на ЛЕК за преработка на 1 319 978 т ТБО е 880 млн. евро (55 бр. х 16 млн. евро), а тази за 57 депа и завод е 1 715 млн. евро (57 бр. х 26 млн. евро + 240млн. евро). Към наполовина по-ниските разходи за внедряване, ако се прибави и крайният резултат – търсен търговски продукт и защитена околна среда, предимствата на разработката на ИФК „Аврора” са неоспорими.
И още нещо: разработката се предлага от финансова компания, а тези институции залагат на обекти с бърза възвращаемост и добра печалба!
Все още има кратък отрязък от време, в който страната ни може да бъде спасена от планирания екологичен срив. Всичко зависи от съзнанието и оперативността на българските евродепутати. Необходими са своевременни контакти с представители на ИФК „Аврора”, а за тази среща на ход е и ръководството на Община Стара Загора. Но това е тема за друга публикация.
„Всички ние, жителите на планетата Земя, сме пасажери на един и същи кораб, откъдето няма как да слезем”, казва Екзюпери. Така че и унищожаването на природата на България е страшно не само за нас, българите!..

Нагоре
Съдържание на броя