"Нова Зора" - брой 12 - 22 март 2011 г.

Сподели във Facebook
БАН, слънчевата енергия и българската земя
Инж. Евгений УНАНОВ
11.12.2010 - 28.01.2011 г.

В един топъл ноемврийски ден миналата есен пред мен буквално се пресякоха две нашумели линии от информационното пространство - атаката срещу Българската академия на науките и използването на слънчева енергия за производство на еленергия.
Посетих Централната лаборатория по слънчева енергия и нови енергийни източници при БАН, благодарение на мои приятели. Знаех за съществуването на това поделение на БАН повече от 30 години. Създадена е в началото на 70-те години на 20 век и отначало почти цялото внимание е насочено към създаване на конструкции за директно използване на топлината на слънчевата радиация за подгряване на вода за битови нужди. Голяма част от хотелите на “Балкантурист” по Черноморието (тогава държавна собственост) бързо бяха оборудвани с такива панели, които реално намаляваха енергийните им разходи.

В края на 70-те години лабораторията, съвместно с катедрата по промишлена енергетика на ВМЕИ “Ленин”, Института по тютюна и тютюневите изделия и “Агропромпроект”, разработи проект за слънчева сушилна с принудителна циркулация - за сушене на ориенталски тютюн, построена по-късно в района на гр. Гоце Делчев. В този период в лабораторията се правеха и проучваия за използването на слънчевата радиация за директно производство на еленергия, като се използва силиций от Завода за полупроводници в гр. Правец.
Днес лабораторията е концентрирала усилията си именно в това направление. На покрива и на площадката пред нея са монтирани и се изпитват инсталации от различни поколения - някои, по конструкции, разработени в лабораторията, други - вносни. Най-голямата - с мощност 10 кВт, е разработена в рамките на европейски проект.
Целта на изпитанията - да се установи надеждността на инсталациите, тяхната ефективност - се съвместява с КПД - количеството усвоена енергия от слънчевата радиация. Правени са успешни опити и с инсталации за получаване на високотемпературни полета чрез концентрация на слънчева енергия. Сега са изоставени понеже днешната ни икономика не проявява интерес към подобни изследвания!
Паралелно с научните разработки, лабораторията работи с български фирми, които произвеждат слънчеви панели за получаване на топла вода за битови нужди. Извършват се всички изпитания по сертифицирането на такива конструкции, преди да се предложат на пазара. При промяна в конструктивните елементи на дадени изделия, отново се налагат изпитания, за да се получи сертификат.
Инсталацията от 10 кВт, за която стана дума, произвежда еленергия, която се подава в мрежата. В деня на посещението електромерът отчиташе 208186 кВтч, произведена и подадена в мрежата еленергия. Уредът отчиташе едновременно с това и количеството спестени емисии от въглероден диоксид - данните сочат 168630 кг – т.е. реалната полза за природата. Какво е парадоксалното в случая - енергията се подава в системата гратис. ЧЕЗ не плаща за тазиу получена от инсталацията на БАНу енергия. По най-обикновени цени за дневна еленергия това възлиза на 16 661 лева. А цената на зелената енергия е много по-висока, нали!? Нямало финансов механизъм БАН да получи тази сума.
Съгласно цените, одобрени от ДКЕВР за еленергия, произведена от фотоволтаични централи с мощоност над 5 кВт (а такъв е случаят с инсталацията на ЦЛСЕиНЕИ при БАН), трябва да се плаща по 75,5 ст./кВтч, или за произведената еленергия стойността нараства на не малката сума от 157180 лв. Коментарът е излишен!
Ето това е само една малка част от голямата БАН.
Има минало, има настояще и работи за бъдещето. Вместо да я защитават и подпомагат, вдигат ръка на нея. Как смеят!?
И понеже сме на енергийна вълна, налага се да обсъдим и някои “новини”. По “Хоризонт” на БНР бе излъчена новината, че френска компания построила и пуснала ВЕЦ на река Джерман с “голямата” мощност от 3 МВт (3000 кВт) – 0,68 % от мощността на един от закритите вече блокове на АЕЦ “Козлодуй”. Но това не е всичко, защото последва обяснението, че същата компания е приватизирала двете Искърски централи - ВЕЦ-Пасарел и ВЕЦ-Коколяне - всяка една с мощност над 20 МВт. Получава се нещо като пришиване на балтона към копчето. А защо трябва да се приватизарат ВЕЦ? От какъв зор? Те работят като часовник – даже могат да се управляват дистанционно. Да не говорим, че ВЕЦ-овете са част от системите за комплексно използване на водите на язовирите.
Но има и нещо друго: цената, по която се продава произведената еленергия от ВЕЦ с мощност под 10 МВт (какъвто е случаят с централата на р. Джерман) е 10,5 ст/кВтч. За сравнение цената, по която се продава еленергията на АЕЦ Козлодуй, е 4,4 ст./кВтч.
Ето как се насочват прехвалените чужди инвестиции. И в този случай коментарът е излишен!
Най-обезпокяващото обаче следва. Същата компания възнамерява да вложи няколко десетки милиона евро за изграждане на фотоволтаични централи. И знаете ли къде? В района на община Златарица – Меката на българското зеленчукопроизводство, откъдето са излезли бахчованджиите, създали и развили зеленчукопроизводството в Сърбия, Унгария, Австрия, Словакия. Разнесли славата на този отрасъл по цяла Европа. Строителството на фотоволтаични централи ще ликвидира едни от най-плодородните земи на страната ни. Спомнете си казаното по-горе за цената на еленергията, произведена от фотоволтаични централи. Майната й на земята! Как се опрадава всичко това? На 3. януари т. г., в късните новини на БНТ, млад бизнесмен защитаваше тезата, че не е вредно строителството на фотоволтаични централи върху земи от първа и втора категория, защото ако се насочи към земи от по-ниска категория, ще застраши биологичното разнообразие. Тук вече нямам думи за коментар.
Тревожното е, че тези работи не са изолиран случай. На 21 януари т. г. програма “Хоризонт” на БНР многократно уведоми народа, че две японски компании ще строят фотоволтаична централа с мощност 200 МВт. Към проекта се прилепва и ЧЕЗ. (Където има аванта без ЧЕЗ бива ли?!). Тази новина се потвърди при неотдавнашното посещение на премиера Бойко Борисов в Япония. Този път централата ще се строи в района на Ямбол. Земята, която ще заеме тази централа, ще бъде минимум 200 дка чисто, защото към тази цифра трябва да се добавят всички необходими допълнителни сервитутни площи. И всичко това ще са земи, от които преди 20 години се получаваше пшеница по над 500 кг /дка.
И така, земята ще стане неизползваема за земеделски нужди – у нас и без това вече има все по-малко земеделие. Инсталациите, които ще се монтират, са вносни, т.е. няма да има голям добавен продукт за нашата икономика, но компаниите ще извлекат изгода както от ниската цена, на която се продава сега българската земя, така и от определените от ДКЕВР високи цени за зелена енергия и особено произведената от фотоволтаични централи. Цената ще я платим, разбира се, ние, потребителите, и ще издържаме икономиките на богатите държави. Това е призванието на бедните!

А как постъпват в самата Япония? Строят централа в Космоса с 40 спътника, а антената с диаметър 3 км, която ще приема електромагнитните вълни, които пренасят енергията до Земята, ще бъде разположена в океана (в. “Новинар”, 24.01.2011 г.).
Както казва поетът, “...не удрям клеймо на прогреса...”, но когато се касае за въпрос не от стратегическо, а от жизнено значение за страната и народа ни, не може да се взема решение чрез търговски договори. Точно тук е мястото и ролята на БАН и на поделенията (колкото са останали) на Селскостопанската академия.
Когато в света има толкова пустинни райони (спомнете си репортажите от рали Дакар), да се посяга на благословената българска земя, не означава нищо друго освен че продължава експериментът за ликвидиране на България и народа ни.

Нагоре
Съдържание на броя