"Нова Зора" - брой 12 - 22 март 2011 г.

Сподели във Facebook
Голямото "тричане"
  • Или как странджанските кучета изядоха европейския имидж на България
  • "Зора"

    „Навред кучетата боси ходят и на сиромаха все му духа през гащите”
    Чудомир

    реди две седмици цялата „цивилизована” общност, от природозащитниците през медиите та до политиците, бе потресена от „жестокостта” на един „варварски” обичай в странджанското село Бродилово (община Синеморец). Там, видите ли, псетата били подложени на жестоки мъчения и стрес от двукраките любители на ритуала, наречен „тричане”. Естествен бе потресът, събуден в нежните европейски сетива, понеже обичаят първо бе представен като „бесене” на горките кучета. И докато бродиловци обяснят, че става въпрос за провесване на кучетата през кръста и завъртане, след което въжетата се оставят да се размотаят и четириногите падат и се окъпват в реката за здраве, Българско прогърмя в цяла Европа като кучешки ад. И без това европейците ни бяха набрали, заради „варварското” колене на другите домашни животни; както и затова, че ядем шкембе-чорба, варим домашна ракия и ползваме външни тоалетни.
    Какво ли са си помислили, научавайки, че през 21 век в България има селища и домове без вода и електричество?
    Благодарение на нашите „свободни” медии вестта за „варварския” обичай стигна до премиера Бойко Борисов и той, подобно на изтънчените европейци от западните столици, го осъди, без да се консултира с американския посланик Джеймс Уорлик.
    Ето как село Бродилово се сдоби с национална, континентална и дори световна известност.
    Два месеца преди това, заради пренесения от Турция шап, бяха унищожени домашните животни в три други странджански села – Кости, Резово и Граматиково, но тях никой не оплака, освен нещастните им стопани.
    Куче да си в днешния свят!
    За кучетата се строят приюти, създават се фондации, наети от общините хора ги обезпаразитяват и в най-лошия случай ги кастрират. Например Столична голяма община оповести намерението си да намали до 3000 броя на уличните псета в София, които, според някои са 9000, а според други – 50 000. В същото време хора зимуват в кашони по сокаците, или се свират в студените и неосветени подлези на столицата. Разбира се, такива несретници има във всички европейски столици, включително в Париж и Лондон, но собствените двукраки не са тема на медиите и политиците. По-лесно е да се защитават правата на ромите в Източна Европа, да се провеждат десетилетия на ромското включване и други такива. Но щом циганските катуни се развърнат в Париж, мигом обитателите им биват натоварени на самолети с по 300 евро в джоба и връщани в Румъния и България. Да не не са кучета, котки, или мечки?
    В Испания не могат да забранят коридата и надбягването с бикове, в САЩ практикуват родеото, но само българите са „варвари”. И не защото убиват или ядат кучетата, а защото веднъж в годината ги къпят за здраве. Друго щеше да е, ако спяха с тях в едно легло, както правят цивилизованите западни общества.
    Що се отнася до консумирането на кучешко месо, никой не може да е сигурен какво има в закупените от магазините и пазарите месни изделия. След като останалите „западни” стоки в търговските вериги като „Лидъл” или „Кауфланд” са произведени в Китай десето качество, дали и в евтините мръвки и колбаси няма кучешко “присъствие”? Неслучайно им се назландисват уличните четириноги, подушили в тях миризма и на свои събратя!
    На фона на очертаващата се перманентна продоволствена криза, най-добрият приятел на човека може да се превърне и в негова основна хранителна добавка. Кучетата ще спасят света отново! Тогава тричането ще им се стори невинна игра.
    Обаче лицемерието на западните и българските защитници на кучетата ни дойде в повече. Всичкият този безутешен плач, който бие по и без това жалкото ни реноме, идва по време, когато в Либия авиацията на Кадафи разстрелва от въздуха противници на режима и обикновени граждани, а на либийско-тунизийската граница гладуват и жадуват стотици хиляди бежанци. За тях Европейският съюз отпусна едва 30 млн. евро хуманитарна помощ, а най-бедната страна на ЕС, България, предостави един от няколкото си читави самолета. На Либия бяха наложени икономически санкции и оръжейно ембарго, от които последен ще пострада Кадафи, а предложението на Саркози за въздушни удари бе отхвърлено. Пентагонът и НАТО може би подготвят военна операция срещу Триполи, но изчакват благословията на ООН. И колкото повече го опровергават, толкова повече нараства броят на бежанците от Либия.
    Истинската война предстои, ако катастрофалното земетресение в Япония не обърка плановете за военна интервенция. Това не пречи да се нагнетява атмосферата около Кадафи.
    Кой печели от военната психоза? На първо място, американските и британските нефтодобивни компании; на второ място, страните от ОПЕК. И едните, и другите имат интерес от поскъпването на черното злато, независимо кой управлява в Триполи. Либия дава едва 2 % от световния добив на петрол, но цената на барел суров петрол стигна 120 долара.
    У нас моментално вдигнаха цените на бензина и дизела, съответно и на билетите за автобусния транспорт. Цените на хранителните продукти дори не изчакаха да се вдигне цената на петрола и хвръкнаха превантивно. За това бродиловци и техните домашни любимци нямат никаква вина, освен тази, че с „варварския” ритуал тричане отвлякоха вниманието от много по-съществените проблеми за оцеляването на българските граждани.
    Нима когато западняците идват тук въоръжени с автоматични карабини с оптичен прицел и убиват красивите благородни елени заради рогата, е по-малко варварско от тричането в Странджа? Ами отстрелът от засада на глигани и мечки?
    Селяните от Бродилово поне не убиват кучетата, защото са техни другари и пазачи. Само ги къпят в ледените води, както на Богоявление (Йордановден) хората скачат в реки и водоеми за кръста. За здраве и берекет, не за изтезание на някого.
    Запознатите с творчеството на големите ни писатели като Йордан Йовков, Елин Пелин, Николай Хайтов и други ще потвърдят, че и според тези хуманисти българският селянин винаги е живял в хармония с природата и животните. Йовков е оставил цикъла разкази „Ако можеха да говорят”, Елин Пелин е написал разказите „На нивата” и „Нане Стоичковата върба”, а Хайтов освен автор на разказите „Катерин” и “Черното пиле”, и на пиесата „Кучета”, е певец на българската гора. Да не говорим за ловните разкази на Емилиян Станев.
    Странджа е прочута и с танцуването върху въглени, наречено нестинарство, но никой още не е хвърлил пес върху жаравата. Иначе, както пише Чудомир, навред кучетата боси ходят. В Бродилово, обаче ги къпят за здраве, не ги бесят варварски.
    През 2006 г., заради предстоящото приемане на България в ЕС, кметът на община Синеморец издал заповед, с която забранил тричането. От държавнически, политически съображения, не от природозащитни. Сега този ритуал може да бъде забранен отново заради влизането ни в Шенген и еврозоната. Макар че същият номер едва ли ще мине, ако страната не е покрила другите критерии за членство.
    Не една, сто сгради да измажем, все тая!
    Веднъж стомна за вода, втори път стомна за вода, на третия път стомната ще се счупи.
    Ако ще всички песове да облечем в пурпурни одежди, или да им наденем обувки, не тях, а държавата и хората ще оценяват за Шенген. Кучетата са само предлог, за да не изглежда прекалено груба подигравката с България, най-бедната и с най-висока смъртност страна в ЕС. В продължение на 21 години, благодарение на страхливи и продажни политици, както и на „препоръките” на МВФ, СБ и ЕС, българите се „тричат” не на въже, а на шиш! Много от тях нямат вода не за къпане, а за пиене, поради което си честитят банята като рядко събитие. Въпреки това им остава време веднъж годишно да окъпят и кучетата си.

    От времето на хан Кубрат и Велика България до приемането на християнството, кучето е било на особена почит: по кръвта и по вътрешностите му колобърът предсказвал бъдещето. Когато оптимистичните му предсказания не се сбъдвали, наказвали със смърт не кучетата, а гадателя или владетеля. Не е имало нито фондация „Четири лапи”, нито „Амнести интернешънъл” или „Хюмън райтс уоч”. А пък ханът е бил и съдия, и омбудсман, който не е треперел пред Европа. Обратното – Европа, олицетворявана от Византия, Рим и Франкската империя, се е домогвала до приятелството на българите. Минало незабравимо!
    Днес сякаш бъдещето на България е заложник на кучетата. Какво падение?! Млади и стари хранят и развеждат кучета вместо деца. Не дай, боже, някой да изпробва върху куче новооткрито лекарство!
    По-безопасно е да се експериментира върху хора. Включително с двойно увеличение на данък сгради и с нови, по-високи цени на стоките и услугите при замразени или символично увеличени минимални заплати и пенсии.
    Странно, че още не са забранили използването на кучета за откриване на наркотици, експлозиви или нелегални имигранти. Защото това може да ги стресира, нали? Какво ли мислят по този въпрос Европейската комисия, Европарламентът и американският посланик в София Джеймс Уорлик?

    Нагоре
    Съдържание на броя