"Нова Зора" - брой 33 - 22 септември

Сподели във Facebook
Български шедьоври извън границите на родината
Стенописите в Люблин
принос в европейското културно наследство
Георги АСЬОВ

В полския град Люблин има уникални православни фрески. Те се намират в параклиса на тамошния замък. След дълга забрава и продължителна реставрация стенописите отново блестят в цялото си великолепие и радват очите на вярващи, туристи и ценители.
Тези фрески превръщат католическия параклис “Св. Троица” във феномен от европейски мащаб. Работата е там, че самият той е съграден в западен, готически стил, но е изписан по всички канони на родното православие.
Параклисът е построен в средата на XIV в. от полския крал Кажимеж Велики (1330-1370 г.). Този Кажимеж е правнук на омъжена в Полша княгиня от династията на търновските Асеневци, но в случая това не е единствената българска “връзка”. Най-важното е, че самите стенописи са дело на български и руски зографи. Двама от тях – Кирил и Юшко – са изписали имената си на стените на храма. А името на главния художник - майстор Андрей, който е ръководил рисувачите, е издълбано на самата ктиторска плоча. От нея става ясно, че изписването на параклиса е станало по нареждане и със средствата на полския крал Владислав Ягело и било приключено на 10 август 1418 г., броени дни преди празника Голяма Богородица.
Фреските отразяват моменти от живота на Исус Христос, сцени от Стария и Новия завет, както и изображения на почитани от православието светци. Наред с другото сред стенописите има и две изображения на крал Владислав Ягело.
Но какво са търсили българските зографи в полския град Люблин?
Крал Владислав Ягело, баща на на добре известния у нас Владислав Варненчик, не е поляк. Той произхожда от владетелския род на тогавашната езическа Литва, която по онова време владее цяла Украйна и Белорусия. Негова майка е руската православна княгиня Юлияна. От нея вероятно синът “прихваща” любовта към православното изкуство, което си остава негова страст до края на живота му. През 1386 г. литовският княз е избран и за полски крал и след като приема католицизма заедно с целия си езически народ, се възкачва на краковския християнски престол. Така в Полша, която вече е в династическа уния с Великото литовско княжество, се озовават много люде от владетелския антураж, сред които и българските художници. От кралските архиви знаем, че тези зографи произхождали от Македония. Последното обаче не бива да се взема буквално. Това е така, защото в оная епоха под названието “Македония” са се разбирали тракийските земи от Пловдивско до Одринско.
Казано накратко, средновековните художници, които украсяват параклиса на люблинския замък, били тракийци. Няма съмнение, че те са потърсили убежище на север поради турското нашествие на Балканите.
За оная епоха това не е нещо необикновено. Достатъчно е да се знае, че точно по същото време на руския митрополитски престол в Киев, ще рече в границите на Литовската държава, е първосвещенствал българинът Григорий Цамблак. Той е оглавявал руската църква в периода 1414-1420 г., а фреските в Люблин, както знаем, са рисувани през 1418 г. Нещо повече, преди и след Цамблак начело на руската православна църква са били още двама негови сънародници – Киприан и Григорий II. Поради високия си духовен сан всички те имали многолюдни дворове със свещеници, монаси, книжници, всевъзможни чиновници и т.н. до прислугата, готвачите, конярите, соколарите и кучкарите. Голяма част от тия придворни са били български емигранти. Точно такива емигранти наема за своя двор и Владислав Ягело.
Освен в Люблин български придворни зографи са рисували стенописи и в кралската спалня на Вавелския замък в старопрестолния Краков, и в катедралата на първата полска столица Гнезно, в църквите в град Пшемисъл, във Вишлица и др. Част от техните творби са запазени до наши дни.
Що се отнася до стенописите в люблинския замък, то те също имат твърде необичайна съдба. След XVI в. укрепеният комплекс постепенно запада, а параклисът “Св. Троица” се използва като мисионерски дом. През 20-те години на XIX в. замъкът е превърнат в тъмница и параклисът обслужва надзирателите и затворниците. Стенописите са покрити със замазка и “изчезват” от погледа за повече от столетие. След Втората световна война с цитаделата и параклиса обаче се заема прочутата полска реставраторска школа. На нея именно дължим майсторската, пълна и точна възстановка на православните шедьоври, създадени за вечността от изкусните художници Андрей, Кирил и Юшко. В Люблин има много исторически паметници, но най-ценният от тях е несъмнено параклисът “Св. Троица” – именно заради българските му фрески.


"Българските" православни стенописи покриват изцяло вътрешните стени на храма

Нагоре
Съдържание на броя