"Нова Зора" - брой 33 - 22 септември

Сподели във Facebook
Ултралибералният капитализъм
Анджей ТАЛЯГА
в. “Жечпосполита”, Варшава

Ако трябва да се потърси символ на съвременния ултралиберален капитализъм, най-подходящ за целта ни се струва Бърнард Мадоф, осъден в САЩ на 150 години затвор.
Богат, елегантно облечен, с невероятни връзки по целия свят, в крайна сметка Мадоф излезе най-обикновен мошеник, само че в глобален мащаб.
Той успя да окраде и прахоса 65 милиарда долара – което стана възможно благодарение на свръхсложните банкови и борсови “продукти”, при които парите се възпроизвеждат сами.
Тези несъществуващи, виртуални пари се въртяха с бясна скорост, преструвайки се на истински. В други стопанско-икономически условия Мадоф щеше да окраде милион-два и мамените от него инвеститори скоро щяха да се усетят, че става въпрос за най-елементарна финансова пирамида.
Мадоф и още много нему подобни вършеха измамите си, без върху тях да се упражнява какъвто и да било контрол. Липсваха държавата, традициите, компетентните банкери. С други думи – липсваха условията, които ни принуждават да се съобразяваме с факта, че сме обществени същества, а не хищници, които се отнасят с ближния именно като такива.
Човешкият опит показва, че винаги когато институциите, например държавата, се разпадат, обществото не се връща към състояние на комфортна анархия, а затъва в идиотизми. Господстват по-силните, които жестоко ограбват по-слабите. По каква логика може да се надяваме, че тази универсална закономерност не се отнася за финансите? Оставени без намордници, Мадоф и още много глобални лихвари се възползваха от сгодния случай да плячкосат каквото могат. Този сгоден случай им бе поднесен на тепсия от разпасания либерален капитализъм. Казано по същество, именно този капитализъм бе на подсъдимата скамейка заедно с Мадоф.


Бърнард Мадоф

Нагоре
Съдържание на броя