"Нова Зора" - брой 33 - 22 септември

Сподели във Facebook
Зад кулисите на преговорите в Москва
О.р. полк. инж. Тодор АНДРЕЕВ

На 17.09.2009 г президентът на САЩ Барак Обама обяви в специално телевизионно обръщение, че се отказва от решението на своя предшественик Джордж Буш да разположи в Източна Европа елементи от системата за противоракетна отбрана (ПРО). Това историческо заявление може да ознаменува нов етап в отношенията на Русия и САЩ. Руският президент Дмитрий Медведев вече нарече „отговорен” подхода на американския президент и потвърди, че е „готов за продължение на диалога” със САЩ.
Обещанията на Медведев заедно с американците „да разработва ефективни мерки по отношение на рисковете от ракетното разпространяване” и „осигуряване на равна сигурност на всички държави в европейското пространство” подсказват, че въпросите които стоят пред двете страни, далеч още не са решени.
Какви тайни, какви стратегии се крият зад решението на Белия дом? Американците многократно са се опитвали да приложат удобни за тях формули и решения, когато е трябвало да договарят сериозни сериозни въпроси с руснаците. Трябва да кажем, че са се домогвали небезуспешно до руското съгласие, въпреки че от пръв поглед е било ясно, че то не е в полза на Русия.
На какво са разчитали едните, и на какво се осланят другите - отгово р на тези прелюбопитни въпроси търси нашият автор Тодор Андреев.

Главен резултат от визитата на американския президент Обама в Русия е подписаното на 6 юли 2009 г. между Москва и Вашингтон рамково споразумение „Съвместно разбиране по въпроса за по-нататъшните съкращения и ограничения на стратегическите настъпателни въоръжения”.
Страните се договориха почти два пъти да съкратят своите ядрени боезаряди до 1500-1670 единици и техните носители – до 500-1100 единици. Дали и двете страни печелят от споразумението?
САЩ се готвят да воюват не с ядрено оръжие, а с обикновени високоточни средства и информационни технологии. Едновременно със съкращаването на ядрените арсенали те се застраховат срещу противника чрез разполагане на системи за противоракетна отбрана (ПРО). А за Русия е важно да запази своя потенциал за ядрено възпиране, за да не могат американците да го неутрализират с ПРО.
Според руски учени Москва трябва да има поне 1700 бойни заряди, за да може свободно да преодолее американската ПРО. Русия няма алтернатива на ядреното оръжие – смята ген.-полк. Леонид Ивашов. Той поясни, че с всяка година ролята на ядреното оръжие в общата система за отбрана на държавата нараства, тъй като се увеличава и изоставането й от водещите страни в света в сферата на силите с общо предназначение. Стратегическият и тактическият компонент на руското ядрено оръжие е фактор за възпиране на американския ядрен удар или голямомащабна агресия на една мощна държава или група държави, която заплашва Русия със загуба на суверенитет и териториална цялост.
Не е тайна, че поради разпадането на СССР руският ядрен потенциал значително е спаднал. Русия все още запазва втория в света ядрен арсенал, но вече не може „да произвежда ракети, като кренвирши” (знаменитата фраза на Хрушчов), защото ще се наложи да съкрати всички успешни национални програми за обикновени оръжия, включително и разходите в социалната сфера.
Смята се, че при днешните темпове на превъоръжаване през 2015-2017 г. Русия едва ли ще може да произведе договорените примерно 500 нови единици ракети.
Според разчетите на специалисти, част от 77-те стратегически бомбардировачи Ту-160 и Ту-95 напълно ще изчерпат своя ресурс. Подводната компонента ще представлява в най-добрия случай шест ядрени подводници, всяка въоръжена с по 16 ракети „Синева”, или общо 96 носители на ядрени бойни глави. Може да се очаква, че ще постъпят максимум три нови ядрени подводници „Борей”, основната с 12 ракети и две с по 16 ракети, сиреч общо 44 ракети. Наземната групировка ще включва около 200 ракети „Топола-М”, новата РС-24 „Ярс” и неколко десетки тежки носители „Сатана” и „Стилет” с продължен ресурс. Или общо - малко повече от 400 носители.
Ето и причината руската страна да настоява в бъдещия договор да бъде фиксирано минимално количество носители 500 броя. Но това е долната граница, с помощта на която Русия може да осъществи режим на ядреното възпиране само при две условия – първо, ако САЩ не развиват своята стратегическа противоракетна отбрана, и второ - ако САЩ не увеличават ударния вариант на високоточните крилати ракети.
Тъкмо по тази причина Русия постави въпроса за съкращаване на нападателните ядрени въоръжения във взаимна връзка с отбранителните оръжия, което беше прието от американска страна и фиксирано в рамковото споразумение. Но какво ли ще означава това при крайното договаряне, защото казват, че икономическата криза е заставила Обама да замрази основните програми на стратегическата ПРО. Америка се отказва да развива тристепенните стратегически ракети-прехващачи, разположени на Аляска и в Калифорния. Територията на САЩ ще се охранява от удари на междуконтинентални ракети само от 30 пускови установки за прехващачи с наземно базиране (26 на Аляска и 4 в Калифорния).
Това подсказва, че е съмнителна появата на двустепенни ракети-прехващачи от този тип в Полша и САЩ ще се откажат от идеята да разположат антиракети в Източна Европа.
Съмнително е, ако не и смешно, че Русия ще бъде залъгана със съкращаване на някакви си 10 антиракети.
Тъкмо може би затова новината от Вашингтон беше възприета в Москва с умерен оптимизъм, като се обръща внимание на стремежа на САЩ да се откажат от стационарните ракетни инсталации в Полша и Чехия в полза на мобилните, гъвкави и дълбоко ешелонирани системи. „Американците планират да разположат елементи от системата за ПРО върху мобилни платформи, които могат оперативно да се преместват в тази зона, където възникне необходимост. Преди всичко става дума за морското базиране на тази система” – каза руският представител в НАТО Дмитрий Рогозин, предупреждавайки, че „на военните експерти на Русия предстои да отговорят на въпроса може ли такава система да представлява опасност за сигурността на нашата страна”.
Още повече че съществува сигурна информация, че в замяна на стратегическата ПРО Обама е предоставил приоритет в развитието на така наречената регионална ПРО на театъра на военни действия. Това са програмите ИДЖИС и THAAD, предназначени сега да прехващат ракети със средна далекобойност. ИДЖИС (Aegis combat system, “Щит”) включва антиракетата „Стандарт-3”, монтирана на кораби, а THAAD (Terminal High Altitude Area Defense) е друг комплекс разположен на земята. Едва ли руските специалисти ще пропуснат факта, че тези системи се развиват и в перспектива ще могат да поразяват и стратегически балистични ракети, летящи на голяма височина, извън атомосферата. Също така се предвижда с ИДЖИС да бъдат снабдени около 80 кораба. Това оръжие беше успешно експериментирано на 21 февруари 2008 г., когато ракета „Стандарт-3”, изстреляна от борда на американския крайцер „Лейк Ери”, в Тихия океан, три минути след старта на височина 247 км, унищожи аварирал американски спътник-шпионин, движещ се със скорост 7,6 км в секунда. След това, през юни 2008 г., на полигона Уайт Сендс, премина успешни изпитания усъвършенстваната антиракета „Стандарт-6”. По такъв начин след Китай и САЩ успешно изпитаха противоракетно оръжие, унищожавайки космически обект, по масо-габаритни характеристики подобен с бойната глава на балистична ракета.
Според съобщения днес с ИДЖИС са снабдени 18 кораба на ВМС (три крайцера „Тикондерога” и 15 ескадрени миноносци клас „Арли Бърк”), за които до 2013 г. е планирано да се закупят 147 антиракети „Стандарт-3”. Предвижда се да се развърнат пет бригади THAAD с по 24 антиракети. Първата бригада ще се появи през 2011 г. Освен това ще бъдат развърнати над 700 тактически ракети-прехващачи „Пейтриът-3”. През 2015 г. количеството ракети-прехващачи „Стандарт-3” с морско базиране ще се увеличи до 329 броя, а прехващачите THAAD с наземно базиране – до 287 броя. Специалисти смятат, че това е предостатъчно количество за защита от хипотетична опасност от страна на Иран и Северна Корея, а и от Китай.
Американците може би искат да внушат на руснаците, че до края на вероятното пребиваване на Обама на власт, т.е. за периода, когато ще действа новият договор по стратегическите настъпателни оръжия, САЩ няма да може да изгради стратегическа противоракетна отбрана, включително ешелон с космическо базиране, които ще възпрепятстват успешния полет на руските балистични ракети, въпреки че научно-изследователската и опитно-конструкторската работа по тази тематика ще продължи.
Излиза, че САЩ се насочват към създаване на плаваща ПРО, която може да заеме позиции в различни точки на земята, където е най-удобно да се прехващат балистични ракети.

Но защо това да не стане в Баренцово море, където дежурят руските подводници, или да курсират по северните морски пътища, над които стартират през полюса руските балистични ракети?!
При създаващата се обстановка руски експерти са пресметнали, че за да преодолеят американската ПРО и да нанесат гарантиран насрещен удар след първото внезапно американско нападение, руските ядрени сили трябва да разполагат с 1700 бойни заряда.
Изходът е или Америка се отказва въобще от всякаква ПРО и започва да демонтира средствата си, или Русия ще бъде принудена да увеличи бойните заряди. Защото ако днес са достатъчни 1700, то утре, когато американците започнат да развиват ударните си ракети и да усъвършенстват системата за ПРО, Русия ще бъде принудена да ги следва, за да лиши американците от увереност, че ще могат да нанесат безответен удар.
Администрацията на Обама се отказва да закупи втория самолет „Боинг-747”, снабден с химически лазер. Тази система за ПРО с въздушно базиране е замислена да прехваща балистнични ракети при стартиране. Предишната администрация планираше да закупи 20 такива самолети.
Предвижда се обаче да се разработят системи за прехващане на ракетите по време на излитане, когато са най-уязвими. Става дума за системи с въздушно базиране на основата на усъвършенствани ракети клас „въздух-въздух” AMRAAM, които ще се изстрелват от самолетите F-35. Възможно е прехващачи да бъдат носени и от безпилотни летателни апарати. Новата система трябва да бъде готова през първата половина на следващото десетилетие. Тя може да се използва и за удари по спътници.
Официалните промени в приоритетите на американската ПРО не се свързват с позициите на Русия, а се мотивират с финансовите и технически съображения. Ето защо така важното условие за подписване на договора, което предявява Москва, за свързване на настъпателните ядрени оръжия с противоракетната отбрана, остава да виси във въздуха.
При сключването на новия договор се налага руската страна да реши и други проблеми, един от които е проблемът с т. нар. възвратен потенциал. Според действащата система от договори руснаците унищожават, а американците складират ядрените бойни части, демонтирани от носителите. При необходимост тези заряди могат да бъдат монтирани отново, което при криза дава предимство на САЩ. Това, меко казано учудващо условие, е резултат на странните отстъпки, направени от Горбачов и Елцин при сключване на предишните договори.
Не е решен и въпросът с американската концепция за така наречения обезоръжаващ удар с конвенционално оръжие, способно да изведе от строя стратегическите системи на противника и неговата инфраструктура, което се въплъщава в проекта Global Prompt Strike. Американците предвиждат определен брой междуконтинентални балистични ракети, или летящи с хиперзвукова скорост крилати рактети с голяма далекобойност, да бъдат снабдени с неядрени мощни бойни глави с проникващо действие или кинетични бойни глави. Те атакуват земната цел с изключително голяма скорост, подобна на тази, с която лети метеорит. Ефектът на въздействие върху целта на тези бойни глави се приближава до ефекта на тактическото ядрено оръжие, способни са да поразяват както пунктове за управление, така и пусковите ракетни шахти на противника.
Руските генерали се безпокоят предимно от американските крилати ракети с голяма далекобойност и висока точност, чието количество непрекъснато расте. Според новата стратегия американците предвиждат паралелно с ядрения удар, или без него, да нанесат мощен първи високоточен удар с крилати ракети по руските мобилни ядрени средства, срещу което руснаците няма какво да противопоставят.
Крилатите ракети с обикновен заряд не са ограничени с нищо. До края на 2009 г. американците ще приемат на въоръжение нова крилата ракета с далекобойност над 5000 км, която лети с хиперзвукова скорост - пет пъти по-голяма от тази на звука, и притежава висока точност. По време на полет тя следи релефа на местността на ниска височина и е трудно уязвима за известните системи за ПВО. Някога, по време на преговори, Елцин предлага на Клинтън да съкратят този клас оръжие, а американският президент му отговаря: „Борис, в такъв случай аз няма да долетя до Вашингтон – военните ще ме свалят”.
От този момент крилатите ракети се превръщат в „свещена крава” за американците. И не случайно. В потвърждение на това, че САЩ намаляват ролята на ядреното оръжие и развиват информационната технология и високоточните крилати ракети говори следният факт – четири от най-тежките подводница „Охайо”, всяка от които носи по 24 ракети с по 10 ядрени бойни глави, са изведени от бойния състав и вместо балистични ракети на борда на всяка от тях се монтират по 154, афиширани като неядрени крилати ракети „Томахоук”. Оказва се, че е трудно да се установи дали са ядрени, или неядрени. Руски специалисти са правили опити да установят какви ракети са монтирани на кораби и подводници, но дори челният аеродинамичен кожух на единия вид ракети не се различава съществено от този на другия вид. Тоесто, не е известно каква ракета лети. Според експерти Русия не притежава в достатъчно количество този тип ракети. Разработени са образци на подобни ракети, с които навремето дори Путин стреля от борда на Ту-160 на полигона в Казахстан, но не е известно Министерството на отбраната да е закупило необходимото количество от тях.
През това време американските ВМС планират през 2015 г. да се снабдят със 7 хиляди подобни крилати високоточни ракети, които могат да нанасят удари по рактетните позиции с бойни глави, проникващи на голяма дълбочина.
Появата на хиперзвуковите крилати ракети с далекобойност над 5000 км е нов тип оръжие и затова американците се отказват от ядреното, глупаво оръжие, и преминават към умното оръжие. Наситят ли армията си с този вид оръжие, ще се превърнат във военни диктатори – никой няма да може да се сравни с тях, защото ще се откъснат от света с цяло поколение ново оръжие. Точно тук американците влагат големи средства - не в количественото нарастване, а в развитието на технологиите.
Възниква въпросът дали Русия ще настоява да се обсъждат на преговорите за договора подобни неядрени глобални системи, за да не се оставят на САЩ вратички за създаването и разполагането им, или ще си замълчи, с което ще демонстрира отстъпление или нещо подобно.
Трябва да се има предвид, че въпреки решението на Обама да прекрати изследователските работи по създаването на нова ядрена бойна глава, и обяви намерението скоро да се сключи Договор за всеобща забрана на ядрените изпитания, на практика не са настъпили радикални промени в ядрената политика на САЩ. В противен случай възможно е Япония, Южна Корея и Турция да се усъмнят, че Америка е готова да притежава голям арсенал за защита, и ще се опитат да разработят собствени атомни бомби.
Пренебрежителните изказвания, че преброяването на носителите и бойните глави било анахронизъм, разбира се, изкривяват истината. Никой няма намерение да се отказва от ядреното оръжие. Този вид оръжие, още повече в обемите, с които разполагат Русия и САЩ, са и остава атрибут и символ на великодържавието. Паритетът на нивото в американо-руския случай е политическо, а не военно понятие. Манипулациите се диктуват не от реалните опасности, а преди всичко от съображенията за престиж. И тъй като в опасността от ядрена война между Русия и САЩ не вярват дори най-отявлените ястреби, сферата на стратегическите оръжия днес е - колкото и странно да звучи - спомагателна за решаването на по-насъщни въпроси. Въпреки че всяка четвърта рубла от правителствената военна заявка в Русия се харчи за ядрено въоръжение. Защо ли? Защото ако притежавате стратегическо ядрено оръжие – вие сте сила. Ако не, вие сте никой!
Много тайни останаха зад кулисите на преговорите в Москва. Надяваме се, че след договорите те ще станат известни заедно с неминуемите компромиси, така необходими за успешния и важен за света пролог към бъдещите отношения между Русия и САЩ.

Нагоре
Съдържание на броя