"Нова Зора" - брой 33 - 22 септември

Сподели във Facebook
Малоумие в приемствеността?
Или приемственост в малоумието?
"Зора"

„Да упорства в грешките си, е свойствено само на глупака”
Латинска сентенция

„Едно само господ сбърка, че даде адвокатите” – казва Вазовият герой хаджи Ахил, след като зет му, адвокат по професия, го излъгва и обира. Ако можеше да види големия грабеж, наречен „преход към демокрация”, както и този, оправдаван със световната финансова и икономическа криза, хаджи Ахил щеше да благодари на бога, че не му е дал зет банкер. Защото последната криза избухна заради греховете на американските банкери и ръководители на инвестиционните компании. По тази причина за всички, ужилени от банковите измамници, както на Запад, така и в България, понятията „банкер” и „финансов експерт” са синоним на „престъпник” и „спекулант”. Когато в Швейцария потъна Обединената банка на Швейцария, гневни швейцарци издигнаха плакат: „Обединени бандити на Швейцария”. Така че недоверието към банкерите не е проява на балкански или български скептицизъм, а е универсална присъда за алчните и нагли служители на Мамона. Тя не се променя, когато някой представител на банкерското съсловие стане министър на финансите и започва да поучава с назидателен тон.
Не е тайна, че приемствеността в българската политика е най-вече в запазването на лошото и порочното. Как иначе да си обясним факта, че след шумните ревизии и обвинения в лошо управление на министрите от тройната коалиция, точно финансовият министър на ГЕРБ, Симеон Дянков, започна да брани най-порочното им нововъведение – плоският данък. Ако не сте забравили, главният аргумент за неговото въвеждане бе, че така ще се изкара на светло сивата икономика. Прогресивният данък, и по-специално необлагаемият минимум карал работодателите да осигуряват своите работници на минималната заплата, раздавайки под масата пари, за които никой не плащал данъци. Плоският данък, видите ли, щял да доведе до нарастване на бюджетните приходи.
Ако съдим по предизборните декларации на партиите от тройната коалиция, правителството на Станишев е постигнало целта си, щом е натрупало бюджетен излишък. Благодарение и на плоския данък може би?
Министър Пламен Орешарски твърдеше, че такъв излишък е имало и през юни 2009 г., месец преди парламентарните избори. Обаче когато Бойко Борисов пое управлението на страната, заяви, че не само няма такъв излишък, ами в бюджета зее огромна дупка от половин милиард лева. Тя се дължала на безконтролното харчене на бившите управляващи за реклама, скъпи ремонти и купуване на гласове. Последното, чрез решението за повишаване на пенсиите от 1 юли 2009 г., за което не били осигурени пари, и той - Бойко Борисов, трябвало да ги търси. Едни обещават, други плащат...
Не си спомняме как точно президентът Първанов реагира на въвеждането на плоския данък от правителството на тройната коалиция, но ще запомним, че през септември 2009 г. той огласи съдържанието на един доклад, изготвен от професори и банкери, в който се предлага въпросният данък да бъде заменен с прогресивен.

При това доходите до 1000 лв. да бъдат необлагаеми, тези до 3000 лв. да се облагат с 10% ДОД, а доходите над 3000 лв. – с 20% ДОД. Г-н Първанов увери, че докладът не е на президента, а за президента, и че е бил предназначен за правителството на тройната коалиция. Не можем нито да потвърдим, нито да отхвърлим тези обяснения, но е безспорен факт, че докладът бе посрещнат на нож от министъра на финансите на ГЕРБ Симеон Дянков. Той се оказа скрит фен на тройната коалиция! Който си е мислил, че ревизията на предходното правителство предполага и отмяна на непопулярните му юридически и други актове, греши.
Бившият икономически експерт в Световната банка, понастоящем министър на финансите на България, нарече идеята за отмяна на плоския данък „малоумна”.Не нелогична или неправилна, а малоумна! От което следва, че малоумни са били всички правителства до 2005 г., понеже са слугували на прогресивното подоходно облагане с ежегодно актуализиран размер на необлагаемия минимум. Малоумно излиза и правителството на Симеон Сакскобургготски, в което финансовата и данъчната политика се ръководеше от юпито банкер Милен Велчев. Но ако това правителство е било малоумно, какво да мислим за назначените от него служители в отделните министерства? И по-специално за тогавашния главен секретар на МВР Бойко Борисов, който днес е премиер и началник на самия Симеон Дянков? И Борисов ли е малоумник, а, Дянков? Ето докъде водят словоизлиянията на финансовия титан на мисълта.
Във всяка друга страна след подобни изцепки щяха да му издърпат не само ушите, ами и килимчето под краката. Представяте ли си в САЩ, Русия или Франция министърът на финансите да нарече малоумна някоя разработка, възложена от президента и предназначена за премиера!
Навярно г-н Дянков ще се оправдае с кризата, която прави трудно осъществима подобна данъчна реформа, но нека да му напомним, че плоският данък бе въведен много преди кризата да настъпи. След като тя ни връхлетя, въпреки този данък, значи има нещо малоумно в идеята за неговото въвеждане, а не в идеята за неговата отмяна. Реакцията на финансовия министър на ГЕРБ би трябвало да отвори очите на обикновените граждани, които гласуваха за Бойко Борисов, за да се отърват от тройната коалиция. Друго ако не, данъчната политика на ГЕРБ няма да се различава от политиката на тройната коалиция. На думи правителството ще брани националния интерес, на практика ще продължи да стоварва тежестите на кризата върху хората с ниски доходи. Естествено, от тази „царска милост” ще се облагодетелстват близките до ГЕРБ „бизнес елити”, които я спонсорират.
Показателно е, че докато министърът на финансите Симеон Дянков оценяваше ума на авторите на въпросния доклад и на неговия първи адресат президента Първанов, управляващи и опозиция обсъждаха в Консултативния Съвет за национална сигурност проблеми, свързани с усвояването на европейските фондове. Въпреки лошите си междуличностни отношения, Първанов и Борисов даваха вид, че поставят националния интерес над всичко. В едно изказване в Пловдив Георги Първанов дори заяви, че с премиера са в един отбор и това Борисов отбеляза със задоволство в предаването „На Барекадата” (по Би Ти Ви на 16.09.2009 г.). Доколко двамата са били искрени, бъдещето ще покаже, но не е зле премиерът още сега да постави финансовия си министър на мястото му. Що се отнася до „експертността” на последния, тя ще се преценява по съдържанието и реализацията на приетите от Министерския съвет - на 16.09.2009 г., - 82 антикризисни мерки, които вероятно ще бъдат внесени за одобрение от НС. Дали ще минат за антикризисна програма на правителството, това не знаем, но приемането им един ден преди срещата на премиерите на страните-членки на ЕС подсказва, че са повече за външна реклама на кабинета Борисов, защото на тази среща се обсъждаха мерки за преодоляване на щетите от кризата и нашият премиер трябваше да носи доказателства, че и неговото правителство прави нещо.
Натягането пред ЕС е също проява на лошата приемственост в българската политика. Дали ще доживеем да видим цялостна програма за управление на ГЕРБ? Или и тя ще се напише, когато стане готова магистралата, по която Бойко Борисов ще ни изпраща на море през 2012 г.? Впрочем, злите езици твърдят, че според календара на маите, през 2012 г. щял да настъпи краят на света. На кого ще са нужни след това магистрала „Тракия” и софийското метро?
Напоследък у нас стават и по-странни неща: всеки се занимава с това, което не му е работа. Когато Бойко Борисов, като столичен кмет, риташе футбол с московския си колега Юрий Лужков, премиерът Станишев организираше и контролираше почистването на София. А въпреки че Борисов като премиер „намали” с 18 млн. лв. стойността на предвидената за строеж Национална спортна зала в София (тогава волейболистите ни станаха бронзови медалисти на проведеното в Турция световно първенство по волейбол), сред зрителите седеше президентът Първанов. Той именно връчи медалите на нашите юнаци и се окъпа, така да се каже, в отразена светлина. Но нито на посрещането им на аерогара София, нито на импровизираното тържество пред НДК се видяха други държавни мъже освен министърът на спорта Свилен Нейков. За такива случаи народът казва: „Изтъкаха си платното и ритнаха кросното!”
И това е форма на приемственост: политиците да „поемат отговорността” само за успехите, след което бързо забравят героите. Президентът Желю Желев се разходи до САЩ, когато нашите футболисти станаха четвърти на Световното по футбол през 1994 г.; президентът Петър Стоянов ходи с правителствен самолет на Олимпиадата в Сеул и се върна бързо, за да „спасява” медиците ни в Либия; президентът Георги Първанов също присъства на откриването на Олимпиадата в Пекин през 2008 г., а сега го видяхме и на Европейското първенство по волейбол в Турция.
Не забелязахме други държавници (от други страни) на последния форум. Вероятно защото не си бяха довършили другата работа, за разлика от българския държавен глава.
Как чужденците да повярват, че сме зле и се нуждаем от помощ, щом всичко ни е наред?

Нагоре
Съдържание на броя