"Нова Зора" - брой 20 - 26 май 2009 г.

Портрет на един читател на “Нова Зора”
Ангел БАРУСОВ

Откакто алчното старче от Мадрид продаде БТК, новите мениджъри периодически изхвърлят на улицата хиляди специалисти и работници. Един от тях е прехвърлилият шейсет и втората си година Христо Димитров от столичния квартал “Изток”. Стажът му в бившето българско предприятие е 38 години, 8 месеца и 10 дни. Напуска работата на живота си “добронасилно”, в резултат на противозаконната възрастова дискриминация, прилагана от новите собственици. За да не скучае сам у дома, скоро след него е принудена да напусне и съпругата му Даша, негова колежка по БТК, по образование икономистка. Сега тя работи във фирма, в която приема реклами по телефона. Междувременно Ицо смени няколко занаята и понастоящем, половин година преди да навърши пенсионна възраст, е охранител в жилищен блок.
Както повечето български семейства, и неговото плаща тежката цена на прехода от относителното благоденствие към мизерията от африкански тип.
Даша преживя изключително тежка операция, но не падна духом нито за миг. И нищо чудно. Тя е правнучка на Гълъб войвода от Калофер, прекарал пет години в цариградските зандани и две в Диарбекир. Ицо също е от сой, но за това – по-нататък.
Като начало да кажем, че тежките времена никак не го озлобиха. По стар навик той се опитва да обърне всичко на шега. Ако го попитате, да речем, какво прави в момента, ще ви отговори с някоя сюрреалистична импровизация – че разработва телевизор с грил за печени пилета, че си изкарва хляба в Министерството на угасналите вулкани или че търгува с дървен материал от горите под Марианската падина...
Всъщност Ицо е най-добрият човек, когото познавам. Приятели сме от юношеските години, но не си спомням случай той да е направил нещо лошо на когото и да било. Ако, разбира се, не се броят вицовете за политиците, които той произвежда на конвейер. Като например: в публичния дом нахлуват няколко депутати. Мамчето на заведението обаче ги предупреждава, че всички момичета са болни от СПИН. “Няма страшно, мамче, ние сме с депутатски имунитет”, отговарят гостите.
Детството и младостта на Ицо също не бяха от лесните. Родителите му се бяха развели и го отгледаха баба му и дядо му – вироглав старец, бивш кавалерийски ротмистър, участник в четири войни, включително в превземането на Букурещ през Първата световна война. От него внукът наследява апартамента му, Георгиевските му кръстове за храброст и шопския характер.
- Понятието шоп не е етническа даденост, а аристократична титла – нещо като пер, нещо като лорд, само че от по-висша категория - обяснява с престорен апломб Ицо, когото съкварталците наричат Химика. Лепнали са му тоя прякор, защото в основното училище бил голям спец по тая наука. После завършва прочутия Техникум за слаботокова електротехника “А. С. Попов”. И оттам нататък – близо четири десетилетия в БТК.
Доскоро грижите на Ицо и Даша бяха изцяло посветени на дъщеря им. И тя не ги разочарова. Завърши с отличие първи курс биология в Софийския университет и миналата есен замина с извоювана стипендия да продължи образованието си в Англия. Междувременно дари родителите си и с внуче, което живее при тях в България. И която Ицо няма никакво намерение да напуска – в очакване на “Страшния съд, който ще раздаде я Господ Бог, я българите”.
Стъпил здраво с шопски инат на родната земя, той се стреми да избяга от грозното и да не пропусне красивите неща в живота. Радва се, че е срещнал циганин, строителен работник, който не е изкласил даже началното училище, но пък обича да слуша барокови концерти. Харесва му да разговаря с един от зидаро-мазачите на близкия строеж – преследван от депесарите турчин, бивш ветеринарен техник, който чете “Сатанински строфи” и настоява, че Коранът и шериатът (ислямското право) са две различни неща.
А всеки вторник сутрин Ицо изпълнява традиционния си ритуал – отскача до вестникарската будка да си купи поредния брой на “Нова Зора”. Вече повече от десет години той е редовен читател и почитател на вестника, който винаги изчита “до последната буква”. Ицо отдавна има своите любими автори, чиито публикации очаква с нетърпение. Той цени особено анализите на главния редактор, чиито работи познава “още от второто изречение”, дори когато излизат неподписани като редакционни статии.

Нагоре
Съдържание на броя