"Нова Зора" - брой 20 - 26 май 2009 г.

140 години от основаването на
Българската църква и училище
“Св. св. Кирил и Методий” в Букурещ
Проф. Христо ЙОНКОВ

Към средата на 19 век, след Кримската война 1853-1856 г., Букурещ се утвърждава като важен обществен и културен център на българската емиграция в Румъния. На север от Дунава българите намират братски прием и по-добри условия за живот, икономическа и обществено-културна, а и политическа родолюбива дейност. Както в цялата Влашка земя, в градовете и селата и в нейната столица, в различно време много години преди това се заселили временно или трайно хиляди българи от всички слоеве на народа, потърсили спасение от вековния османотурски гнет, от непоносимите притеснения и преследвания. В Румъния живеели и работели неуморно селскостопански работници и градинари в чифлиците и мушите на едрите румънски землевладелци, работливи занаятчии, търговци от различен калибър и български интелигенти – учители, духовници, книжовници, журналисти-вестникари и книгоиздатели. Като първи богаташи, от значение и за самата Румъния, се издигнали българите, карловските едри търговци и банкери братята Евлоги и Христо Георгиеви.
През 60-те години на 19 век българската емиграция във Влашко вече притежавала будно национално съзнание и самочувствие. Тя се вълнувала от проблемите на българската национална култура и на национално-освободителните борби. По онова време българската емиграция в Румъния имала обществено-политически и културни организации, начело с изтъкнати водачи като създателя на организираното националноосвободително движение Георги С. Раковски, основателите на БРЦК – Любен Каравелов и Васил Левски, по-късно и поетът революционер Христо Ботев, основателят на българския театър и драматургия Добри Войников, основателите на Българското книжовно дружество, предшественик на Българската академия на науките – Васил Д. Стоянов, Марин Дринов, Васил Друмев и др. Преди всичките тези оживена дейност развивала организацията на богатите българи в Букурещ “Добродетелна дружина”.
След като се превърнал в голямо българско средище на Възраждането, не само в името на успешна стопанска, културнопросветна и книжовнобудителска дейност, а и за политическа дейност, в Букурещ от края на 60-те години на 19 век вече остро се чувствала нуждата от българска църква и училище.
Инициатива за откриване на тези важни за българите институции и снабдяването им със сгради в румънската столица поела именно авторитетната организация на българските нотабили – “Добродетелна дружина”, ръководена от по-малкия брат – Христо Георгиев.
След редица неуспешни опити за превръщане на букурещката църква “Лукач” в български храм и за така необходимото българско училище, най-сетне през 1869 г. инициативата на българите била осъществена. Със събраните доброволни дарения на букурещките българи ръководството на “Добродетелна дружина”, оглавявано от Хр. Георгиев, към средата на 1868 г. закупило сравнително голямата двуетажна къща на ул. “Вергулуй” 6 (ул. “Каларашилор” 16) за църква и училище, за сумата от 147 085 гроша. Измежду дарителите най-щедър бил българският митрополит Панарет Рашев, един от видните дейци на “Добродетелна дружина” и ръководител на църковните дела на българите в Румъния, който жертвал 1000 жълтици. За благородното родолюбиво дело от “Добродетелна дуржина” били употребени значителни суми от завещанията на покойници като дядо Силвестър Пенов от Габрово – 5000 гроша, Козма Тричков – 37100 гр. и др. Христо Георгиев дарил 400 жълтици, Михаил Колони – 200 жълтици, А. Михайлов – 200 жълтици, Маринчо Бенли, шуменец – 500 жълтици и др.
Изработен бил устав за действията на църквата и училището. Те получили като патрон имената на прославените и всенародно тачени свети братя Кирил и Методий.
На 11 май 1869 г. (дн. 24), в Деня на светите славянски първоучители, при масово стечение на българската емиграция в Букурещ, тържествено бил осветен параклисът църква на горния етаж като самостоятелен български храм. В словото си по този случай Васил Д. Стоянов изразил радостта си пред сънародниците си: “...да имаме свой храм и училище в престолния град на посестрима нам Румъния, дето да можем да се молим и славославим Бога на матерния си език... в училището да могат нашите чада да приемат душевна храна на своя сладък матерни език, за да стават с тоя начин още по-лесно достойни граждани, както за обществото, тъй и за света въобще”.
След съответното министерско разрешение, българското училище “Св.св. Кирил и Методий” в Букурещ започнало да функционира на 15 септември 1869 г. Пръв учител в него бил назначен Теофил Добрянов, който в същото време бил и свещеник в църквата. По-късно през годините до Освобождението на България като родолюбиви труженици оставили имената си редица известни наши български възрожденски дейци - книжовникът Рашко Илиев Блъсков, видният участник в българското освободително движени Киряк Цанков, възпитаникът на Букурещката консерватория Константин Сапунов, един от първите български професионални актьори, публицистът и учителят книжовник Иван Владикин, младият бесарабски българин Михаил Паничерски, Александър Димитров и др., както и някои чужденци, преподавали чужди езици.
Част от живота и дейността си свързва с Букурещкото българско училище и Христо Ботев. През есента на 1873 г. той става учител в него с 256 гроша месечна заплата. И той дава силите си за неговия напредък. През 1874 г. Ботев напуска учителското си място и започва да издава знаменития си вестник “Знаме”, висока трибуна на българското национално освободително движение. На неговото място в училището бил назначен брат му Стефан Ботев, така че началната история на българското училище в Букурещ е свързана и с братя Ботеви.
Българското училище в Букурещ срещало всевъзможни трудности и водило борба с незаинтересованост и административни пречки, но безусловно имало положителна роля за поддържане духа на националното съзнание на емиграцията като светлик на българщината. Училището давало безплатно образование на мнозина млади българи и ги възпитавало в дух на будно национално съзнание на чист роден български език. То било сериозна пречка пред асимилацията на българските преселници в Румъния.
След освобождението на България от турско иго, при спадове и възход, българското училище в Букурещ също така изиграло важна роля най-вече против асимилацията на българите в Румъния. За голямо съжаление днес това училище не съществува. Главната вина е немарата на бившите и сегашни наши управници, от миналия и сегашен политически режим, които не проявиха воля и родолюбие да се противопоставят на неоснователните националистически и асимилаторски действия на румънските власти.
През втората половина на 70-те години на 20 век училището, сградата и заедно с това недовършеният културен дом все още бяха в добро състояние и там имаше експозиция, чистачка и пазач...

Нагоре
Съдържание на броя