"Нова Зора" - брой 20 - 26 май 2009 г.

“Царските имоти“
или конспирацията на фамилията Сакскобургготски
срещу българския народ
Христо ТЕПАВИЧАРОВ

Повече от десетилетие спекуланти, “политици” и престъпници с бели якички се гаврят с обикновения български гражданин, като го замерят от телевизионния екран и от страниците на вестниците с т.нар. царски имоти.
Самото обсъждане на въпроса за “царските имоти” в Република България, която отхвърли монархията с референдум преди повече от 60 години - 15 септември 1946 г., - е обидно, аморално, нагло, спекулативно, а всички замесени в т.нар. реституция на царските имоти са безупречни престъпници, съгласно разпоредбите на действащия в България Наказателен кодекс.
Има няколко основни правни проблема, които би трябвало да бъдат разгледани в светлината на действалите от Освобождението от турско робство до днес норми, регламентиращи материята за недвижимата собственост, от една страна, и статута на имотите, които в един или друг период от 140-годишното развитие на България след Освобождението от турско робство са били публична държавна собственост, управлявани целево от органи на държавната власт, които, поради разликата във формите на държавно управление, са променяли името си, но не и предназначението или статута си.

Съгласно Търновската конституция (ТК), която окончателно е приета на 16 април 1879 г. в Търново, България е обявена за Княжество, т.е. за конституционна наследствена монархия - чл. 4. За целите на настоящето изследване ще се занимаем единствено с имуществените проблеми и свързаните с тях разпоредби, които определят рамката на правоотношенията, възникващи във връзка с функционирането на институцията държавен глава, т.е. княза или царя, и обема на правомощията в сферата на имуществените отношения, предоставените му под формата на права и вменените му конституционни задължения.
Но преди да започнем анализа на имуществените клаузи в Търновската конституция, бихме искали да се имат предвид няколко момента, за които, ако не се държи сметка, тълкуването на конституционните разпоредби и на последвалите събития би ни отвело встрани от първоначалния замисъл, вложен при изработването на основния закон на новоосвободената българска държава.
Работата по Търновската конституция продължава два и половина месеца - от февруари до средата на април 1879 г., по проект за Органически устав, одобрен от руския император Александър Втори. Още със започване на своята работа първото Учредително събрание променя наименованието от Органически устав в Конституция. В Учредителното събрание участва цветът на българското общество от онази епоха, с чувството, според думите на Антим Първи, че: “Направихме закон от народа за народа”.
По време на изработването на Търновската конституция България е новоосвободена територия от май 1878 г., под временно руско управление, начело с руския императорски комисар Александър Дондуков-Корсаков. По нареждане на руското правителство княз Дондуков предоставя пълна свобода на Учредителното събрание при изработване на Търновската конституция.
Анализът на Търновската конституция и предвиденото в нея държавно устройство налагат следните няколко извода:
1. До приемане на Търновската конституция България не е княжество. Тя се работи не за определена личност, а за да узакони бъдещата монархическа форма на управление на държавата, независимо от личността, която ще бъде избрана за държавен глава. Това е така, защото преобладаващата форма на държавно устройство в края на 19 век в Европа е монархията - Русия, която ни освобождава от турско робство, е монархия, Турция, от която се освобождаваме, е монархия, основните сили, които диктуват условията на устройството на бъдещата българска държава в Берлин през юни-юли 1878 година - Германия, Англия и Австро-Унгария, са монархии.
2. Батенберг е избран измежду трима кандидати за български княз на 17 април 1879 г. въз основа на приетата предишния ден Търновска конституция от Първото велико народно събрание, полага клетва и поема управлението на България на 26 юни същата година. Той няма собственост в България, не е български гражданин и както правомощията му, така и всичко, с което е могъл да разполага като държавен глава, е разписано в Конституцията.
3. При абдикацията си на 7 септември 1886 г. Батенберг си отива така, както е дошъл - без да вземе и да претендира за каквото и да е недвижимо имущество от България.
4. Въз основа на същите конституционни правила - член 143 от Търновската конституция, е доведен и избран на 26 юни 1887 г. за княз Фердинанд Сакс Кобургготски, който пристига в България на 30 юни с.г. и полага клетва като български княз на 2 август. До абдикацията на престола на 3 октомври 1918 г. Фердинанд налага на два пъти поправки на Търновската конституция - през 1893 и през 1911 година, насочени към укрепване на личната му власт, принизяване значението на народното събрание и промяна на титлата на монарха и държавата - от княз в цар.
5. Една-единствена поправка на конституцията от 1911 г. се отнася до имуществените права на княза/цар. Съгласно член 35 от ТК, при условията, на който Фердинанд е провъзгласен за княз, на него и неговия двор са определени 600 хиляди франка годишна издръжка. Това е всичко, с което той е могъл да разполага и да се разпорежда. През 1911 г., по негово внушение, таванът за издръжка е премахнат и разпоредбата придобива следния вид: “Народното събрание с особен закон определя на царя и на неговия двор цивилна листа”. Така за първи път в Конституцията се появява понятието цивилна листа, като издръжката “на царя и на неговия двор” се осигурява от държавния бюджет, а размерът се определя чрез особен закон, ежегодно. Формулировката “княза/царя и неговия двор” се запазва и в двете редакции на член 35, от което би могъл да се направи един-единствен извод, че средствата са предназначени за издръжка на монархическата институция за изпълнение на предписаните от Конституцията функции, а не за личното удобство или обогатяване на царя. Между цивилната листа и личността на царя Търновската конституция поставя знак на равенство, що се отнася до предоставените за издръжката им средства.
За предназначението на средствата, включвани ежегодно в държавния бюджет, Търновската конституция не съдържа други разпоредби. Отговорът на въпроса за какво биха могли да се изразходват тези целево предназначени бюджетни средства, би могъл да се търси в две насоки: за покриване на разходите, свързани с функционирането на монарха, в качеството му на държавен глава съгласно Конституцията, и за покриване нуждите на цивилната листа при изпълнение на дейностите, за които е създадена.
Националната икона “личността на монарха”
Глава втора на Конституцията е озаглавена “Каква е княжеската власт и какви са нейните предели” и отговорите на тези въпроси се съдържат в членове от 4 до 18. Според тези разпоредби “Князът е Върховен представител и глава на Държавата” (член 5), нему съвместно с народното представителство принадлежи законодателната власт, в негови ръце е изпълнителната власт, в негово име се упражнява съдебната власт. Поради всичко това “Лицето на княза е свещено и неприкосновено” (член 8), което означава, че Князът не е обикновен гражданин на Княжество България и към него остава неприложима разпоредба на член 57 на ТК, съгласно която “Всичките български поданици са равни пред закона”. Князът е представител на Княжеството в отношенията му с другите държави. За да изпълнява тези си задължения, му се гласува бюджет в обема, предвиден в член 35 от Конституцията. Но за да се избегнат всякакви недоразумения относно правомощията на княза по отношение на собствеността, която се предоставя в негово разпореждане с цел да се улесни изпълнението на конституционните му задължения, създателите на Търновската конституция включват глава ХI “За държавните имоти”, с три елементарни, но пределно ясни разпоредби. Член 51 е създаден специално за княза и гласи: ”Държавните имоти принадлежат на Българското Княжество и с тях не могат да се ползват нито князът, нито неговите роднини”. Член 52 допълва, че начинът, по който се отстъпват и залагат тези имоти се определя със закон. При тази конституционна рамка, определяща правомощията, правата и задълженията на княза, биха могли да се направят следните безспорни изводи:
- Чрез прогласяване личността на княза за “свещена и неприкосновена”, той автоматично е поставен извън юрисдикцията и законодателството на българската държава и е лишен от възможността да участва в гражданския оборот наравно с останалите български граждани.
Той нито може да придобива собственост в България, тъй като според член 63 на ТК всички недвижими имоти на територията на Княжеството се намират под действието на българските закони, а той е изключен от това действие, нито да се разпорежда със собствеността, предоставена му от държавата (чл. 51 ТК) с оглед изпълнение на възложените му конституционни задължения;
- От поемането на трона през 1887 година до изменението на Конституцията от 11 юли 1911 г., съгласно разпоредбата на член 35 от ТК, Народното събрание определя издръжката на “Княза и на неговий двор”. Князът/цар определя броя на свитата си, наречена “двор”, и начина на разходване на предоставените от държавата средства в рамките на определените от Конституцията правомощия. Дворът няма статут в структурата на държавното управление и не изпълнява никакви други функции освен да обслужва княза в качеството му на държавен глава, а не на частно физическо лице.
- Предвид тази конституционна уредба, в периода от 1887 до 1911 г. Фердинанд не е имал право да придобие на свое име или на името на своите роднини имоти на територията на България. Ако в този период князът е придобил собственост, това е станало в качеството му на държавен глава и е действал, съгласно Конституцията, от името и за сметка на Княжеството.
Ако през този период Фердинанд е придобил право на собственост в качеството си на физическо лице върху държавни или частни недвижими имоти в България, то е било противоконституционно, тъй като е ставало без правно основание чрез поставени лица. При съсредоточаване на трите власти в ръцете на княза и при невъзможността към неговата личност да се приложи българският закон, е липсвал механизъм за констатиране на тази противоконституционност на неговите действия. С княза не може да има спор за собственост, тъй като липсва закон, по който князът да отговаря и по който имуществен спор да може да бъде решен.
Местната аристокрация в България е унищожена в началото на турското робство, управлявалите първата и втората българска държава родове нямат имот и статут в обществото, които да ги отличават от народа. Затова българският княз си остава чужд гражданин - нает да изпълнява функциите на държавен глава, а не на лесничей в Рила, за да са му необходими 20 000 декара гори! Князът не е имал нито право, нито механизъм да израсне до местен гражданин, носител на конституционни права и задължения, подобно на своите братовчеди от другите европейски династии. Князът е могъл да има наследствени имоти в Австрия, Италия, Германия, но не и в България. Той е могъл да придобива на общо основание и е придобил имоти в Унгария, Австрия, Германия, но те никога не се превръщат в част от патримониума на българския княз и като такива никога не са принадлежали на Княжество България! Поради тази причина след абдикацията на трона Фердинанд заминава за Германия, а не остава в България, където няма корени, по примера на други абдикирали трона монарси.
Свещената крава Интендантството на цивилната листа на Н.В. Царя!
Що е то? Интендантството като институция е създадено през 1890 г. от Фердинанд по образец на сходни администрации към европейските монархически институции за управление и водене на домакинството на царя и на т.нар. царски двор. От състава на царския двор, в който влизат месари, винари, производители на бира, тютюнджии, търговци и други полезни индивиди става пределно ясно какво е вършело интендантството. Да, Интендантството не е конституционно или законодателно регламентирана институция в България, защото самото то е част от двора, чиято задача е да стопанисва имотите - движими и не движими, от които се нуждае монарха, за да изпълнява конституционните си задължения.
Позволяваме си за илюстрация на подхода и несъстоятелността на изводите по въпросите, предмет на изследване от Временната парламентарна комисия (ВПК) за установяване на отнетото и възстановено имущество на семействата на бившите царе Фердинанд и Борис и техните наследници, да цитираме следния параграф от доклада й: “Интендантството не е държавна институция, не е държавен орган, не е пряко свързан с държавния бюджет. Интендантството не е юридическо лице, Интендантството не е публична конструкция на държавен орган - това е форма и конфигурация на лично представителство. Интендантството е създадено от Фердинанд посредством нарочен Правилник за цивилната листа, който не е нормативен акт, и то съставлява управителен орган на цивилната листа, на “гражданската част на имуществото на княза, респ.-царя”, на личното му имущество – т.е. частно представителство на царя, което той използва за закупуване на имоти, за поддръжка на имоти”.
Това, което буди недоумение в този текст, редактиран от юристи, е пълното неуважение към правото и към фактите. Понятието “цивилна листа” се появява в ТК през 1911 г., а Интендантството е създадено 20 години по-рано за управление на двора и обслужване на княза в качеството му на държавен глава. Да се твърди, че дворът на княза и органът, който го обслужва, не са пряко свързани с държавния бюджет при ясната формулировка на член 35, ал. 1, е недопустимо изопачаване на фактите. Да се твърди също, че Интендантството е създадено с Правилник за цивилната листа, който се появява след поправката на ТК от 1911 г., е подмяна на истината, равносилна на фалшификация. Да се твърди също, че Интендантството е управителен орган само на цивилната листа, т.е. “частно представителство на царя” за закупуване на имоти в качеството му на физическо лице при изрична разпоредба в правилника, че то води отделни книги за частните царски имоти и отделно за държавните, е опит за подмяна на истината, която трудно би могла да се квалифицира с понятия извън Наказателния кодекс.
Първият въпрос в тази връзка е за правната природа на Правилника за цивилната листа. Ясно е, че той не е нормативен акт, тъй като князът/цар няма право на нормотворчество. Съгласно член 18 от ТК той може да издава наредби и разпореждания, но те нямат правна сила, ако не са подписани от министър, който поема цялата отговорност за тях. Тъй че Правилникът за цивилната листа е вътрешен устройствен документ за функциониране на Интендантството, той не създава права и задължения за никого, извън самото Интендантство. Ако Временната парламентарна комисия се опитва да внушава, че Интендантството е генерален пълномощник на княза/цар при управление на държавните имоти, предоставени му в качеството на държавен глава, както и на частни имоти, каквито, ако са недвижими, не би могъл да придобие по силата на ТК на територията на България, то въпросът е на какво правно основание държавният глава делегира своите конституционни правомощия на институция, без никакъв статут в държавата, съгласно заключенията на самата Временна парламентарна комисия?
Вторият въпрос, който не би могъл да остане без отговор, е кой в България е могъл да си създаде Интендантство и със собствен правилник да го упълномощи да действа от негово име за придобиване на имоти, в лично качество, в нарушение на действащата Конституцията? Това е могъл да направи единствено монархът, възползвайки се от неприкосновеността на своята личност и не-отговорността пред българския закон. Ние не твърдим, че това се е случило, но твърдим, че някои членове на Временната парламентарна комисия, мотивирани от политически пристрастия, конюнктурни интереси и корист, изопачават фактите и внушават превратно тълкуване на наличните писмени доказателства за статута на т.нар. царски имоти.
И третият въпрос, който заслужава в този ред на мисли да бъде осветен, е какво представлява т.нар. цивилна листа и двор, разходите, за които се поемат от държавния бюджет за “обдържание на Княза и на неговий двор” - чл. 35 от ТК.
На първо място, това е неговата “Свита”, в която се изброяват 30-ина изтъкнати българи и чужденци. Списъкът започва с генерал Данаил Николаев – военен съветник (1887-1893), генерал-адютант (1897-1907), и завършва с д-р Х. Герцнер – лейбмедик (1913). Всеки от включените в тази свита е бил или шеф на таен кабинет, или адютант, или обер хофмаршал на двора, секретар, интендант, директор и началник на служби и длъжности, под които са работили други десетки и стотици обикновени служители.
На второ място е “Военната свита”, начело с генерал Георги Агура, пор. Иван Багрянов – адютант и още 20-ина генерали, полковници, капитани, между които и колоритният генерал Рачо П. Стоянов Петров – почетен флигел-адютант (1887-1896).
На трето място е “Гражданската свита”, начело с Александър Дим. Греков – на служба в Тайния кабинет (1914), Мартин Фюрт – частен секретар (1896), д-р Де Флайшман – частен съветник (1887-1905), и над 20-ина изтъкнати българи, между които и Добри Христов – придворен композитор.
На четвърто място са управителите на Евксиноград, начело с А. Георгиев - управител на двореца Евксиноград (1902), и десетина негови помощници.
В цивилната листа са включени и други достолепни българи сред които Велизар Пеев – придворен доставчик на шоколад, Иван Карастоянов – придворен фотограф, Божидар Карастоянов - придворен фотограф, “Шуменско пиво” – придворен доставчик на бира, “Братя Прошек” - придворен доставчик на бира, командирите на Лейбгвардейския на Н.В. конен полк; десетина генерали, полковници, графове, духовни лица и учители съставят свитата на персоната на княз Борис като престолонаследник (1895-1918).
За интендант на двора от 1896 до 1913 е посочен Димитър Анков, заменен от Недялко Смилов, останал на този пост до 1919 година. И двамата фигурират в състава на личната свита на монарха, без (до изготвянето на Правилник за цивилната листа след 1911 година) някъде, в нормативен или друг документ, да са дефинирани функциите на интенданта и интендантството. Интендантството е посочено като една от службите в двореца наред с десетките други, създадени за обслужване на монарха при изпълнение на конституционните му задължения.
От така изброения състав на царския двор и неговата цивилна листа едва ли остава някакво съмнение, че цивилната листа е конституционно създадена институция, на която се предоставят средства от държавния бюджет за заплатите на включените в нея лица и работещите под тяхно ръководство служители, в това число и работещи в Интендантството. Ако в тази листа няма разпоредба, която изрично да предвижда средства за придобиване на имоти на името на монарха, то е, защото с тези средства, на свое име, той нищо не би могъл да придобие в лично качество. Да се твърди, че член 35 ТК определя заплатата на монарха, а той от своя страна свободно, включително и в качеството си на физическо лице, има дискрецията да разходва тези средства, за цели различни от функциите му на държавен глава, би било произвол и пренаписване на ясни конституционни разпоредби.
Князът/цар, в качеството му на “Негово Величество”, е на държавна издръжка, съгласно ТК, затова му се предоставят за ползване държавни имоти и средства, които, без да отчита по правилата за разходване на бюджетни средства, да разходва за достойно функциониране на монархическата институция. Никой никога не е и помислял да иска наем от царя, от “заплатата му”, за ползваните от него и двора държавни имоти като дворците, които постоянно е обитавал.

(следва)

Нагоре
Съдържание на броя