"Нова Зора" - брой 19 - 19 май 2009 г.

Нищо не се променя
Луи ДАЛМА

Всички познават сцената в анимационния филм, където бягството на персонажа го отвежда до ръба на пропаст и продължава в един момент в празното пространство... Беглецът отчаяно върти педалите във въздуха, преди най-накрая да падне в бездната. Илюстрация, която достатъчно добре резюмира сегашната криза. Героят, разбира се, се изправя и има шансове и капитализмът да се оправи от своето падение, след като е размесил много вятър над пропастта. Но след колко време и на каква цена?
Оттук се налагат няколко коментара в три области.
Първо, психологията. Двигателите на либерализма са алчността и страхът. Необузданото преследване на изгодата и страхът да не загубиш онова, което си спечелил. Страсти, които няма да се променят.
Кейнс казваше, че желанието за притежаване на парите е социална патология на модерното общество. Тя няма да изчезне. Хищниците няма да престанат да ловуват, а спекулантите ще продължават да изпадат в ужас при най-малкия признак за обеизценяване.
После, моралът. Стотиците милиарди, пожертвани за да се спасяват банките, надхвърлят толкова сумите, събрани за да се пребори бедността в света, че човек няма сила да се шокира.
„Тогава, когато развитите страни предвиждат да инжектират към 3000 млрд. евро в спасяването на банковата и финансовата система на планетата - пише Кристиан Лоссон в „Либерасион”, - 1% от тази златна мина, определена за по-малко от месец, би стигнал, за да измъкне човечеството от глада.”
Във Франция, страна без пукната пара – по думите на нейните управници, с един удар на вълшебна пръчка намериха милиардите, които липсваха на приятелите на Никола Саркози.
Едвин Льо Ерон отбелязва, също в „Либерасион”: „Тогава, когато трябваше над една година, за да се намерят 1,5 млрд. евро от Прихода за активна солидарност, нужен бе само един час, за да се намерят 3,5 млрд. евро, за да се спаси „Дексиа.” Без да забравяме, че нашият президент се беше почерпил с едно увеличение от 172 % на неговото възнаграждение и направи така, че възнагражденията на неговите сътрудници направо да експлодират като текущи разходи на Елисейския дворец...
Това – казват ни, е цената на неговата неуморна дейност и на ефикасността, с която разреши някои непосредствени проблеми. Остава да узнаем дали след като игра ролята на пожарникаря - както казваше Ведрен, ще стигне дотам да бъде архитект. Във всички случаи, това ще е повече с цинизъм, отколкото с нравственост.
Остава икономиката. Срещи на министри, консултации на експерти, срещи на върха на Г-4, на Г-7, на „Евроланд”, на Европейския съвет... Един свят на специалисти по богатството произвежда баснословни суми, предназначени да извадят богатите от бъркотията, която те самите изфабрикуваха. Варакосаните жестикулации на манипулаторите на пари създават впечатлението за упражнения по плуване в празен басейн. Там липсва водата - калната, в която плува простолюдието. Нищо от онова, което се решава на върха, няма да облагодетелства заетостта на работната сила или покупателната способност и либерализмът ще следва своя курс чак до следващия ръб на пропастта.
Няма промяна в манталитетите, няма морал, няма икономическа революция. Системата не е поставена под въпрос. Лепенките от банкови полици няма да излекуват дървения крак на капитализма. Всичко продължава както по-рано. Финансистите, застрахователите, големите индустриалци забравят народите, но да внимават. В един или друг ден народите няма да ги забравят.

Нагоре
Съдържание на броя