"Нова Зора" - брой 19 - 19 май 2009 г.

Сомалийските пирати - грабители или хора, които
се съпротивляват срещу грабежа?
Йохан ХАРИ

„Онова, което е позволено на Юпитер, не е позволено на вола”
Латинска поговорка

От морските простори край Сомалия продължават да пристигат тревожни съобщения за нови и нови отвлечени кораби и искания на откуп за освобождаването на пленените екипажи. Жертви на сомалийските пирати станаха и десетина български моряци, плаващи под чужд флаг. Размерът на откупа за тях, според публикации в нашия печат, е бил 2 млн. долара. На 9 май БНТ предаде, че моряците ни са освободени, което подсказва, че откупът е бил платен. Най-вероятно парите са били хвърлени с парашут. Безсилието се заплаща...
Политиците и медиите в Европа и САЩ осъждат морските разбойници и техните методи, но не могат да обяснят защо борбата с пиратите е толкова неефективна. Не могат ли САЩ, чрез стотиците си шпионски спътници, самолети “Ауакс” и агенти в Африка да проследят разбойниците до леговищата им? Ако могат, защо не го правят? И дали пасивността на т.нар. международна общност не цели да скрие някои неудобни за „демократичните” уши истини? Не са ли пиратите в Африканския рог бивши обикновени граждани, заплашени от гладна смърт и болести, внасяни от развитите страни? Какво е отношението на останалите сомалийци към тях?
Ето какво пише по въпроса Йохан Хари и преценете сами дали твърденията му са обосновани. Статията на Хари е публикувана в „The Independent” и „The San Francisco Bay View”.

Корабите на пиратите са малки, а съдовете, които те завземат, са огромни. Така например те завладяха един гигантски петролоносач, който държаха месеци наред, докато не бе платен откупът.
Кой си е представял, че през 2009 г. правителствата по света ще обявят нова война на пиратите? Когато четете тези редове, британският кралски военноморски флот, подкрепян от съдове на повече от дузина нации, от САЩ, до Китай, проправя път в сомалийските води, за да тръгне на лов за хора, които все още си представяме като еднооки бандити от някоя комедия, с папагал на рамото. Скоро той британският флот ще атакува сомалийските кораби и ще преследва пиратите до сушата, в една от най-жалките страни на планетата.
Зад фолклорната чудатост на тази ситуация има един скандал, за който никой не говори. Хората, които нашите правителства квалифицираха като „една от големите заплахи на нашата епоха”, имат чудна история за разказване и не лоши аргументи в своя полза.
Пиратите никога не са били точно това, което се е мислело за тях. През „Златната епоха на пиратството” – от 1650 до 1730 г. – от страна на английското правителство с пропагандна цел бе създадена представата за жестокия и едноок бандит, която преобладава и днес. Много обикновени хора не се измамиха и пиратите често биваха спасявани от обесване от тълпи, застанали на тяхна страна.
Историкът Маркус Редикер описва тогавашното военно и търговско корабоплаване. Натоварени върху някакъв плаващ ад от дърво, хората е трябвало да работят през цялото време, полугладни и на тясно. Ако се отпуснете за една секунда, всемогъщият капитан ще ви осъди на бичуване. Ако признаците на умора се повторят, ще ви залюлеят над борда. А в края на месеца или годината в тази каторга ще ви откраднат вашето възнаграждение с измама.
Пиратите са били първите, които се разбунтували. Бунтували се срещу своите тиранични капитани и изобретили различен начин на поведение в морето. След като завладеят кораба, те избирали свои капитани, вземали колективно повечето решения и споделяли плячката си по начин, който Редикер нарече „една от най-егалитарните системи на разпределение на ресурсите на 18 век.”
През 1991 г. правителството на Сомалия (намира се в Африканския рог) се сгромоляса. Оттогава нейните 9 милиона жители са на прага на глада. Най-противните сили на Запада съзряха в този хаос мечтания удобен случай да си присвоят хранителните ресурси на страната и да се отърват от ядрените отпадъци, изхвърляйки ги в нейните води.
Да, ядрени отпадъци. След свалянето на правителството край сомалийските брегове се появиха тайнствени европейски съдове и започнаха да изсипват големи варели в океана. Крайбрежните жители започнаха да се разболяват. В началото имаше странни обриви, гадене, бебета с малформации. После, след цунамито от 2005 г., стотици от тези варели заседнаха върху пясъчните ивици, което бе съпроводено с изтичане на съдържанието им. Крайбрежното население бе облъчено и над 300 души починаха.
Ахмед Улд – Абдаллах, пратеникът на ООН в Сомалия, ми каза: „Някой разтоварва тук ядрени материали. Има също така олово и тежки метали, като кадмий и живак. Можем да проследим дирята им чак до европейските заводи и болници, които изглежда ги пробутват на италианската мафия, натоварена да ги отърве от тях на ниска цена.”
Когато го попитах какво правят европейските правителства, той ми отвърна с въздишка: „Нищо. Тук няма нито очистване, нито компенсация, нито превенция.”
В същото време други европейски кораби ограбват сомалийските води от основното им богатство: морските продукти. Ние унищожихме чрез свръхексплоатация своите запаси и сега ограбваме тези на сомалийците.
Над 300 млн. долара е стойността на улавяните риби тон, скариди, омари и други продукти на морската фауна, които се крадат всяка година от големите риболовни кораби, плаващи нелегално в незащитените води на Сомалия.
Местните рибари изгубиха изведнъж средствата си за съществуване и гладуват. Мохамед Хюсеин, рибар от град Марка, на 100 км южно от Могадишо, каза за „Ройтерс”: „Ако не се направи нещо, скоро по нашите крайбрежия няма да има риби.”
Ето контекстът, в който се появиха тези хора, наричани „пирати”. Всички признават, че те бяха обикновени сомалийски рибари, които първо прибегнаха към завземането на бързи малки крайцери, за да се опитат да спрат разтоварителите и рибарските кораби, или поне да им наложат „такса”. Те се самонаричат „доброволни брегови стражи на Сомалия” и е лесно да се види защо.
В сюрреалистична телефонна беседа един от пиратските шефове, Сугул Али, каза, че мотивацията им била „да спрем нелегалното разтоварване и риболова в наши води. Не се смятаме за бандити. Мислим, че истинските бандити са онези, които ловят риба и изхвърлят своите отпадъци в нашето море. И, които са въоръжени.”
Разбира се, това не оправдава вземането на заложници и е очевидно, че някои измежду тях са само гангстери. На първо място, онези, които претършуват корабите на Световната програма за изхранване. Обаче пиратите се ползват – не без основание – с пълната подкрепа на местното население. Независимият сомалийски сайт WarherNews проведе най-доброто възможно проучване какво мислят обикновените жители и намери, че 70% от тях подкрепят горещо пиратството като форма на национална отбрана на териториалните води на страната.
По време на Гражданската война в САЩ Джордж Вашингтон и Бащите основатели плащали на пирати, за да защитават техните териториални води, понеже нямали нито флот, нито брегова охрана. И повечето американци ги подкрепили.
Толкова различна ли е днешната ситуация?
Представяше ли си някой, че гладуващите сомалийци ще останат пасивно на своите плажове, гребейки сред ядрени отпадъци, и ще гледат как крадем техните риби, за да ги ядем по ресторантите в Лондон, Париж или Рим? Ние не реагирахме на този грабеж, но когато рибарите отвърнаха, дезорганизирайки транзитния коридор на 20 % от световния петрол, заревахме „Престъпление!”.
Ако искаме наистина да решим проблема с пиратството, преди да изпратим военни съдове да атакуват сомалийските престъпници, трябва да сложим край на причината: това са нашите престъпления! Историята на войната с пиратството от 2009 г. е резюмирана чудесно от друг един пират, живял и умрял през 4 век пр. Хр. Той бил заловен и отведен пред Александър Велики, който го попитал какво смята да прави, като завладее морето. Пиратът отговорил с усмивка: „Същото, което ти смяташ да правиш, завладявайки цялата земя. Но мене, който върша това с едно малко корабче, ме наричат крадец, докато тебе, който го правиш с една голяма армия, те наричат император”.

P.S. Някои коментатори си зададоха следния въпрос: след като изхвърлянето на токсични отпадъци и нелегалният риболов се извършват на едно и също място, дали рибите не са заразени? Наистина брегът на Сомалия се простира на 3300 км. Това е почти същото – без военния флот и бреговата охрана, - като да се краде рибата във Флорида и да се изсипват отпадъци в Калифорния. Нещата не се вършат на едни и същи места, но имат същите ужасни ефекти: смърт за местните жители и стимулиране на пиратството.

Нагоре
Съдържание на броя