"Нова Зора" - брой 19 - 19 май 2009 г.

Татяна Дончева взе най-правилното решение
"Зора"

Татяна Дончева обяви, че в знак на протест срещу кадровата политика на БСП няма да вземе участие като кандидат на Коалиция за България нито на европейските, нито на националните избори.
Известно е, че Татяна Дончева е крайно емоционален политик. Нерядко тя реагира спонтанно, необмислено и афектирано, след което прави крачка назад, тоест самокоригира се.
Този път обаче повечето от лявоориентираните българи смятат, че тя постъпи правилно и точно. И тук не става въпрос за това какви са мотивите на политичката, която след 1997 г. Георги Първанов откри в адвокатския колектив на “Мултигруп”, за да я наложи като знакова фигура на собствената му партия (говореше се, че станала член на Бюрото на БСП преди дори да я приемат за обикновен член). В края на краищата Т. Дончева притежава сериозни персонални качества – тя е борбена, устата, комуникативна, фаворитка на медиите, приближена до определени кръгове на левицата, включително и до част от градското ръководство на соцпартията в София. Изказва се бойко от трибуната на Народното събрание, без да се церемони с опонентите, умее да обижда с усмивка на уста. Наистина субект, роден за публични предизвикателства.
В такъв смисъл Татяна Дончева е сътворена от Всевишния за политически конфликти.
Защо все пак твърдим, че не е сбъркала с новия си изненадващ ход, с който обявява война на Сергей Станишев и на основните личности от висшето ръководство на БСП?
Защото според нас като политик тя представлява странен хибрид между социална чувствителност и либерална апологетика, характерна за Желю Желев и съмишлениците му непосредствено след 10 ноември 1989 г. Едно такова политическо същество би могло да членува в лява формация, но би могло да бъде знаменосец и на “постмодерното” мислене на кукловодите, организирали двайсетгодишния нещастен преход.
В. “Нова Зора” неведнъж е обръщал внимание на отделни страни от политическия й манталитет. На първо място, тя амбициозно се солидаризира с политиката на тотално отричане на социалистическия път на България през втората половина на 20 век. За нея този период е пълна разруха, терор и задушаване на човешките свободи. Така тя съзнателно или несъзнателно преповтаря важни постановки на антикомунизма. На второ място, Татяна Дончева е най-горещият привърженик на новия закон на досиетата. Тя с отвращение говори и пише за цялата система на сигурност в социалистическа България, изказва се с дълбоко неуважение за хората, които са работили за сигурността в армията и вътрешните органи. Тя кипи от щастие, когато злополучната комисия на Евтим Костадинов ги “разобличава”, когато подготвя бъдещите репресии срещу български граждани с огромни заслуги пред отечеството ни.
Ще трябва да подчертаем, че тук тревожат не инцидентните актове на Дончева, а нейната последователна мисъл, според която колкото по-ефикасно днешна България опозори тези кадри на националната ни сигурност, толкова повече ще спечели демокрацията. Нея никак, ама никак не я интересува, че се слага клеймо на позор върху стотици хиляди граждани (заедно с техните семейства), защитавали националните интереси, че не може да съществува модерна държава с толкова разграден държавен двор. Още по-малко я интересува фактът, че тези стотици хиляди граждани спадат (почти всички) към твърдия електорат на собствената й партия, в която членува отскоро, че така обслужва други партийни централи, все едно на ГЕРБ или “Атака”.
Разбира се, Татяна Дончева нерядко сама се раздира от вътрешни противоречия. Веднъж предложи закон в парламента, който облекчава криминалния капитал, друг път направи изказване от същото място срещу престъпниците на прехода. Веднъж предложи някакви мерки срещу хазарта, друг път измисля остроумна схема, за да минат през “иглени уши” богаташите и фарисеите. По същия начин до нейния сантимент и детска цигулка се разполагат фобиите на човек с комплексите на Наполеон.
Но тази колебливост на волевите реакции, този тип раздвоение ни най-малко не слагат отпечатък върху негативното й отношение към социалистическата партия, към направеното по време на социализма у нас, към реалния портрет на държавни мъже като Тодор Живков. Тук тя е безкомпромисна, тук тя е древна Сибила, тук тя се включва в унищожаване на реалните свидетелства от епохата на строителството на заводи, научни лаборатории, пристанища, кораби и роботи, на модерни селскостопански ферми, от епохата на социалната стабилност и на създаването на шедьоври на националната ни култура.
Изглежда, че нейна мечта е да подпомогне раждането на българска левица без историческа памет, без наследства и завещания като това на Йордан Лютибродски, Съби Димитров, Йорданка Чанкова или Никола Вапцаров – да се поевропейчим изведнъж, както птицата Феникс възкръсва, без въображение за последиците от “криворазбраната цивилизация”.
И представете си, тази Жана Д’Арк на обществения диспут, тази вълчица на биткаджийството, тази безкомпромисна богиня на прогреса, тази правдоноска, която и на слънцето ще изрече хулни слова, щом види петна върху лика му, та тази Жана на безалтернативността става по-кротка от сърна, по-тиха от залеза, по-смирена и от монахиня, щом навлезе в океана от интереси на Биг Брадъра.
Да сте я чули в онези дни, когато се ковяха решенията на политиците, да се намеси с критически реплики за влизането на България в НАТО? Не изпя ли тя дитирамби в чест на американската война в Ирак? Нали тя се възторгна от “героизма” на българския рейнджър в Ирак и Афганистан? Нали тя застана зад разделянето на Косово от Сърбия и даването на държавнически статут на Хашим Тачи, станал водач на територия, върху която е разположена най-голямата военна база на САЩ на Балканите (а може би и в Европа). Татяна Дончева одобри и разполагането на американски военни бази у нас. Тя неведнъж е показвала неприязненото си отношение към Русия и към всеки енергиен проект, свързан така или иначе с Руската федерация и нейните природни богатства. Тя е американофил до последната тръпка на девическата си душа.
Ние в “Нова Зора” сме разбрани хора. Тези особености от политическия релеф на една дама ги изтъкваме не поради някаква си непремерена злоба или завист. А просто защото сме убедени, че след като направи една правилна стъпка, за самата Дончева ще е добре, ще е душеуспокоително и етично, ако направи и втората стъпка. Явно е, че БСП и въобще левите партии не са по нейна мярка, те не са нейните политически формации, за нея те са кариеристична приумица, неизбежно зло, за да пробие във високите етажи на политиката. Те са още и възможност, за да получи популярност.

Преди известно време журналистът Горан Готев изказа мнение, че г-ца Дончева е предопределена за други политически хоризонти и няма защо да се измъчва в свят, който всъщност й е чужд. Ние на драго сърце подкрепяме хрумването на г-н Готев. Сигурно има и днес в България такива политически формации, които са готови да подкрепят всяка инициатива на администрацията на САЩ, все едно дали произтича от Буш или Обама. Сигурно и днес у нас функционират партии и движения, които се гнусят от социалистическото минало на българската левица, които презират като исторически отпадъци онези, които построиха България от втората половина на двайстото столетие. Сигурно и днес, а утре още повече, ще се налага доктрина, която ще реже корените на националната ни сигурност и с още по-голямо ожесточение и реваншизъм ще стъпква всяка българска съдба, обезпечавала националната ни сигурност през социализма.
Така че бъдещето пред г-ца Дончева се очертава да бъде светло, лазурно и безоблачно. Нека просто да не заиграва повече с левицата, с нейните исторически призраци и идеи за живота.

Нагоре
Съдържание на броя