"Нова Зора" - брой 19 - 19 май 2009 г.

Открито писмо
на военни разузнавачи от различни специалности и видове разузнаване

До

Генералите и адмиралите от запаса, бивши министри на отбраната, началници на Генералния щаб: Йордан Мутафчиев, Димитър Павлов, Атанас Семерджиев, Христо Добрев, Любен Петров, Цветан Тотомиров, Михо Михов, Никола Колев, а също така – вицепрезидента Ангел Марин
Всички бивши командири и началник-щабове на войскови части, съединения, обединения, видове въоръжени сили и родове войски от БНА, които са имали в свое подчинение разузнавателни поделения.

Уважаеми господа,
Ние недоумяваме от равнодушното мълчание, с което вие отминавате нашите многобройни протести и искания за отменяне на разпоредбите на т.нар. закон за досиетата, в частта им, отнасяща се до разузнавателните подразделения на БНА и техните служби. В най-пълния си вид те са изложени в петицията от 20 май 2008 г. до омбудсмана на Република България и в обръщението на инициативния комитет за защита на правата на военните разузнавачи в България (ИКЗПВРБ) от 16 март 2009 г., публикувани във вестник „Нова Зора” и други издания на периодичния печат. Те се свеждат до несъгласието ни дейността на Военното разузнаване в БНА да се отъждествява под каквато и да е форма с тази на органите и служителите на Държавна сигурност.
Това не означава, че ние одобряваме разпоредбите на закона в останалата му част. Ние просто защитаваме истината, отнасяща се до разузнавателните подразделения на БНА, която познаваме добре и не желаем да коментираме, както и да носим последиците от дейността на органи, принадлежащи към другите ведомства, която не познаваме достатъчно.
Причините за вашето мълчание не могат да бъдат от политически характер. Въпреки че ние сме подложени на дискриминация в резултат на разпалените политически страсти и ожесточената компроматна война, нашите протести и искания не са политически. Те се свеждат до изясняване на истината за нашата дейност и носят чисто професионален, юридически и морален характер. Те не противоречат на провъзгласените политически цели на нито една от съществуващите политически сили в България.
Вие всички сте високо ерудирани, професионално подготвени военни специалисти. Заемали сте командни длъжности в БНА и в това си качество сте ръководили подчинените си разузнавателни подразделения и органи. Поради това отлично знаете истината за основателността за нашите протести и искания. По-достоверни и убедителни свидетели от вас по повдигнати от нас въпроси, не е възможно да има.
Нито един военен разузнавач не се е самоназначил в разузнавателните подразделения, нито пък е определял сам задачите си. Ние изпълнявахме волята на Родината, която достигаше до нас чрез вашите заповеди. Вие заповядвахте къде да служим и какви задачи да изпълняваме, а ние – военните разузнавачи, ги изпълнявахме. Служехме там, където ни се заповяда. Защо е необходима комисия, която да установява нашата „принадлежност” към Военното разузнаване. Вие отлично знаете, че ние никога не сме я скривали. Ние, заедно с всички други военнослужещи от БНА, участвахме в учения, носехме наряди и дежурства, поддържахме бойна готовност. Своята принадлежност към разузнаването не афишираха само тези от нас, които по характера на задачите си бяха принудени да работят и зад граница, във враждебна на България среда, под зоркото око на чужди контраразузнавателни органи.
Кой друг освен вас е в състояние достоверно и убедително да разкаже това на политиците и да го разясни на цялата общественост?
В споменатия закон разузнавателните подразделения на БНА не са назовани с истинските им общоизвестни наименования, а с никому неизвестните „разузнавателни служби” на БНА. И това не е случайна грешка! Вие, естествено, отлично знаете, че в БНА разузнавателни служби никога не е имало. Вероятно като интелигентни хора, вие разбирате, че се касае за долнопробна, добре обмислена фалшификация от страна на авторите на закона. Целта е ясна!
Милиони са тези, които през годините на студената война са преминали през редовете на БНА. Споменатата фалшификация е предназначена да създаде сред тях впечатление, че на дискриминация се подлагат не военнослужещите от добре познатите им взводове, роти, батальони и т.н., не техните приятели – общовойскови разузнавачи, танкисти, летци, радиоразузнавачи, леководолази, а някакви тайнствени злодеи, принадлежащи към зловещи, никому неизвестни разузнавателни служби на БНА.
Кой друг освен вас може да разобличи тази фалшификация?
Защо вие, чрез своето бездействие, ни принуждавате сами да създаваме инициативни комитети за защита на правата на военните разузнавачи в България? Защо вие не се заемете с това и не защитите не само своите бивши подчинени, но и истината за цялата БНА?
Нека никой не се самозаблуждава! Целта на закона в тази негова част не е да се разкрие нашата принадлежност към Военното разузнаване, от което ние не се страхуваме, нито се срамуваме! Целта е да се оклевети БНА! Да се превърне тя в очите на обществеността от защитник на Родината, в насилник и доносник.
Ако нашият протест не успее – на дневен ред сте вие, които ни ръководехте!
Уважаеми господа,
Ние ви познаваме като доблестни мъже и патриоти на България, дали своя принос за нейната отбрана. Продължаваме да ви уважаваме като свои бивши командири и началници и да вярваме, че вие ще изпълните своя дълг!

С уважение:

Полк.о.з. Иван Милушев САПУНДЖИЕВ - парашутист
Капитан I ранг о.з. Илия Горанов ИЛИЕВ - разузнаване ВМС
Полк. о.р. Спас Димов СПАСОВ – радиоразузнавач
Полк. инженер о.р. Красимир Христов ТОШЕВ – оперативно-тактическо разузнаване
Полк. о.р. Красимир Стефанов МУНЕВ – въздушно разузнаване
Полк. о.з. Георги Йорданов СОТИРОВ – оперативно агентурно разузнаване

Нагоре
Съдържание на броя