"Нова Зора" - брой 19 - 19 май 2009 г.

Седесарко, братко...
Петко ПЕТКОВ

Няколко поколения ученици в началното училище израснаха с милото детско стихотворение за „минзухарко”, който си нямал татко, нито майка за него да се вайка. Имал си само сестриче - бялото кокиче... Нашите седесарски ръководители нямат и толкова, понеже след осем години в опозиция дори „братовчедите” избягаха от тях. И ако някой им даде мръвка от трапезата, това ще е Бойко Борисов. Както се казва в една реклама на ПП „Нова Зора”: „Ако подкрепиш Бойко, получаваш Костов!” По времето на соца така пласираха залежалата стока. Сега същото правят тежките търговски вериги “Хит”, “Кауфланд”, “Метро” и др. Рекламата, разбира се, би могла да звучи и така: „По-лоши от Костов са само Борисов и Костов, взети заедно!”. Разбирай, в следизборна коалиция между „кръстника на българската мафия” (според Георги Първанов това е Иван Костов – б.р.) и един от създателите и съдружниците на силовите групировки (например СИК), какъвто е г-н Борисов...
Друг е въпросът, че при продължаващите крамоли около „Синята коалиция” и вътре в СДС, въпреки върнатата от КС бариера от 4%, „синьото” присъствие в НС може да е толкова нищожно, че да не заслужава вниманието на ГЕРБ. Партия като СДС, която от управляваща сила се е превърнала в перманентна опозиция, креслива, но абсолютно безпомощна, не може да буди друго, освен присмех. Тя, която бе създадена с неписания девиз „Стани да седна!”, днес се раздира от вътрешни раздори. Особено след като бе обявила още през 1991 г.: „Спечелихме с малко, но завинаги!” В политиката печалбата е винаги временна, вечни са само интересите на участниците в битката срещу България.
В основата на днес преживяваната от СДС трагедия с античен привкус стоят не интригите на управляващите, а разминаването между обещанията на лидерите за „пълна и окончателна победа” на „синята идея” и жалката действителност, наречена „Синята коалиция.” Да се върнеш при Командира, който напусна СДС и създаде своя партия (ДСБ), си е чиста проба признание, че си живял напразно. Колко лидери смениха седесарите, за да преглътнат днес унизителния факт, че ще участват в изборите за Европейски парламент без абревиатурата СДС?! И със съпредседател на „Синята коалиция”, който така си и остана нелегитимен в собствената партия, след като СГС не го регистрира. Заради непочтения натиск върху съда, двама съдии по делото за регистрацията на новото ръководство на СДС си направиха отвод.

Намесата на Върховния административен съд (ВАС), за която Мартин Димитров благодари, не го направи по-легитимен, а само направи възможно участието на „Синята коалиция” в европейските избори. Продължава размяната на удари между старото, легитимно ръководство на СДС, и новоизбраното, но нелегитимно ръководство. Двамата председатели на СДС взаимно се обявяват за „подставеници”: Мартин Димитров – на Иван Костов, а Пламен Юруков – на Ахмед Доган. За да стане синята мъгла още по-гъста, на 13 май 2005 г. Яне Янев (РЗС) обеща от трибуната на НС до една седмица да представи доказателства срещу какви суми Мартин Димитров е станал депутат и лидер на СДС.
Няма да ни оставят да скучаем. Чудно е само, че при целия този хаос социолозите предричат на „Синята коалиция” 6 % от гласовете на изборите. Да не би „дясно мислещите” избиратели да са станали мазохисти или фенове на „Биг Брадър”?
Всъщност сините трябва да благодарят не толкова на ВАС, колкото на Конституционния съд (КС) за това, че отмени осемпроцентната бариера. Иначе „Синята коалиция” оставаше зад борда на голямата политика. Две години седесарите живяха без евродепутати, ще изкарат още четири без такива, но влизането им в 41-вото НС е въпрос на живот и смърт за техните лидери. Лидери, представящи като стратегическа цел постигането на резултатите на ДПС! На това „проклятие за България”, което „първият демократично избран премиер” Филип Димитров наричаше „нашите приятели от ДПС”. И благодарение на което Александър Йорданов стана председател на НС.
„Приятелите” на СДС се оказаха по-хитри и от Иван Костов, след като от нищото се превърнаха в балансьор в НС, мандатоносител на две правителства и участник в още толкова (на Симеон СКГ и Сергей Станишев). А ДСБ и СДС осем години тримирят извън властта. Прощава ли се такъв грях? Стига постене! „Партията трябва да се понахрани”- така Васил Радослав оправдавал безпринципното си коалиране. След време същото могат да кажат Костов и М. Димитров. ДСБ и СДС изпосталяха, а не могат без чужда помощ да се доберат до държавната копаня. „Синята” партия СДС, въпреки поредицата от председатели-реформатори и „обединители на десницата”, не можа да обедини „разбитите авари” под своя покрив и „отлетя като птицата феникс” (по израза е на Александър Йорданов) в „Синята коалиция.” Птицата феникс често се използва като метафора на възкресението, поради което се питаме дали и авторът на горната фраза не смята СДС за покойник?
Създаването на „Синята коалиция” има за цел да покаже на Бойко Борисов, че има смисъл неговата партия ГЕРБ да се коалира с новите костовисти след изборите. Не с Мартин Димитров, който по милост на Иван Костов е „там, където е истинското му място”. Под сянката на Командира. Подробностите по дележа на властта с ГЕРБ ще се уточняват след изборите, когато ще се види истинската електорална тежест на всяка партия или коалиция от партии. Засега е сигурно едно: дори и Надка Михайлова да влезе в ЕП, тя няма да е депутат на СДС, а на Иван Костов. Нищо че двамата не могат да се гледат от мига, в който Михайлова пое председателския пост в СДС. Ако Надка не влезе в ЕП, Костов ще си умие ръцете като Понтий Пилат и ще се почувства възмезден заради нейното предателство.
Колко горчивини трябваше да преглътне Командира от неблагодарните си съпартийци?! Включително и принудата да гласува „с отвращение” за последния кметски мандат на Софиянски. Да не говорим как го напуснаха д-р Николай Михайлов, Нено Димов и Дора Христова. Или за Димитър Абаджиев, който не само се съюзи с Яне Янев от РЗС, ами и двамата внесоха предложението за осемпроцентната бариера, само и само Костов да остане извън 41-вото НС. Храни куче, да те лае!
Но ако преминаването в друга партия е предателство, какво е напускането на СДС от самия Иван Костов и основаването на ДСБ? С какво извършеното от Командира се различава от „предателството” на хора, като Софиянски или Бакърджиев? Кой обещаваше на сините симпатизанти, че няма да ги излъже и предаде? Костов! Но хем ги излъга, хем ги предаде, хем ги ограби. И те са българи, санким, да си носят кръста! Сега им открадна и партията СДС: с помощта на своята „пета колона”, естествено. Разбирай, на Мартин Димитров, един неизвестен доскоро син депутат, оказал се скрит фен на Командира, който под предлога „обединение на десницата” доведе до обезличаването на СДС. На него, а не на БСП и ДПС се дължат съдебните перипетии около участието на СДС в изборите.
Драмата, разбира се, още не е приключила, тъй като Мартин Димитров все още не е регистриран в СГС като председател на СДС. Как тогава ще бъде равностоен съпредседател на „Синята коалиция”, за какъвто се представя пред медиите? Благодарността, изразена от него към ВАС, който бил дал „пример за експедитивност” на СГС, е жива обида за правосъдието! Значи у нас има правосъдие, само когато един съд решава делата в полза на хора като Мартин Димитров! Все едно Сретен Йосич да хвали България за гостоприемството, което му е оказвала през мандата на Иван Костов и първата година от секретарстването на Бойко Борисов в МВР!
Казват, че резултатите от изборите за ЕП ще предопределят тези от националните парламентарни избори за 41-во НС. На 13 май т. г. бяха изтеглени номерата, под които ще фигурират партиите и коалициите и за двата вида избори. Всички изтълкуваха получените номера като положителен знак, но най-фрапантни бяха коментарите на Цветан Цветанов (ГЕРБ) и Антония Първанова (НДСВ). Според формалния лидер на ГЕРБ номер 3 означавал трета поредна победа за партията му. А според г-жа Първанова „царският” номер 8 бил обърнат вертикално знак за безкрайност. Сиреч, НДСВ ще го има и след тези избори. Успокоихме се! Че иначе знае ли човек какво ще стане с реституираните „царски” имоти, ако НДСВ не влезе в ЕП и в 41-вото НС? Да имаш най-бедния цар в Европа, не е като да имаш най-бедния народ, нали?
Нумерологията си е нумерология, но „тройката” на ГЕРБ, откъдето и да я погледнеш, е знак за посредственост... Що се отнася до „вечността” на НДСВ, ще припомним, че вечни са само интересите на неговите ръководители и членове, личните и семейните най-вече. Затова и братът на бившия „син” президент Петър Стоянов, Емил Стоянов, се включи в надпреварата за ЕП под №4 в листата на ГЕРБ. Не в тази на СДС, който според него е минало, сиреч покойник. Вероятно и това „предателство” към „синята идея” ще бъде оправдавано с перспективата за следизборна коалиция между „Синята коалиция” и ГЕРБ. За сметка на това бившият говорител на СДС Николай Младенов, пребивавал две години в ЕП от листата на ГЕРБ, бе закотвен в „тази страна” в очакване на важен пост след изборите. Пусни питомното, пък гони дивото, ако си нямаш работа...
Извън евролистата на „Синята коалиция” остана видният отвсякъде Александър Йорданов, бивш председател на НС и бивш посланик в две държави, последната от които Република Македония. Язък, че малко преди огласяването на имената в листата за ЕП, бившият радикалдемократ се саморекламира като пътеводител на СДС: „Съюзът на демократичните сили е там, където е Александър Йорданов! И тъй като аз съм от тези, които подкрепят „Синята коалиция”, чувствам се част от нея, значи там е и СДС!” И още: „В една държава, в която има политици като Сергей Станишев, Пламен Юруков, Ахмед Доган, Ковачки – в една такава държава хора като мен биха предпочели Иван Костов!”
Сиреч, Големият Ал е предпочел Костов поради липса на по-добър избор, от немай къде. Голямо пресмятане ще да е паднало. А всъщност Александър Йорданов е там, където има келепир. Ще напомним пак, че той стана председател на НС с подкрепата на ДПС и БСП. А пък когато „сините” го подканяха да напусне посолството в Скопие щом Георги Първанов стана президент, отговори, че посланикът служел на България. Какви ли ще ги наприказва, ако не го включат на избираемо място в листата на „Синята коалиция” за 41-во НС?
Татяна Дончева от БСП също артиса от листата за Европейския парламент и заяви, че напуска политиката, оставайки си в БСП. Била разочарована от това, че политическата реклама е отровила политиката. Решенията кой какъв да бъде в БСП се вземали от тесен кръг хора около премиера Станишев. Здравомислещите като нея не разбирали защо проблемът с боклука на София се превръща в национален преди европейските и националните парламентарни избори. ГЕРБ била изцяло политическа реклама, но и това, което предлагала „Коалиция за България” не било нищо друго освен политическа реклама. И така нататък... Интересно какво щеше да говори „поразяващата уста на БСП”, ако я бяха сложили на избираемо място в листата за ЕП? Защо досега не излезе от политиката, а изчака да се подредят червените кандидати за ЕП? „И я че изокам некой ден”- казва героят на Чудомир, когато пенсионираният му колега оповестява на висок глас, че има корупция и рушветчийство.
Нищо ново под слънцето! Депутатите в НС и добре да живеят, пак има за какво да завиждат на колегите си от ЕП. Премиерът Станишев призова да се сложи край на нереализираните амбиции, но не може да промени човешката природа. Включително на собствените си съпартийци. Да не говорим за онези, които превърнаха в професия мълчанието си в НС. „Наистина, кална река е човекът. Трябва да си море, да приемеш една кална река, без да се замърсиш”- пише Фридрих Ницше в „Тъй рече Заратустра.”

Нагоре
Съдържание на броя