"Нова Зора" - брой 13 - 7 април 2009 г.

Дюрчани няма празен ход
  • Гордон Байнаи – новият премиер на Унгария?
  • Д-р Радко ХАНДЖИЕВ
    Bulgarian Press Pool - Budapest

    Най-популярният шлагер в Унгария от една седмица е: “Байнаи предупреди, че ще боли!” Изявлението на министъра на икономиката Гордон Байнаи се превърна в музикален хит и от дни залива ефира.
    След десетдневно политическо пазаруване в средите на банкери, академици, икономисти и бивши министри, номинираният от управляващата Унгарска социалистическа партия (УСП) Гордон Байнаи се очертава като възможният следващ премиер. Макар да провежда консултациите си в пълна дискретност, до медиите достигна потвърждение от либералния Съюз на свободните демократи, че ще подкрепи кандидатурата му. Разпадането на опозиционния Унгарски демократичен форум (УДФ) пък със сигурност ще му донесе допълнителна подкрепа от депутати, обявили се за “независими”. Така на 14 април унгарският парламент най-вероятно ще утвърди новия министър-председател една година преди редовните парламентарни избори.

    Кой е Гордон Байнаи? Четиридесет и една годишният безпартиен политик е възпитаник на Будапещенския университет по стопански науки. След кратък стаж в Лондон, в Европейската банка за възстановяване и развитие, Байнаи се завръща в унгарския бизнес през 1995 г. През 2003 г. Националната асоциация на мениджърите го номинира за “Млад мениджър на годината”. В политиката влиза през юни 2006 г., когато премиерът Дюрчани го кани да оглави Агенцията за развитие – нова правителствена структура, която трябва да координира стратегията между министерствата и окръзите. На въпрос дали назначението му е експертно, Байнаи отговаря: “Не могат да се разграничават мениджърските от политическите елементи в работата, тъй като чрез работата си човек служи на обществения интерес и във всички случаи това й придава политически характер”. През май 2008 г. е назначен за министър на икономиката.
    В началото на седмицата (30-31 март) Гордон Байнаи заяви, че приема номинацията за премиер, защото са необходими неотложни мерки за коренни промени в управлението. “Стотици хиляди наблюдават с тревога курса на форинта, загубата на работните си места. Добруването зависи от това как ще преодолеем кризата. Всяка седмица, пропиляна в спор, може да застраши работните места на хиляди хора. Затова трябва да се действа без забавяне. Да бъдат приложени изключително твърди, но с лечебно действие мерки...“ Байнаи обещава, че ако получи парламентарна подкрепа, ще предложи програма за разрешаване на най-болните проблеми на обществото. “От тази програма ще боли, ще бъдат дадени жертви, ще засегне всяко семейство, всеки унгарец. Но съм убеден, че ще даде резултат. Ако се опазим от политизирани крамоли, ако докрай изпълним тази програма, ще открием нови перспективи за страната. Ако не успеем обаче да извършим коренните промени, върху Унгария ще се стовари още по-голяма криза”.
    Нека уточним това, което е ясно на всеки първокурсник: тази световна криза удря най-силно там, където има производство. Където се създават материални ценности. Където националният доход се формира в материалното производство. В периоди на криза се свиват пазарите, свива се също производството и оттам се съкращават работните места. Няма нищо необяснимо в унгарското измерение на световната криза, след като в продължение на десетилетия Унгария бе първенец в привличането на чуждестранни инвестиции на глава от населението от всички бивши социалистически страни. И това са инвестиции на водещи световни фирми, които се насочват към сферата на материалното производство: автомобилостроене, цветна металургия, електроника, бяла техника, високи технологии...
    Програмата, която възнамерява да предложи Байнаи, в действителност прилича повече на кризисен вариант на програмата на премиера Дюрчани от 2006 г. Нека припомним, че още тогава се пристъпи към промяна на функционалния механизъм на управлението, при това из основи. Според наблюдателите и медиите никой дотогава не е дръзвал да прави такива промени. Новите неща са били предприемани, без да се посяга на старите, и това е струвало на Унгария двойно и тройно по-скъпо. Целта на мащабните реформи на Дюрчани бе “да бракува системата”, да преобрази държавното управление, да удари по корупцията така, че да не пречи повече на развитието на страната.
    На първо място портфейлите в новия кабинет се намалиха от 14 на 11, а броят на министрите – от 17 на 12. Планирано бе съкращение с 50 на сто на ръководния състав на всички министерства и с над 20 на сто – на останалия състав. Служебните автомобили от 751 се сведоха на 433. Реорганизираха се и 192 местни администрации, включително тези на полицията, КАТ, данъчните. Други 119 служби се консолидираха. Над 10 хиляди щатни бройки трябваше да бъдат съкратени до края на 2008 г. с очакван годишен икономически ефект от 60 млн. евро. Новият правителствен комплекс, който трябва да бъде завършен в края на т. г., ще приюти на едно място почти всички министерства. Канцеларската площ ще бъде сведена на 160 000 кв. м от сегашните 350 000 кв. м.
    Според предварителните разчети общият размер на годишната икономия само от административните разходи трябваше да възлезе на 1 млрд. евро. За 2-3 години изключително високият дефицит на платежния баланс от 9.6 % (в края на 2006 г.) трябваше да бъде сведен до 3.5–3 %, така че Унгария да може да влезе в еврозоната и унгарските граждани и бизнесът реално да се облагодетелстват от членството си в Евросъюза.
    Във външнополитически план Унгария започна да следва позицията на континентална Европа след присъединяването си към Евросъюза. Дистанцира се от определени актове и подходи в международната политика. Изтегли контингента си от Ирак. Унгария е сред най-активните външноикономически партньори на Русия. Споразумението от 2006 г. за построяване на мощен газопровод още повече засили ролята на страната като енергиен разпределител. През февруари 2008 г. в Москва се подписа ново споразумение за учредяване на съвместно дружество с “Газпром”. Руснаците ще построят на територията на Унгария газохранилище за над 1 млрд. куб. м. В съвместното предприятие страните ще имат паритетно участие.
    Накратко, амбицията на реформатора Дюрчани бе да подмени съществуващия от столетия пирамидален модел с куполен, да въведе т. нар. мрежов модел на управление, да даде необратим тласък на развитието към гражданско общество. Мащабната реформа трябваше да удари по паразитните структури в най-високите етажи на властта, да ограничи бюрокрацията и “добрите услуги”, както в Унгария наричат корупцията, да разчисти пътя към ускорено възходящо развитие, така че за едно десетилетие унгарската икономика и доходите на унгарците да станат съпоставими с тези на най-развитите страни от ЕС.
    Нека подчертаем: от всички министър-председатели на бивши социалистически страни, от всички ръководители на социалистически партии в бившите социалистически страни през последните две десетилетия, единствено Ференц Дюрчани дръзва с подобни мащабни реформи, целящи да преобразят ретроградния пирамидален модел, да тласнат необратимо към така желаното гражданско общество.
    Напълно понятно, при така демонстрираната решимост за реформи, е да има засегнати. Впрочем, още при встъпването си на министър-председателския пост Ференц Дюрчани ясно и категорично заяви: “Заможните са наши съюзници, но те няма да бъдат най-облагодетелстваните от нашата политика”. Очевидно тук е ключът на инспирираното недоволство. Защото сакралното “Не може да лъжем повече!” в действителност е удар или поне намерение да се ударят корупцията и привилегиите и във властта, и в коалицията, и в собствената му партия. Или както един наблюдател се опита иронично да обясни недоволството, “при този реформаторски напън, как да не му спретнеш на този Дюрчани една нежна революция...”
    Дългогодишно приятелство свързва Гордон Байнаи със сегашния министър-председател. Което идва да подскаже, че Ференц Дюрчани ще стои плътно зад гърба на своя приемник, ще продължава да го наставлява, да бъде локомотивтъ на реформите, започнати през 2006 г.
    Четиридесет и осем годишният Дюрчани е достатъчно млад и енергичен, има знанията, уменията и визията на държавник и – макар да не го признава открито – амбицията да влезе в европейската история. Примерът и саможертвата на великите унгарци от 19 и 20 век определено го изкушава. Притежава и достатъчен собствен финансов ресурс, който го прави независим. На Запад отдавна го припознават като унгарският Тони Блеър. По мащабност и по устойчивост... Изглежда владее изкуството да се оттегля, когато това се налага, за да настъпи отново в следващ подходящ момент.
    Ференц Дюрчани няма погрешен ход. Досега. Остава да видим дали до неделя ще обмисли още веднъж декларацията си за оставка от председателския пост на УСП? И какви следващи ходове ще ни поднесе?

    Нагоре
    Съдържание на броя