"Нова Зора" - брой 13 - 7 април 2009 г.

Хроника на една несправедливост
Ленард УЕЙНГЛАС

След десетилетия на обсада, на диверсионни акции, на атаки, на умишлени пожари, саботажи, убийства и употреба на бактериологично оръжие, извършвани от антикубински терористични групировки от Южна Флорида и след няколко отказа на американското правителство да вземе мерки за прекратяване на тези атаки, група невъоръжени мъже заминават от Куба в Съединените щати, за да наблюдават дейността на отговорните за нападенията. През месец септември 1998 г. петима от тези мъже, които после стават известни като Петимата кубинци, са арестувани в Южна Флорида от агенти на ЦРУ и в продължение на 17 месеца са поставени в изолатор, докато случаят им бъде предаден на съда. Първо те са обвинени с мъгливото понятие конспирация и макар това според законите на САЩ да означава заговор за шпионска дейност, тези мъже не бяха обвинени в реален шпионаж, нито бе направено изявление за реално извършване на шпионска дейност, тъй като не липсва нито един секретен военен документ. Освен това американците предявиха и други обвинения - за употреба на фалшиви имена и за необявяване пред федералните власти, че са работили за Куба от американска територия.
Седем месеца по-късно бе добавено изненадващо обвинение срещу един от Петимата, Херардо Ернандес – отново за заговор, но този път и за убийство. Това обвинение дойде в резултат на силна пропагандна кампания за отмъщение срещу Кубинските военновъздушни сили, които свалиха два малки самолета на антикастристка групировка и по този начин причиниха смъртта на четирима пътници в тях. Всичко това се бе случило две години преди ареста на Петимата. Двата малки самолета, навлезли в кубинското въздушно пространство, бяха притежание на организация, която 20 месеца преди свалянето им бе нарушавала 25 пъти кубинското въздушно пространство. След многократни дипломатически ноти и протести от страна на кубинското правителство, ВВС свалиха самолетите, след като изрично бяха предупредили Съединените щати, че от този момент въздушното пространство ще бъде защитавано.
Въпреки силните възражения на защитата, случаят беше предаден на съда в Маями, Флорида. Това е щат, който подслонява повече от половин милион кубинци емигранти и има дългогодишна неприязън към кубинското правителство. Съдът в Маями малко по-късно бе описан от един американски федерален апелативен съд като „перфектна буря” от предразсъдъци, която не позволи налагане на справедлива присъда по това дело. Всеки един от 12-те съдебни заседатели, избрани за случая, изразиха враждебното си отношение към кубинското правителство. Тримата предполагаеми съдебни заседатели, които изразиха неутралитет по отношение на Куба, бяха отхвърлени от правителството.
Съдебният процес продължи повече от шест месеца и се превърна в най-дългия процес в САЩ до момента. Бяха събрани повече от 119 тома свидетелски показания и повече от 20 000 страници документация. В тях са включени свидетелски показания на трима генерали от запаса, един адмирал от запаса, на бившия съветник на президента Клинтън по кубинските въпроси (всички призовани от защитата), както и на висши кубински офицери. В края на процеса, когато обвинението щеше да бъде обявено пред съда за вземане на решение, правителството представи извънредно обжалване пред Върховния съд, като по този начин искаше да се намеси, след като призна провала си с първоначалното обвинение в заговор за убийство, позовавайки се на факта, че е било изправено пред „непреодолимо препятствие”, за да спечели делото. След като обжалването беше отхвърлено, съдебните заседатели, въпреки всичко, обявиха Петимата за виновни по всички обвинения. Това стана, след като местните средства за масова информация подложиха на натиск съдебните заседатели, като снимаха с камерите си както самите заседатели, така и номерата на колите им. Антикастристите също приложиха натиск чрез демонстрации пред съда.
След като бяха обявени за виновни, Петимата бяха осъдени на дълги и безпрецедентни присъди и заточени в пет различни затвора със строг режим на охрана. Херардо Ернандес беше осъден на две доживотни присъди, Антонио Гереро и Рамон Лабаньино – на по една доживотна присъда, Фернандо Гонсалес – на 19 години затвор, и Рене Гонсалес – на 15 години. Тримата с доживотна присъда се превърнаха в първите хора в Съединените щати, осъдени на доживот за шпионаж, където няма представен нито един секретен документ като доказателство.
Херардо Ернандес Нордело – 2 доживотни присъди плюс 15 години; Рамон Лабаньино Саласар – 1 доживотна присъда плюс 18 години; Антонио Герреро Родригес - 1 доживотна присъда плюс 10 години; Фернандо Гонсалес Льорт – 19 години; Рене Гонсалес Сехуерерт –15 години.
Първото обжалване продължи повече от 27 месеца и приключи с решението на тричленния съдийски състав на апелативния съд, който отмени всички присъди, като каза, че тези петима мъже не са били съдени справедливо в Маями.
На 27 май 2005 г. работната група по Незаконни задържания към Обединените нации, след като разгледа представените от семействата на Петимата и от правителството на Съединените щати доказателства, реши, че лишаването им от свобода е необосновано и призова правителството на САЩ да вземе необходимите мерки за поправяне на тази несправедливост.
На 20 август 2007 г. в Апелативния съд на 11-и съдебен окръг на Атланта, правителството на Съединените щати отново показа, че е неспособно да опровергае аргументите на защитата и да защити своите обвинения и призна по време на процеса, че не може да представи нито един секретен документ като доказателство за шпионажа, а също и че среща „непреодолима пречка” за доказване на присъдата за убийство.
По време на целия объркан процес, правителството прие, че неговата истинска цел е да защитава терористичните антикубински групировки, които работят така безнаказано от Маями и да накаже онези, които се борят срещу тях.
На 4 юни 2008 г. Тричленният съдийски състав потвърди обвинителните присъди на Петимата. Потвърди присъдите на Херардо Ернандес и Рене Гонсалес, анулира присъдите на Антонио Герерро, Фернандо Гонсалес и Рамон Лабаньино и върна в съда на окръг Маями делата на тези тримата, за да бъдат съдени отново на специално свикано за случая заседание.
На 12 септември 2008 г. се навършиха 10 години, откакто тези петима мъже са в затвора, обвинени в престъпления, които не са извършили и са там само поради факта, че са се опитали да предпазят Куба от терористични атаки. Куба, Съединените щати и всички страни по света имат законно право да се защитават от тази епидемия, взела толкова много жертви.
Делото срещу Херардо Ернандес, Рамон Лабаньино, Антонио Гереро, Фернандо Гонсалес и Рене Гонсалес все още се обжалва в Апелативния съд на Единадесети съдебен окръг на Атланта.


Силна подкрепа за петимата

На 6 март 2009 г. пред Върховния съд на Съединените щати бяха представени общо 12 документа на приятели (amicus curiae brief) в подкрепа на молбата, представена от защитата на Петимата на 30 януари, за преразглеждане на делото от Върховния съд.
Този брой amicus е факт без прецеденти, тъй като е най-големият, представян някога пред Върховния съд на Съединените щати за преразглеждане на наказателно дело.
Десет нобелови лауреати, сред които президентът на Тимор Лесте - Хосе Рамос Орта, Адолфо Перес Ескивел, Ригоберта Менчу, Хосе Сарамаго, Уоле Шоинка, Жорес Алферов, Надин Гордимър, Гюнтер Грас, Дарио Фо и Мейрид Магуайър; целият Сенат на Мексико; Народното събрание на Панама; Мери Робинсън, президент на Ирландия (1992-97) и Върховната комисия по човешки права към Обединените нации (1997-2002) са подписали amicus.
Към тях се присъединиха стотици законодатели от целия свят, сред които: 75 членове на Европейския парламент, включително двама бивши председатели и трима настоящи заместник-председатели на този законодателен орган; 85 членове на Камарата на депутатите на Съединените мексикански щати; 87 членове на Камарата на Парламента на Обединеното кралство; 9 сенатори и 33 депутати от Камарата на представителите на Парламента на Ирландия; 11 членове на парламента на Шотландия; 17 сенатори и 138 депутати от Националния конгрес на Бразилия; 4 сенатори и 8 депутати от Националния конгрес на Чили; 4 представители, един сенатор и един бивш сенатор от Белгийския федерален парламент; 7 членове на Германския Бундестаг; 2 членове, 2 бивши членове на Камарата на общинските съветници и 5 членове, и един бивш член на Камарата на представителите на Националната диета (Парламента) на Япония.
Други Аmicus бяха представени от името на многобройни асоциации на адвокати и асоциации за човешки права от различни страни, интернационални личности и законови и академични организации от Съединените щати, сред които: Международната асоциация на адвокатите демократи и Aмериканската асоциация на юристите; Ибероамериканската федерация на омбудсмана; Международната федерация по човешки права; Орденът на адвокатите на Бразилия; Центърът за международна политика; Съветът по въпросите на Западното полукълбо (Council on Hemispheric Affairs); Клиниката за граждански права към Правния факултет на Университета Хауърд; кубинско-американски академични личности; Националната асоциация на адвокатите-криминалисти; Асоциацията на адвокатите-криминалисти на Флорида; Националният проект на съдебните заседатели; Националното адвокатско сдружение и Националната конференция на чернокожите адвокати; Институтът „Уилям Веласкес” и Политическата мексиканско-американска асоциация на Съединените щати; 14 преподаватели по право и 28 адвокати от Великобритания; бившият Генерален директор на ЮНЕСКО и бивш министър, Федерико Майор Сарагоса; 6 законодателни организации и организации за човешки права; 6 преподаватели по право; Адвокатската колегия на Санта Крус де ла Палма; 94 адвокати от 14 различни адвокатски асоциации от Испания; Асоциацията на фламандските адвокати и Асоциациацията на адвокатите франкофони и германофони на Белгия; Асоциацията на адвокатите на Берлин; Лигата за човешки права и Асоциацията на адвокатите за защита от Берлин; Асоциацията на адвокатите републиканци и Работната група на студентите по право от Университета “Хумболт” от Германия. (Пълният списък на приятелите на съда Amicus briefs можете да прочетете на интернет-страницата www.scotusblog.com)
Представените от страна на американските организации Аmicus призовават Върховния съд да преразгледа и изключването на афро-американци от състава на съдебните заседатели. В седем от деветте пъти, когато имаше право да поиска смяна на някой от членовете на съдебните заседатели, прокурорът, без да посочи причини, елиминира чернокожите съдебни заседатели. Апелативният съд реши, че не е необходимо да се разследват мотивите на прокурора, защото трима от съдебните заседатели бяха чернокожи – малцинство от 12-те членове на съдебните заседатели Amici са на мнение, че това позволява на прокурорите да прикрият манипулациите си за расовия състав на съдебните заседатели.
Правителството на Съединените щати трябва да представи възражение преди 6-и април. Върховният съд трябва да реши дали ще преразгледа или не делото преди лятната си почивка през юни.
Програмата за Човешки права, Автономният универсиетет на Мексико сити.

Нагоре
Съдържание на броя