"Нова Зора" - брой 13 - 7 април 2009 г.

С какво ще завърши „световната финансова криза”?
Артур МАХНИКИН
Продължение от бр. 12

Патриотичните процеси в Русия
А сега няколко думи по повод съчетаването на патриотичната реторика и патриотичните процеси в Русия с безпрекословната управляемост на руското ръководство по въпросите за следването на правилата и указанията от „центъра за управление на полети”.
Тук се налага да признаем следното: за съжаление нямат никаква особена заслуга народът и ръководството на Русия в развитието на патриотичните процеси през последните години. На мен, разбира се, съвсем по човешки, ми е приятно, че тия неща имат своето място, но тук виждаме само реализация на един от елементите на плана за подготовка към новата конфигурация на следкризисния свят. Планът за създаване на един нов полюс на многополюсния свят. Протича сплотяване на руския народ, а по силата на историческите и националните особености на руския народ, най-добро и ефективно е да бъде сплотен на основата на патриотизма. Защото другите варианти не минават в Русия. Затова в последните години много добре и ефикасно изпъква двуличието на Запада, двойните му стандарти и т.н. Не е нужно да се говори много. Така и така, всички знаят колко ефективно се подава на населението реална информация за това какво представлява Запада в морален аспект.
Сплотяването на другата част от народа – чиновниците и олигарсите на Русия, върви по друг сценарий. Изведнъж Америка, ни в клин, ни в ръкав, започва да прави глупашки, стратегически вредни за нея грешки – арестува Павел Бородин, успява да арестува Е. Адамов, вярно работещ за интересите на Америка (да видим например продажбата на руския оръжеен плутоний за 12 млрд. долара за преработка в САЩ, откъдето този плутоний въобще не се завърна в Русия). На олигарсите О. Дерипаска и М. Прохоров е забранено да напускат, съответно в САЩ и във Франция, и т.н. Богданчиков, шефът на „Роснефт”, е подложен на унизителен обиск в Лондон.
В резултат рязко се променя светогледът на руските чиновници. Досега те са смятали, че честното служене на интересите на САЩ, разграбването на страната, разрухата на икономиката ще бъдат оценени по достойнство отвъд океана, че за тях (чиновниците) САЩ е първата им родина, че след като завършат мисията си в Русия, ще заминат на Запад и спокойно ще ползват краденото. Още повече че и голяма част от фамилиите вече са изпратени в Америка. И изведнъж, светът се преобръща. Излиза, че Америка ги изхвърля като излишни налепи, които е трябвало да предотвратят нежелана бременност. Американците просто нямат право да правят такива работи спрямо руските чиновници, ако те са успели да откраднат част от златния запас на САЩ, съхраняван във Форт Нокс. Никой не разруши по-добре и ефективно Русия от поколението на чиновниците. Няма война, която да се сравни с резултатите от тяхната работа.
И изведнъж, ни в клин, ни в ръкав, САЩ удрят по своята пета колона в Русия.
Как изглежда на този фон поведението на ръководството на Русия? Идеално, от гледна точка на изплашените, обезумели чиновници и олигарси. Русия никого и никому не дава. Действа казашкият лозунг: „От Дон не се предаваме”. От Украйна в Русия бяга бившият министър на вътрешните работи Белокон и бившият ръководител на президентската канцелария на Украйна Бакай. Юшченко пръска слюнки, настоява да бъдат предадени, но Русия никому не ги дава и дори Америка нищо не може да направи. Такива примери има десетки.
Всичко това са знакови сигнали за чиновниците. САЩ дават своите, а Русия не си дава своите
На всички веднага им става ясно, че най-важното е да следват правилата на играта – да крадат по-малко от преди, и да правят нещичко за държавата. Това е. Тогава си в безопасност, тогава си свой. Когато държавата започва безпощадна борба с олигарсите заради неплащане на данъци, и едновременно с това спокойно назначава губернатори, които винаги са крали и продължават да крадат и след назначаването си – това не е случайно. Това е елемент от операцията по сплотяването на чиновническо-олигархичната общност. Чиновниците се усещат в безопасност и защитени именно тук, в тази държава, и масово спират да работят за чужди държави. Същото е и при олигарсите. На свой ред държавата започва да лобира и защитава интересите на своите бизнесмени по световните пазари, да помага за осъществяването на експанзия на руския бизнес в Европа, в САЩ и по други региони.
Много може да се говори за тези неща, много примери има, че Русия възнамерява да осъществи един от силните полюси на света при новата конфигурация, която ще се създаде в близките една-две години. Но дотогава ще се случат много важни събития. Такива, които сериозно ще засегнат всички нас.
Сега, както вече бе казано, с пълна сила тече процесът, който условно нарекохме „контролиран срив”. Рухна фондовият пазар, появиха се огромни проблеми с реализацията на продуктите на металургичните, автомобилните, строителните, химическите и други компании. Няма смисъл да се изброяват всички проблеми, които възникнаха – съобщенията за тях не слизат от новините.
Но има една интересна особеност. Фондовите пазари рухнаха мигновено (за 1-2 дни) и веднага с обеми, които да оставят сериозни и практически смъртоносни следи в ликвидността на предприятията и банките. А банките бяха първата мишена. Например банките, облекчавайки живота си, не обичаха много-много да кредитират реалния производствен сектор. За тях бе много по-интересно без никакви главоболия да играят на фондовия пазар с временно свободните пари на клиента. В Русия виртуалният фондов пазар през последните години растеше „уверено” и бързо. А сега, неочаквано, за един ден, падна с една трета. В превод на обикновен език – банките загубиха една трета клиентски пари, с които играеха на пазара. Да се продадат акции по новите, много по-ниски цени, означава да се отбележат огромни загуби и да се лишат от надеждата, че това е само временно падане и че след седмица цените ще тръгнат нагоре и всичко ще си дойде на мястото. Всички зачакаха кога цените ще се нормализират, а пък те, след още една седмица, паднаха с още една трета. Обемите на загубите станаха катастрофални (цените на виртуалните фондови пазари в Русия паднаха почти пет пъти). В резултат в банките зейнаха огромни дупки в балансите, те не могат никому да дадат кредит, понеже пари няма. Западните банки започват да си искат кредитите, дадени на руски банки и компании, което катастрофично задълбочава ситуацията. Рязко пада капитализацията в големите руски компании, разчетена на база показателите на цените на акциите на компаниите във виртуалния фондов пазар. Това е още едно основание за западните банки да искат автоматично връщане на част от кредитите, а рейтинговите агенции започват да понижават рейтингите на тези компании. От рейтинга и от сумата на капитализацията зависят обемите на кредитите. Когато показателите спаднат, започва почти автоматичен запор на части от кредита и изчезва възможността компанията да вземе отнякъде нов кредит, за да изкара трудното време.
Казано най-общо, за банките и големите компании, които се намират на кредитния връх, започва апокалипсис.
Нека добавим и това, че икономическият модел на света, изграден в последните десетилетия, е такъв, че без кредити не може да работи нито едно голямо предприятие, нито една банка. Още повече че кредитните ресурси на Запада бяха достъпни, а процентите - наистина сладки за бизнеса. И цялата сладост изчезва за миг, щом от предприятието или банката им се поиска срочно връщане на кредита. Причините впрочем са „обективни”, записани са в кредитния договор – „спадане на капитализацията на компанията на 10%”. Както знаем, капитализацията падна при всички. В Русия – пет пъти или повече, а на Запад – 30-50% и повече.
е ви ли напомня това на началото на кризата от 1929 г. – Голямата депресия? Тогава, според условието на кредита за купуване на акции, кредиторът има право да поиска от клиента да върне кредита за едно денонощие (т. нар. обезпечение на връщането на маргиналния заем. Брокерът ви дава маргинален заем само при наличие на парични средства или ценни книжа на клиента, които да могат да обезпечат връщането на заема. Смисълът на услугата е в това, че брокерът предоставя на клиента активи на заем (пари или ценни книги) за извършване на сделката, т.е. дава му рамо. Сделката, извършена от брокера, при използване на парични средства или ценни книги, предоставени на клиента,се нарича маргинална.)
И тъкмо такива искания бяха предявени през 1929 г., а длъжниците трябваше спешно да продават акции, което пък предизвика мигновено срив на пазара на акции. Тази схема работеше прекрасно през 30-те години, защо да не я приложим, с някои модификации, и сега? Което и става.
Сега възниква нуждата да се реши задачата по купуването на безценица на най-интересните и печеливши предприятия. Как да стане? Да отидеш при собственика и да му предложиш някаква смешна сума за неговия бизнес? По-скоро той би метнал нанякъде такъв посетител, дори да е лошо за него и за бизнеса му. Той ще се постарае да преживее някак трудните времена, ще се измъква от съдебните искове на кредитора, ще се протакат съдебните процеси (реално те могат да се проточат 2-3 години).
Не, това не е пътят, който преследва ЦУП („центърът за управление на полети”) в лицето на ФРС (Федералния резерв на САЩ). Въпреки цялата си мощ (интелектуална и финансова) той няма достатъчно ресурс, за да води хиляди сложни съдебни процеси с хора, които защитават с право и без право своя бизнес.
Факторът време тук има огромна роля. Операцията трябва да приключи в определен, не много голям период от време, защото след приключването на покупката ще настъпи друг, още по-важен етап. Но за това, после.
Та въпросът е как да се изкупят предприятията и цели отрасли на бизнеса така, че цените да са приемливи и сроковете на купуване кратки? Съвсем просто – трябва държавата да започне да спасява „потъващите” олигарси, техните банки, техните компании. Държавата трябва да предложи кредити „за спасяване” на стратегически важните за нея компании. Например в Русия това са 4,5 млрд. долара за компания.
Олигархът ще се изправи пред труден избор:
или банкрутът на компанията ще започне сега, когато никой не дава кредити, когато няма печалба от продукцията, а разходите за компанията (заводите, доменните пещи и т.н.) дори при спряно производство са огромни, и след 2-3 месеца ще се стигне до дъното и ще „лапнат” компанията, или да вземе кредит от държавата и да опита да издържи, още повече че всички „анализатори” и „експерти” твърдят, че напролет ще започне подобрение, всичко ще се нормализира и олигархът, който е започнал да се съмнява дали е олигарх, отново ще си стане истински олигарх, както си беше още през юли 2008 г.
Вярно, условията на кредита са строги и повече прилича на подписване на отказ от бизнес в полза на трета страна. Но нали се надяваме, че ще има и по-добри времена. Всичко ще отмине като кошмарен сън и пак ще си е както по-рано – евтини пари (кредити), растящ виртуален фондов пазар, светът ще се пука по шевовете от долари, печалбата от продукцията ще се движи по възходяща линия. Пък нали кредитът се взема от родната държава с нейните дружески настроени и добре познати продажни чиновници?! Ако нещо стане, те тутакси ще помогнат за удължаване на кредита с толкова време, колкото трябва, докато всичко в света си дойде по местата. Виж, ако кредитът бе предложен от яки бизнесмени, щеше да е крайно опасно. Вземането на кредит при такива условия би било фактически доброволен отказ от бизнеса в полза на даващия кредита.
Обаче истината е, че когато всички, които имат право, вземат кредити и освен това подпишат ясни гаранции за връщането на кредита, ето тогава с финансите нещата стават крайно лоши. Когато дойде срокът за връщането, реално няма да има с какво да се върнат. Цените на акциите продължават да падат, цените на нефта също, до 20 долара на барел, пазарите за печалба от продукцията ще са нулеви. И така се получава глобално преразпределение на собственост, което е и една от главните цели на етапа с условното название „контролиран срив”.
Естествено, че в началото бизнесът ще премине към държавата (чиновниците неочаквано ще заемат ясна позиция спрямо олигарсите – къде ще се скриеш от заповедта на онези, дето ако не им изпълниш заповедта, все едно си умрял), а пък после бизнесът ще премине от държавата, към онзи, към който трябва.

(следва)

Нагоре
Съдържание на броя