"Нова Зора" - брой 13 - 7 април 2009 г.

Смешни сини баталии
Трендафил ВЕЛИЧКОВ

Не им било писано на разбитите сини авари да се явят единни на избори и това си е. Помирителните им сбирки в Каденабия се оказаха всъщност жалони на разделението на остатъците от някогашния СДС, в който поначало не е имало нито съюз, нито демокрация. А пък основният принцип, идеята, която събра в едно хора като Филип Димитров, Иван Костов, Петър Стоянов, Стефан Софиянски и други „дясно мислещи”, бе келепирът от властта. За 20 години този принцип остана единственото наследство от отците основатели на синята партия. Те и техните наследници обаче вече са преминали в други отбори или банди, ако щете. Историята ги изхвърли на бунището си и днес сме свидетели, че съдбата им е била заслужена. Да чакаш политически подвизи от хора, които не могат да се гледат, значи да сънуваш. Но резилът на „сините” е прекалено голям дори за свикналите на какво ли не потенциални гласоподаватели на десницата. А вече става дума не за спечелване на убедителна изборна победа, а за вкарване в Европейския парламент и в Народното събрание на няколко „сини” депутати, които да покажат, че все още нещо шава в дясното политическо пространство в България.

В управленски план целта е още по-скромна: да се осигури коалиционен партньор на бившия пожарникар Бойко Борисов. Дребни мечти на още по-дребни политици.
„Процесите в СДС в последните няколко месеца затихват” – отбеляза философски Иван Костов по повод на знаковите демонстрации в седесарските редици, предизвикани от коалиционното споразумение с ДСБ. Заради машинациите на Костов и неговия послушник Мартин Димитров, в момента лидер на СДС, извън избираемите места в общата синя листа ще останат много седесари. Причина, повече от достатъчна, за да напуснат партията майка, повторно „поробена” от Командира. Пръв скъса партийния си билет кметът на Кюстендил Петър Паунов, бивш конкурент на М. Димитров за председателския пост на СДС. „За съжаление СДС вече го няма, има само списъци, написани някъде на тъмно - заяви Паунов. - Това не е партията, в която членувах 11 години.”
На 1 април 2009 г. софийската организация на СДС поиска оставката на Мартин Димитров, а бившият председател на сините Пламен Юруков отбеляза в интервю за в. „Стандарт”: „Мобилизираха сините, за да направят Костов депутат”. В редица областни организации на СДС (например във Варна) искат оставката на шефа на предизборния щаб Найден Зеленогорски. Междувременно Софийски градски съд не регистрира новия устав на СДС, с което постави под въпрос и легитимността на ръководството, и единните предизборни листи на ДСБ и СДС. Без регистрацията на устава има вероятност СДС да участва в изборите самостоятелно, а листите му да парафира Пламен Юруков. Точно той, ако не се лъжа, нарече предизборното обединение с Иван Костов „коалиране с нищото”. Дали обаче не се коалират две нули? Две нули, изписани една до друга, са просто знак за тоалетна! В ОДС имаше повече от две нули, но и там ситуацията се промени.
Малко след напускането на СДС от Петър Паунов, от ПГ на ОДС в Народното събрание излязоха Стефан Софиянски, Румен Ангелов, и Борислав Българинов (и тримата от ССД) и Георги Пинчев (БЗНС). „Свободните демократи” обявиха, че ще се присъединят към новата група в НС, създадена от Яне Янев, лидер на партията „Ред, законност и справедливост” (РЗС). БЗНС на Георги Пинчев и партия „Национален идеал за единство” (НИЕ) на бившия царски депутат Никола Николов също се присъединиха към новия консервативен проект „България на гражданите и регионите”. Според Георги Пинчев причината за развода му със СДС била тази, че след коалирането с ДСБ Иван Костов започнал да се разпорежда като главното гуру на дясната коалиция и да определя кои могат да бъдат новите коалиционни партньори.
При Яне Янев вероятно ще се кротне и бившият костовист Нено Димов, един от тримата напуснали ДСБ заради заиграването с ГЕРБ. Един Господ знае как Яне, неуморимият разобличител на корупцията в България, ще си партнира със самия символ на корупцията Стефан Софиянски. Заченат в грях, новият консервативен проект ще умре морално преди още да се е родил физически, но нейсе. Неведоми са промислите Яневи. Ще поживеем, ще видим.
Докато „сините” се прегрупираха, Анастасия Мозер „пристана” на Иван Костов. „Коалирането между ДСБ, СДС и ПП „Обединени земеделци” е единствената възможна алтернатива на сегашната тройна коалиция” – обяви „обединителката” на земеделските сили. Тя обясни още, че нейната партия не била нито лява, нито дясна. Остава да се види доколко е партия. Едно е сигурно: ПП „Обединени земеделци” няма нищо общо със земеделското движение, още по-малко със земеделското обединение. Ако коалирането на Мозер, Костов и Мартин Димитров е единствената възможна алтернатива на тройната коалиция, няма смисъл да правим избори.
Изобщо, където и да бръкнеш в „политическото пространство”, все ще изскочи някой заподозрян в корупция, който ще си намери и защитник като Марин Марковски. Затова, види се, независимо от смяната на правителствата и управляващите коалиции, страната тъпче на едно място. Всеки поставя личния си и партиен интерес, прикривайки се зад неутралния израз „конфликт на интереси”. Захари Стоянов е нарекъл това явление „зетьо-шурьо-баджанакизъм”. Констатирал го за Източна Румелия, но изразът станал нарицателен за цяла България. Чак до днес, когато сме член на ЕС.
Не е било винаги така, обаче.
Писателят Чудомир ни разказва следната поучителна история. В тефтера на някой си Христо (едно от деветте деца на обикновен селски поп, изминал пътя от обущарски чирак до дюкян сайбия и доставчик на едро на обущарски материали), имало отбелязано по години какво е спечелил нашият герой. Само за 1877 г., последната година на робството, бай Христо записал: „Тази година спечелих само Освобождение от турския Тиранизъм”. И нищо повече не добавил. А по силата на своето материално състояние човекът би трябвало да е „дясно мислещ”! Чували ли сте нещо подобно от нашите „демократи”?

Нагоре
Съдържание на броя