"Нова Зора" - брой 13 - 7 април 2009 г.

Политици, размислете!

Инициативният комитет за защита правата на военните разузнавачи на България (ИКЗПВРБ) изпрати обръщение към президента на Република България, лидерите на политическите партии, народните представители, ръководителите на патриотичните организации и съюзи, и всички български патриоти, независимо от партийната им принадлежност.
През 1997 г. към Закона за достъп до документите на бившата държавна сигурност беше внесена поправка, която разширяваше действието му и върху РУ ГЩ. Допълнението беше лишено от всякакво основание. Още след смяната на правителството на Кимон Георгиев в България е проведена административна реформа. Функциите по опазване на вътрешната сигурност са съсредоточени изцяло в Министерството на вътрешните работи, респективно органите на Държавна сигурност, както и в съдебната власт. Министерството на Народната отбрана и БНА, а следователно и военното разузнаване като нейна съставна част, са освободени от всякакви задачи от вътрешен характер. За контраразузнавателното осигуряване на армията и контрола за политическата лоялност на личния й състав, е създадено специално управление на МВР, придобило наименованието „Военно контраразузнаване”. От този момент военното разузнаване не е получило и не е изпълнявало никакви задачи от вътрешен характер. Това е истината, която беше напълно пренебрегната.
Нещата се задълбочиха, когато през месец септември 2006 г. беше приет сега действащият закон по същата материя. Неговите разпоредби обхванаха всички, без изключение, така наречени разузнавателни служби на БНА и техните архиви. Това засегна честта и правата на десетки хиляди достойни български граждани, които никога не са имали даже най-отдалечено служебно отношение с дейности, свързани с насилие.
По тези въпроси ние, бившите военни разузнавачи от БНА, сме писали и разпращали до всички най-отговорни държавни служители и институции, многобройни протестни декларации, писма, статии, давали сме интервюта, безуспешно сме търсили срещи с държавни ръководители. Срещнахме обаче непробиваема стена от секретарки, отдели за „връзки с обществеността” и други бюрократични препятствия.
През месец май 2008 г. се обърнахме и с петиция към защитника на правата на българските граждани - омбудсмана на Република България. Максималният срок, в който той, в съответствие със закона, е длъжен да ни отговори, е три месеца. Изминаха вече девет, но той не благоволява да направи това.
Всичко изложено ни принуждава да потърсим подкрепата на обществеността.
За тази цел ние се обръщаме, първо: към президента на Република България с въпроса “В какво виждат вината на българските военни разузнавачи държавата и лично той, заради която те са подложени на дискриминация?”. Очакваме, че като обединител на нацията и Върховен главнокомандващ на въоръжените сили, той ще призове политиците да премахнат от закона необоснованите, противоречащи на истината, на Конституцията, на националния интерес, на демокрацията и на най-обикновената човешка справедливост текстове на закона, отнасящи се до разузнавателните формирования на БНА.
На второ място, се обръщаме към лидерите на политически партии и народните представители, подкрепили закона: Размислете! Печелите ли и изобщо печели ли някой в България от закона в този му вид? Или печелят само външни сили? Вие ни принуждавате, за да отговорим на необоснованите обвинения за участие в насилие, да разказваме истината. Ние не се срамуваме от нея! Защитавахме родината, изпълнявахме конституционния си дълг и законите на България и се гордеем с това. Но какво печелите вие и вашите партии? Обществеността ще узнае кои сме ние, които сме защитавали България срещу военно нападение, но също така и кои сте вие, които гласувахте и продължавате да подкрепяте това антинационално, юридическо недоносче. Има ли политик, който да е спечелил от това, че е захвърлил в калта националния флаг? Призоваваме ви да предизвикате процедура за преработване и поправка на закона.
Трето - законът не само засяга честта и правата на военните разузнавачи. Той пряко е насочен срещу дисциплината в армията, защото внушава разбирането, че за изпълнението на заповедите военнослужещият може да бъде привлечен към отговорност. Поради това ние се обръщаме към всички бивши военнослужещи, заемащи ръководни длъжности в БНА: Колеги! Приятели! Разяснявайте на политиците и на цялата общественост, че военнослужещите от армията, независимо от това, дали се казва БНА или само БА, не могат да носят вина за съдържанието на задачите, които изпълнява по служба, защото той върши всичко по заповед, която няма право да не изпълни. Артилеристът стреля по заповед. Летецът нанася бомбени удари по заповед. Те са отговорни само за изпълнението на заповедите и изискванията на уставите - безпрекословно, точно и в срок. За останалото носят отговорност командирите им по цялата йерархическа стълбица - до Върховния главнокомандващ включително. Така е във всички армии в света. Така трябва да бъде и у нас. Мястото на военното разузнаване не е в този закон. Той трябва да бъде променен.

Председател: В. Зикулов,
генерал- полковник о.з.
Секретари: Н. Смилянов, полковник,
о.з. Т. Ковачев, полковник, о.з.

Нагоре
Съдържание на броя