"Нова Зора" - брой 13 - 7 април 2009 г.

Първанов с нови принципи
"Зора"

Верни на приципите си, никога не сме спестявали критики по отделни действия на президента Георги Първанов, особено когато е ставало въпрос за неговите доста странни и далече не държавнически отношения с ДПС. Няма да забравим, че именно той “бабува” на днешната тройна коалиция. В която мандотоносител се явяват именно антиконституционалистите от ДПС. И благодарение на което те акумулират огромна политическа и най-вече икономическа власт.
Явно това е стреснало Първанов. Той е наясно, че оставането на ДПС за трети пореден път в изпълнителната власт ще генерира сериозно напрежение в обществото и ще надигне до небето акциите на един Волен Сидеров или на пощенското Яне. И реши да тръгне на открита конфронтация с Доган. Така или иначе, неговият електорат вече не му е нужен.
Поводът се знае – идеята, тръгнала първоначално от БСП, за вдигане на летвата за влизане в парламента на коалиции на 8 процента. Целта е повече от прозрачна – да се елиминират служебно и “синьо-синят” съюз между СДС и Костов, а и движение “Напред”. Но докато на “Позитано” далеч не са единодушни по въпроса, ДПС горещо прегърнаха варианта.
Не може да се отрече, че президенътът веднага схвана за какво иде реч. Подобен праг автоматично свежда конфигурацията в 41 народно събрание до 4 партии – БСП, ДПС, ГЕРБ и “Атака”. Което ще направи много трудно съставянето на правителство и като нищо ще доведе до повтаряне на вота през есента – нещо, от което България в момента най-малко се нуждае.
Всичко това определено не влиза в сметките на Първанов. Не е тайна, че коалицията “Напред” е негов проект. Обявилите се за центристи групички на Христо Ковачки, Красимир Каракачанов, Стефан Личев и присъединилият се към тях Любен Дилов са еднакво удобни за включване и в ляво, и в дясно правителство. Т.е., те не само са алтернатива на участието на ДПС в изпълнителната власт, но и лост за въздействие, чрез който Първанов може да прокарва своите виждания за управлението на България..
Ето защо президенът, доста изненадващо за мнозина, категорично осъди готвеното вдигане на летвата за коалиции на 8 процента. И обяви, че ще върне поправките в избирателния закон.
Тази позиция на Първанов наистина му носи много дивиденти. Първо, значително ще вдигне поспадналия му напоследък рейтинг като цяло във всички слоеве на обществото, на които им е писнало от тормоза на петоколонците от ДПС – от рекетираните от чиновниците на Доган бизнесмени до обикновените хорица в смесените райни, принудени да искат хляба си в магазините на турски език. Второ, индиректно той дава сигнал на опозицията, че няма нищо против едно евентуално дясноцентристко правителство, воглаве, разбира се, с ГЕРБ. И трето – лъсва си имиджа и в международен план като принципен демократ, поставящ справедливостта над партията си.
Наистина съгласно конституцията президенското вето е само отлагателно. И ако има съответното мнозинство, парламентът може за прокара закона на трето четене. Само че при така подадения сигнал президентското лоби в БСП знае как да гласува. Още повече че и там са наясно, че е по-добре да има различни възможности за коалиране. Пък и депесарите са колкото нагли, толкова и страхливи. И могат сами да дадат заден ход.
Разбира се, има вероятност за компромис – сваляне на прага на 6 процента, както е в Румъния. И не е изключено всичко да стане именно така. Но и това ще бъде пак победа за Първанов.
За нас като патриоти по-важно е друго. Че президентът хвърли ръкавицата на ДПС. И че този път определено няма да бабува на кабинет с участието на Доган. По една проста причина - няма да му трябват гласовете на ДПС за трети мандат.

Нагоре
Съдържание на броя