"Нова Зора" - брой 13 - 7 април 2009 г.

Искаме си държавата
Д-р инж. хим. Петър ТРОХАРОВ
София

Трябват ни правила в играта, защото у нас все още се играе без правила. Но не само без правила, играе се и без грим – грубо, открито и грозно. Имаме неписани закони. Имаме и неписани морални и етични правила. Имаме и традиции. Но какво от това?
В момента в България писаните и неписаните закони са като електрически стълб, на който нощем крушката свети горе, но денем цял ден стълбът обслужва кучетата. Това е така във всички области на живота ни: в политически, в икономически, в културен, в съдебен и в законодателен план. А демокрация без правила, норми и морал не е демокрация. Държава без институции, които да спазват и да държат стриктно и другите да спазват законите и обществените норми за цивилизовани отношения и поведение, се превръща действително в място, където всеки е оставен сам на себе си.
Лозунгът на прехода беше – “Всеки сам да се спасява”. Иван Костов доуточни метафорично: “Всеки да си носи кръста!” Сиреч, да се спасява кой как може. Досега ние, българите, все пак успявахме да оцелеем поединично – като единаци. И торнадото уж ни отмина, но като се поотърсихме от калта и праха, видяхме, че отнесло държавата. Държавата я няма. Няма я за нас, няма я и за самата себе си. Сега трябва да спасяваме държавата. От кого? Оказа се, от самата нея. Дотолкова я освободихме, че вече е на път да изчезне. Насилваха я и я грабеха морално и материално. Най-напред мутри, после – политици. Ограбена беше от наши и чужди приватизатори, наречени наужким “инвеститори”. Тъй де, ние не знаем що е туй “инвестиция” и “инвеститор”. Грабежът беше политически и партиен. Като изключим подробностите, на това му казват първоначално натрупване на капитала. Процес, който продължава вече 20 години. В повечето случаи - на криминална основа, особено там, където бе натрупан повече от нормалното. Това “натрупване” в кавички отдавна вони на гнило. Но ограбването не стихва. На по-висок етап сме: сега България се ограбва от консорциум на политически и икономически олигарси. Затова подкупите и насилието трябва да се изкореняват бързо, смело и завинаги. Ето защо ни е необходима държава с морални и законови устои, с вътрешен и външен авторитет.
Какво имаме сега: играчи в политиката; играчи в бизнеса; в администрацията; в трите власти; игра на олигарси – с привилегии, с доходи, и винаги недосегаеми от закона. Да, играчи много, но вижда се, че у нас само българските народни хора се играят по правилата. Това е трагично и вече непоносимо.
Въпросът е кой най-после ще сложи в ред нещата? От всичките хора и танци държавното хоро трябва да бъде най-красивото, най-точното, в такт с музиката, съвсем по правилата. Не да чакаме отвън да ни учат как се играе българско хоро. Хиляда и триста години сме го играли. Накратко: искаме си държавата. Не я приватизирайте. Тя е наша.

Нагоре
Съдържание на броя