"Нова Зора" - брой 7 - 24 февруари 2009 г.

Интимност за продан и манипулация
Проф. Огнян САПАРЕВ

Ако някой не е чел романа на Оруел “1984”, то най-малкото – благодарение на телевизионния “Big Brother” - е чувал за него. А именно, че в някакъв тоталитарен свят хората са подложени на денонощен аудиовизуален контрол и агресивно промиване на мозъците. Най-мъчителното в тази ситуация е като че ли съзнанието за непрекъснатото присъствие на Големия Брат: посегателството върху човешката интимност.
В романа (и филма) това изглеждаше впечатляващо, да не кажем – потресаващо. Но дали подобна възможност чак толкова ужасява днешното човечество? Защото житейско-медийната практика – по света и у нас – показва по-скоро обратното.
Най-лесното е да посочим световните успехи на едноименното телевизионно реалити-шоу. При което са доволни не само зрителите–воайори, но и частниците-ексхибиционисти. Най-поучителен е фактът, че последните неудържимо се изживяват като “звезди”...
Понеже проблемите на това шоу бяха многократно (макар и предимно клюкарски) одумвани от пресата, сега няма да ги обсъждаме. Длъжни сме обаче да отбележим, че подобни “реалити” процеси протичат не само в телевизиите. Те характеризират съвремието ни много по-мащабно.
Продажбата на човешка интимност е основната примамка (най-вкусното червейче) от кукичката на жълтите медии. С необходимото уточнение – тук се продава скандалната интимност на известните. На персоните, които по обясними причини привличат общественото любопитство, провокират завист и злорадство.
Нека видим откровените и красноречиви рекламни самопризнания на отговорната редакторка на в. “Нощен труд”. “Искате да надникнете под юргана на звездите? Да научите кой с кого заспива и до кого се събужда, кой кръшка и кой моли за прошка? “Нощен труд” е вашият вестник... За “неволно” изсипалата се щедра пазва с рекламна цел и хонорарите на фолкзвездите, за бебетата на известните, за похожденията на политиците и “придобивките” на манекенките, за новите лимузини на футболистите... По-нататък във вестника ви чака страница със скандалните потайности и нередности на цяла България”... (в. “Труд”, 3.12.2008).
Както се казва, коментарът е излишен. Всичко е от ясно по-ясно!
Всички сме гледали как в жълти телевизионни предавания от типа на “Горещо” различни VIP-мацки разголват интимния си живот с истинско сладострастие. Те бързат да не изпуснат своя “звезден миг” (или т. нар. “15 минути слава”) и настървено се отдават на душевно-житейски стриптийз, чието безсрамие и скудоумие е в състояние да покруси всеки по-нормален зрител.
Това е агресивен (неплатоничен) флирт с известността. Защото известността е специфичен бизнес – той има своята технология, герои, ефекти и цели (финансови!). Очевиден факт е, че тази известност – шоу-медийна и шоу-политическа – активно се търси, добре се продава и несъмнено забавлява...
Все пак – нека бъдем справедливи.
Махленската клюка открай време е надничала в интимността на ближните. Всяка по-затворена среда – локална, съсловна, колегиална – е проявявала нездраво любопитство към потайностите на живота на по-интересните особи. Заслужава да напомним, че още при разкопките на Помпей археолозите откриват поименни мъжки самохвалства за сексуални подвизи, надраскани по дуварите на древните бардаци.
Чак такава масова и агресивна търговия – манипулация с интимността обаче, човешката история не познава. (Дори и затова, че сега тя се разпространява със скоростта на електричеството.) Не подценяваме холивудската изобретателност и богат опит в експлоатацията на звездните клюки – но там поне залогът е бил по-голям... А ексхибиционизмът, както знаем, далеч не е само телесен.
Това нахлуване в човешката интимност придоби невероятни възможности благодарение постиженията (включително и миниатюризацията) на съвременната аудиовизуална и компютърна техника. Но винаги се задвижва от търговски интереси и политически съображения. То все повече се превръща в ефективна идеологическа технология за имиджови манипулации, които са днешната публична база на властта. Става дума за достатъчно очевидни цивилизационни и управленски императиви и перспективи, за да има нужда от доказателства.
В редица страни – с достатъчно ресурси и напреднала технология – поданиците все повече навлизат в пространството на Големия Брат. Паноптикумът на електронно-компютърния надзор, досиета и справки (изобщо всякакви СРС-та) е на път да надмине зловещите фантазии на Оруел. Този проблем става все по-актуален и за бедна България. Той е несъмнено полезен и необходим в борбата с тероризма и организираната престъпност. Но при определени условия и съображения може да доведе до такава безогледна манипулация (при това постигната не само доброволно, но и с ентусиазъм), в сравнение с която “1984” ще изглежда като детска приказка.
Достатъчно стар и основателен е вопълът: “Хора, бдете!”
Най-неприятното свойство на утопиите е, че винаги се превръщат в антиутопии. А най-опасното свойство на антиутопиите е, че лесно се превръщат в житейска реалност.
Да не забравяме, че пътят към ада е постлан с добри намерения. Оруел едва ли е предполагал всички пътища, по които може да поведе човечеството със своя Голям Брат.

Нагоре
Съдържание на броя