"Нова Зора" - брой 7 - 24 февруари 2009 г.

Цивилизационният код на Русия
Сергей ХЕЛЕМЕНДИК

Асиметрията
Кой знае защо никой не обръща внимание на засилващата се асиметрия в отношенията между Русия и Европа в областта на взаимното опознаване и разбиране. Русия познава и изучава Европа от столетия. Познава я по своему, но както изглежда, тези познания са били и са достатъчни. По принцип Европа не познава Русия и не я изучава – изключение прави епохата на световните войни, когато Европа изучава Русия като заплаха и враг. Това изключение не се отнася до студената война. В последните десетилетия американците изучаваха и изучават Русия, правят го планомерно и ефективно и хич не бързат да споделят с Европа заветните си познания. В резултат се получава асиметрия.
Ако днес сравним познанията за Европа на висшите слоеве от руското общество със знанията на европейския „елит” за Русия, все едно сравняваме жп вагон с кибритена кутийка. Руските „елити” и дори милионите обикновени хора, които се причисляват към средната класа, бодро и с ентусиазъм шетаха нагоре-надолу из Европа, без особени усилия усвояваха лежерния, комфортен европейски начин на живот. И не само го усвояваха и бяха пропити от него, но се просълзяват, когато си спомнят прелестите на лавандулата в полята на Прованс, неповторимата атмосфера на Виена, елегичните гледки от Женева, която на езика на съветските разузнавачи получи псевдонима „Червеноезерово” (Красноозерск). Хитър псевдоним, езерата в Женева не са червени, значи и врагът няма да се сети и ще търси Червеноезерово някъде в околностите на Красноярск или Краснодар. От страна на Европа всичко е по-различно. Европейските „елити” са дълбоко равнодушни към очарователните пейзажи на руското Нечерноземие, не ги вълнува „Золотое кольцо” *, нито дори величественият Петербург. Европа е интересна най-вече на Европа, и не цялата, а по-конкретно някоя родна мъничка Белгия, където в големия Брюксел се „готви” европейската политика. От европейска гледна точка това е правилно, въпреки че предизвиква много въпроси у руснаците, както и неразбиране от сорта „Нима на вас в Белгия не ви е интересна съседна Холандия? - Ами Холандия също не се интересува много-много от нас!” – раздразнено отговарят белгийците и потъват в привичната рефлексия на тема френските и холандските ни корени.
Исторически ограничената Европа понякога се опитва да разбере Русия с ум, но тези старания са самотни и често завършват с обидно фиаско. Затова умом России не понять. Дори и руският ум. Тези стратегически бележки са насочени както към Русия, така и към Европа, това са размишления и догадки за бъдещите отношения на тези два стълба сред няколкото такива, на които се крепи нашият свят.
Вечерята в Брюксел
Една вечер в Брюксел се чудех къде да хапна вечерта. На площада близо до сградата на Европарламента имаше не по-малко от двайсет ресторанта за всеки вкус – от корейски до филипински. Гръцки и китайски имаше по два. Повечето заведения изглеждаха доста непривлекателни, предизвикваха спомена за лавка и бяха неопровержимо доказателство за всеядността и непретенциозността на брюкселските бюрократи. Намерих ресторант с френска кухня, поръчах и изведнъж от двете си страни чух великия и могъщ руски език. Вдясно от мен няколко мъже на средна възраст в скъпи костюми делово избираха червено вино, отляво семейство на около 40 години обсъждаше менюто. Продължих да се оглеждам. Освен нас, т.е. руснаците, в ресторанта имаше основно местни хора. Посветих около час на огромния бифтек, на тукашната бира „Леф” и съзерцавах колорита на средноскъп брюкселски ресторант. Местната публика, основно говореща на френски, прекарваше вечерта пред чаша червено вино, халба бира, а някои мъже кой знае защо пушеха лула. Руснаците съсредоточено хапваха и пиеха. Мъжете в скъпи костюми избраха вино за 200 евро бутилката, донесоха им веднага няколко бутилки. В поведението на мъжете нямаше нищо търговско, дошли са явно на делова вечеря, дошли са да работят, напрегнато и съсредоточено. Нещо преговаряха. Съпружеската двойка изглеждаше безгрижна, хвалеше с умерен тон кухнята, много-много не разбираха от вино, което сервитьорите с белгийски мустаци отбелязаха, опитвайки се да ги съветват на лош английски. Излязох от заведението, умиротворен от храната и бирата, разсъждавах вяло дали във всеки приличен ресторант на евростолицата Брюксел има руски съотечественици. Бизнесмени на делова вечеря, туристи, руски писател и депутат от словашкия парламент по съвместителство. Но не са във всеки, защо ли? Може би някой някъде и в нещо не е догледал?
Новото нахлуване на Русия в Европа
Има една историческа традиция, която е на не по-малко от хиляда години: Европа, в лицето на най-войнствените си представители, напада Русия, нахлува в нейната територия – и търпи военно поражение. След което победителката Русия нахлува в Европа. Понякога и със скромни, куртоазни амбиции – да отиде на бистро, да напои казашките коне в Сена, да организира суров мъжки стриптийз. Понякога, както беше през Втората световна война, Русия нахлуваше, за да подчини част от Европа. А после пак се отдръпваше обратно. И пак ще се върне. Няма мъдрец на света, който ясно и просто да обясни причините за тази традиция. Има една много удобна фраза – „сблъсък на цивилизациите”, към което не един път ще прибягвам. Защо Русия за пореден път нахлува в Европа и как изглежда това днес? Новото просто е очевидно – този път Русия не е спечелила никаква война. Напротив, СССР загуби икономическата, идеологическата, информационната и психологическата война със Запада. СССР се разпадна без нито един изстрел и остави огромните „завоевания” на Втората световна война - в лицето на Източна Европа и част от Германия. Но вместо да си седи тихичко в безкрайната си шир, основно част от бившия СССР, Русия пак се връща в Европа. Връщането й прилича все повече на поредното нахлуване, извиква мистичен страх в Европа и дори носталгия по близкото минало, когато на територията на разделена Германия една срещу друга бяха изправени огромни армии, готови за война. Да, армиите бяха строени, но всичко беше повече или по-малко разбираемо и дори предсказуемо. Имаше танкове с ракети, готвеха се за война, в която, наистина, никой не вярваше, но нищо особено не се случи. А сега става – руските олигарси изведнъж купиха голямо парче от Лондон и не мислят да спират. Защо го купиха? Отговорът е прост – купиха го, защото вие, скъпи английски поклонници на нова демократична Русия, с радост го продадохте, – но подозрителните англичани нещо не ги устройва. Директно търсят прословутото руско коварство. Търсят, ама и продават. И парите на Березовски, за вас, наши скъпи аристократични търговци от Лондон, миришат вкусно, както и парите на Абрамович. И не бива да се обиждате на „полоний”, той не мирише.
Преди да опиша новото руско нахлуване, трябва да направя важно отстъпление по темата Русия и Европа като родствени, но различни цивилизации. Свойствата на руската цивилизация са твърде важни за геополитиката. Това са:
Универсалност
Европейските мислители изпускат главната особеност на руската цивилизация, която много пъти съм определял като „руснаците, това са смесица на всички с всичко”. Наукообразно това свойство може да се нарече универсалност, стремеж към постигане на света в неговата цялост. Руснаците са удивителен народ, него го засяга всичко и всеки в света. Друг народ, който да мисли и действа толкова глобално в света, днес няма. Преди англичаните и дори испанците конкурираха руснаците, но това е безвъзвратно отминало. Днес за универсалност претендират американците и донякъде евреите. Въпросът дали да смятаме американците и евреите за народ или за цивилизация, ще го заобиколя деликатно. Но трябва да кажа за претенциите – тяхната универсалност е друга, истинският им интерес не е светът, а вещите, парите, нефтът. Те са по-близо до китайците, които също се интересуват от целия свят, но предимно от гледна точка на способността на този свят да купува най-вече китайско. Руснаците се интересуват от всичко сега и наведнъж.
Експанзивност
Руската цивилизация по природата си е изключително експанзивна и успешна в своята експанзия. Не е било така винаги, едва ли във времената на феодални междуособици през средните векове някой можеше да предугади, че потомците на руските дружинници ще завоюват една шеста част от сушата, а после бързо-бързо опитаха да внедрят своя социализъм буквално по цял свят. Стремежът към завоюване и усвояване на нови земи очевидно е основополагащо свойство на руската цивилизация, която в течение на последните триста години буквално се разпълзява по картата. Руската експанзия, която след Петър Първи прие форма на империя, се отличава радикално от морската колониална експанзия на Британската империя и наследниците й САЩ. Русия, в руската терминология, „обрастваше” с нови земи по качествено друг начин, в сравнение с това как Англия покоряваше Индия или Африка. В присъединените земи на руската държава се заселваха руснаци, които се стараеха – според възможностите си – да внесат руския начин на живот. И тези старания най-общо не бяха безполезни. Преселваха се задълго или завинаги, за разлика от колониалните чиновници на Британската империя, които минаваха три морета, за да служат, а после, след двадесет години, да се завърнат на мъгливия си остров с пълна кошница.
Динамичност
Светът на руснаците е свят на постоянни промени. Тези промени са норма на живот.
Руснаците са номади в пространството и във времето, леко се вдигат. В рамките на руския свят, в течение на последните столетия, дори за най-низшите слоеве на обществото, бе достъпно да променят съдбата си за миг, което е несравнимо с Европа, парадираща със своята свобода. Та руската свобода е съвсем различна от свободата на Европа и европейците. „Да променим участта си” – така, ако се вярва на Достоевски, наричали мечтаното си бягство каторжниците, бягство, което дори в затворите не било изключение, а норма. В Русия съществувала прослойка, наричана „затворници-бегълци”. Милиони руснаци в продължение на векове напускали земите на прадедите си и отивали към периферията на руската държава, в диви, необживени райони, създавайки там казашка войска.
Войната като постоянно състояние
Практически невъзможно е да се преброят всички войни, които руснаците са водили или водят и сега само на Кавказ. Доскоро войната бе нормално състояние за руската цивилизация. Начинът на живот е неизбежна последица от универсалността, експанзивността и динамичността на руската натура. Появата на ядрено оръжие като фактор на сдържане и възмездие успя да промени начина на живот на последните поколения руснаци. Те престанаха да воюват. Въпреки че през 80-те години на 20 в. стотици хиляди военни минаха през Афганистан, а през 90-те десетки хиляди минаха през Чечня.
Възприемчивост и обучаемост
Това свойство е най-неразбираемо за европейците, и в Европа почти го няма.
Европейците са консервативни, невъзприемчиви и в сравнение с руснаците приличат на раци-отшелници, които влачат след себе си раковината, така че да се скрият в нея тутакси от всичко ново и непонятно. Руснаците обаче сами търсят всичко ново и неразбираемо. Сегашното нахлуване на Русия в Европа на първо място е продукт на същата тази възприемчивост. Западът и Европа десетилетия преживяваха болезнено това, че в Русия няма пазар, конкуренция, частна собственост. И доживяха - всичко това се появи в постсъветска Русия бързо и в особена руска форма, която все повече плаши европейците.
Полезно е да си спомним как беше повален Съветският съюз. САЩ се договориха с ОПЕК и намалиха цените на нефта в най-неподходящия момент за световния благодетел Горби. Същият този добричък Горби, който върна на Европа земи, завоювани от прадедите му. Вместо благодарност за тази безпримерна в историята щедрост САЩ хладнокръвно „купиха” реформатора чрез смехотворно ниски цени на нефта, за няколко седмици СССР изпадна в пълен банкрут, надвисна и заплахата от реален глад. Кога беше това? Преди по-малко от 20 години. Може ли сега да стане нещо подобно? Да, но тъкмо обратното. Руският „Газпром” може да намали, и тихомълком ги намалява, цените на газа, в резултат Европа и светът като цяло все повече се променят, и то забележимо. Някои страни не само може да банкрутират, но и да рухнат. Русия я научиха и тя се обучи.

(следва)

* Золотое кольцо России - туристически маршрут по древните руски градове, където са запазени уникални паметници от историята и културата на Русия, центрове на народните занаяти. Градовете на Золотого кольца се намират в шест области: Московска, Владимирска, Ивановска, Костромска, Тверска и Ярославска. В Золотое кольцо влизат осем основни градове - Сергиев Посад, Переславль-Залесский, Ростов Великий, Ярославль, Кострома, Иваново, Суздаль и Владимир. Автор на термина е литераторът Юрий Бичков, който през 1967 г. написва серия едноименни очерци за в. “Советская Россия”.

Нагоре
Съдържание на броя