"Нова Зора" - брой 7 - 24 февруари 2009 г.

Без аналог в българската история
Румен ДАМЯНОВ

Тази година се навършват 1200 лета от присъединяването на нашия край Вакарел към пределите на България от хан Крум. По това време Аспарухова България е вече 128 години здраво стъпила на Балканския полуостров и се е утвърдила като една от трите водещи европейски държави. След завземането на София и софийския район хан Крум създава условия за обединяване на двете Българии, съществуващи по това време на Балканите – Дунавска България, на Аспарух, и България, на брат му Кубер, създадена в Македония. Вакарелският край остава в територията на България до падането й под византийска власт при Василий Втори.
Братята Асен и Петър оглавяват въстаниете срещу Византия, с което освобождават северните територии на България. Още на втората година след освобождение София и нейният район се вливат в Търновското царство. През тази епоха най-голямата крепост във Вакарелско е Дошевото кале. Това е крайпътна твърдина, разположена на площ от около 3 дка – част от отбранителните съоръжения, строени в Западна Средна гора в този период.
Запазените местни предания от Вакарелско твърдят, че крепостта е била населявана от латинци, криещи се от турците в продължение на около 300 години след падането на българските земи под турска власт. Дошевото кале остава единственото място в родните земи, запазило своята независимост за толкова дълъг период от време. Тази крепост е сравнително малка, но остава непревзета заради географското й разположение в дебрите на Средна гора и отдалечеността и от основните пътища и населени места в този период. Предадена от една циганка, около 1700 г. тя е унищожена от турците с артилерия. С това настъпва и краят на един героичен и в същото време достоен за възхищение период от борбата на народа ни срещу чуждото владичество.

Нагоре
Съдържание на броя