"Нова Зора" - брой 7 - 24 февруари 2009 г.

Пазарно-виртуалният балон и бъдещето на България
Светлозар НИКОЛОВ,
председател на Националната асоциация на българския бизнес,
пред в. “Нова Зора” в разговор с Минчо МИНЧЕВ

Г-н Николов, бихте ли представили вашата организация. Каква е основната дейност на Националната асоциация на българският бизнес? Кои са нейните цели и задачи?

НАББ е национално обединение на българските малки и средни предприятия, които с дейността си са доказали своята коректност, честност и професионализъм и са осъзнали принципите на обединението и взаимопомощ.
НАББ представлява работодателска организация, която защитава интересите на малкия и средния бизнес в България, неговите служители и работници. Многопосочни са целите ни, но на първо място бих посочил постигането на равнопоставеност и конкурентоспособност на пазара, генериране на идеи, които да обусловят една националноотговорна политика, а тя от своя страна, да стимулира иновационното развитие на малките и средни предприятия.
Проектираме ефектите от вътрешна система, чрез която ще създадем финансово-инвестиционни структури и същевременно ще осъществим нови форми за взаимопомощ.
Поставили сме си задачата НАББ да бъде една ефективна организация, която може да защити интересите и на собственика, и на неговите работници.

Не навлизате ли в синдикални територии?

Не мисля, пък и да го правим, нима не би било от полза на членовете ни... Имаме високи критерии за членството в НАББ. То трябва да стане атестат за коректност, честност и професионализъм, което от само себе си е своеобразна гаранция за моралните ни отговорности пред хората, а още повече пред нашите членове. Но и това не е всичко: създаването и действието на една вътрешна система за по-ефективен подбор на персонала, за изолирането на нелоялни служители, за недопускането на морални вреди и материални загуби, обединяването на интересите на НАББ с интересите на учебните заведения, за една качествена и своевременна подготовка на новите управленски и научно-инженерни кадри, мисля, че също добавя щрих, който изяснява образа ни на организацията ни.

Колко фирми и от кои браншове участват към момента в асоциацията?

Към момента участват около 2500 фирми от цялата страна, но стремежът ни е да се включат поне 30 хил. малки и средни предприятия. Членуването в НАББ към момента е безплатно, но това съвсем не означава, че член може да стане всеки кандидат. Само подбрани и доказали с делата си своята почтеност и стремеж за развитие фирми и техните ръководители могат да станат членове на НАББ. При нас могат да членуват фирми с персонал от един до триста човека, без значение на оборота или задлъжнялост към банките. Браншовата насоченост също не е от значение за НАББ, защото ние се обединяваме не по тесни браншови интереси, а за да отстояваме общите права и интереси на всички малки и средни фирми, независимо от посоката на техния бизнес. При нас участват фирми, занимаващи се с внос-износ, търговия на едро и дребно, производители на хранителни стоки, дрехи, стоки за бита и промишлеността, дограма, мебели, ел- и ВиК, стъклария, хлебопроизводители, производители на селскостопанска продукция, фирми за недвижими имоти, строителни фирми, туроператорски, хотелиерски, ресторантьорски фирми, рекламни и уеб агенции. Както виждате, диапазонът е широк, защото малкият и средният бизнес е основата на националната икономика и стожер на самата държава.
Заради световната криза и безотговорноста на някои от банките почти всички български фирми започнаха да потъват и да вървят към фалит. Банките не предоставят достъпни кредити, за да гарантират стабилизирането и оцеляването на бизнеса, газовата криза и стачката в Гърция допълнително утежниха и без това сложната обстановка. Но именно тези фактори са основание за обединението ни.

Споменахте банките и искам да Ви попитам как се отразява световната финансова кризата на банковата ни система? Ограниченото кредитиране застрашава ли малкия и среден бизнес?

В условията на тази световна финансова, икономическа и политическа криза ние изпитваме изключително сериозни затруднения. За изненада на онези световни политически и икономически анализатори, които толкова години назидателно определяха насоките на едно задължително политическо и икономическо развитие, първа в света рухна икономиката в най-демократичната според техните критерии в политическо, и най-пазарната в икономическо отношение, страна в света - САЩ. Светкавично в пропаста на фалита я последваха уж най-пазарните, либерални и мощни (както толкова години ни убеждаваха) икономики на Англия, Франция, Германия, Испания, Италия, Япония и т.н.
Оказа се, че принципите на реалната икономика са много по-различни от пазарно виртуалния балон, с който години ни примамваха, за да унищожим доброволно собствените си икономически и финансови сектори и ресурси и да съсипем окончателно държавите си и бизнеса.
Големите акули престъпно ограбиха билиони и билиони долари от световната финансова система и доведоха до фалит не само банките, но и повечето държави в света.

Естествено, отново без всякаква отговорност и последствия за самите тях.

Да, и макар че този пладнешки финансов световен грабеж беше извършен пред очите на целия уж демократичен свят, не забелязваме специализираните структури на ФБР, Интерпол, ЦРУ, Световната банка и Международния валутен фонд да предприемат каквито и да е било действия за разкриване и наказване на извършителите на това престъпление срещу човечеството, престъпление срещу цялата световна финансова система.
Наричам го престъпление срещу човечеството, защото ограбването на световната финансова система е много по-страшно от световна война. То гарантирано ще умъртви от глад милиарди обикновени хора, ще ги докара до лудост, ще бъдат съсипани семейства, нации и държави, без нищо общо със световното ограбване на човечеството, и които са от страните, неучастващи в тази война на престъпните елити.
Така или иначе тоталният срив на кредитирането е смъртоносен за икономиката ни. Когато става въпрос за срив с повече от 90 % и липса на инвестиции, няма защо да се заблуждаваме, че ще има ръст на икономиката ни, създаване на работни места, увеличаване на доходите. Въпреки всичко бизнесът трябва да продължи да работи и да инвестира, държавата да продължи да регулира и стимулира а банките трябва не само да обслужват плащанията, но и да продължат да кредитират бизнеса.

Смятате, че правителството трябва да се намеси в стабилизирането на лихвените проценти на търговските банки и размразяването на кредитирането?

Правителството трябва да намери начин да упражни натиск върху банките да отпускат кредити на малките и средни предприятия и ипотечни кредити на граждани при лихва не повече от 5%.

Защо пък точно 5%?

Защото банките трябва да поемат своята отговорност за излизане от кризата и да намалят лихвите на бизнеса за работещи фирми от малкия и средния сектор, които реално създават продукти и услуги. И тези лихви да не са по-големи от 2% до 5 %. Иначе те се превръщат в инструмент за умъртвяване на икономиката, на нацията и на държавата.

Не е ли твърде радикално това искане?

Не, не е, защото няма как да плаща бизнесът високите лихви от 14 % до 30 %, при положение, че БНБ намали основния лихвен процент на 3,92 % от първи февруари, но банките не искат и да чуят и нямат никакво намерение да намаляват лихвите по кредитите? ЕЦБ също намали лихвения процент на 2%, но кредитите в България стават все по-скъпи и скъпи. Защо е така? Защото банките продължават да източват нашите български пари към банките майки, на които те са само клонове. Българската банкова система бе ликвидирана през 1996-1997 г.; това, което имаме сега, са клонове на чужди банки. Те приключиха 2008 г. с печалба от 1 387 000 000 лева. Тази печалба е реализирана на гърба на българския народ, при условие, че основната лихва на ЕЦБ още миналата година беше свалена на 2 %, на централната банка в САЩ на 0,25%, а в Япония - до 0,5%. Това са кървави пари, изкарани на гърба на онеправдания български народ и бизнес.
Колкото и коректен да е българският бизнес, той няма как да плаща повишените лихви в настоящия момент, когато банките спряха да го подкрепят. В същото време те имат нужда от паричен ресурс. Събират го, като повишават лихвения процент на влоговете. Нека обаче хората да не се заблуждават, че ще получат тези огромни лихви по своите влогове, защото това говори преди всичко за тяхната нестабилност.
Разумно мислещите хора би следвало да влагат парите си само в тези банки, които им гарантират нормални (а не прекомерно високи) лихви по влоговете. Това е признак, че именно тези банки са стабилни.

Но нали банките са частни дружества и сами решават какво да правят? А като частни дружества техните собственици са водени единствено от стремежа си за по-големи печалби? Пред лицето на целия свят банките доказаха, че нямат социално-отговорна политика и че не се интересуват от проблемите на обществото. Освен това висшият банков мениджмънт доказа и своята фрапираща безотговорност и некомпетентност. Те употребиха парите на вложителите си не в надеждните реални производствени сектори на икономиката, а ги хвърлиха за закупуване на необезпечените с нищо и без всякаква стойност книжа на хедж фондове и други виртуални финансови структури и инструменти?Да не би да се надявате да превъзпитате банкерите?

Не, водени от стремежите си за бързи и огромни печалби, банките наистина доведоха вложителите си до огромни загуби. Собствениците на банки обаче не забравиха за своите интереси и напълниха джобовете си за сметка на вложителите с милиарди долари.
Всеки грамотен човек знае, че не е нормално при положение, че банката отива към фалит, висшите й мениджъри да получават заплати от стотици милиони долари. Като казвам това, искам да поясня, че не става въпрос за директорите на българските филиали на чуждестранните банки, а за ръководствата на централите майки.

Каква е истината за заплатите и инвестиционната политика на българските директори на чуждите банкови филиали в страната?

Това ще се разбере само след като им бъде направен комплексен одит от независими експерти или от гарантирано некорумпирани служители на Българската национална банка. Тогава ще излезе наяве истината и ще стане ясно дали те са злоупотребявали, дали са почтени професионалисти, или са били насилствено принуждавани от собствениците в чужбина да реализират техните пагубни за световния финансов сектор стратегии независимо от собствените си виждания и оценки.

Изглежда, схемата става все по-нагла като политика и все по-прозрачна като начин на злоупотреба и некомпетентност. Стремежът не е ли липсите да бъдат отново за сметка на обикновените данъкоплатци и бюджета чрез многомилиардни финансови правителствени помощи?

Грабежът продължава, засега напълно безнаказано. Вместо да отидат в затвора, заради загубите на своите напълно частни дружества, те прехвърлят тежестта на гърба на обикновените граждани и на държавата. При условие, че банките в страната са чуждестранна собственост, е ясно, че те водят политика по спасяването на своите банкови централи, а не на българските фирми и работници. Това е пагубно и за нацията, и за държавата.

Правителството на Гърция отпусна на банките си спасителен пакет от 28 мрд. евро, при условие, че ще кредитират само гръцката икономика. Доколкото ми е известно, най-голям дял в кредитирането в България имат клоновете на гръцките банки. Мислите ли обаче, че без намесата на нашето правителство клоновете на гръцките банки ще започнат да кредитират българските фирми при ниски лихвени проценти?

Не. Изводът е, че правителството трябва да започне да действа в защита на националната икономика, за да може да се стабилизира обстановката, трябва прозрачно да се национализира една от банките с широка клонова мрежа в страната, чрез която да се предоставят нисколихвени кредити и оборотни средства от 2-5% за реално работещия сектор на малките и средни фирми и ипотечни кредити за гражданите.

Сега положението е следното: от една страна се повишават лихвите по депозити, от друга страна се ограничава кредитирането. От какво тогава печелят банките?

Високите лихви при депозитите са поредното доказателство за грешната политика на банките. Така те искат да привлекат средствата на българските вложители, но конкуренцията помежду им води до необосновано високи лихви.
Банките печелят само от отпуснатите кредити на бизнеса, а за да може той да връща кредити с огромни лихви, трябва да е криминален по характер (оръжие, наркотици, контрабанда), или да не плаща данъци на държавата и да работи само в сивия сектор на икономиката. Нормалният бизнес не е такъв и по тази причина не е възможно да плаща такива лихви, които впоследствие банките да изплащат на вложителите си.

Излиза, че единственият изход е държавата да спре това безумие с повишаващите се депозити и да регулира пазара, като предприема законодателно ограничение, таван на лихвата по депозитите?

Вече казах, лихвите по кредитите за малкия и средния бизнес трябва да са в размер от 2% до 5%, като по този начин банките ще поемат своята социална отговорност и ще спечелят доверието на хората. Как се плащат тези високи лихви от 14 % до 30%, когато именно те обезкръвяват бизнеса?
Сега повече от всякога е важно да не се допуска малкият и среден бизнес да фалира, защото огромно количество хора ще бъдат съкратени, а след това ще им бъдат отнети жилищата, ще останат вечни длъжници на банките.

Изглежда, че няма механизъм, чрез който правителството и БНБ да повлияят на политиката им.

Ако няма, трябва да се създаде, за да не продължават да реализират огромни свръхпечалби на гърба на мизерстващия български народ. Те продължават да препращат парите на своите вложители към банките-майки в чужбина, вместо да ги инвестират в България. И затова през 1996-1997 г. ликвидираха българските банки, въпреки мерките, които се предприемат и от ЕЦБ с цел облекчаване достъпа на европейските банки до финансов ресурс, на всички ни е ясно, че без административно-правен натиск от правителството сега действащите в България банки няма да започнат да отпускат кредити за реалния сектор на икономиката. След като по цял свят, в ситуация на световна икономическа криза и при положение, че лихвите по кредитите навсякъде падат, при нас банките продължават да предлагат кредити при непосилни лихви!

Според Вас банките в България отговорни и достатъчно лоялни ли са към своите клиенти по отношение на тяхната информираност, или по-скоро залагат на трикове, благодарение на това, че именно клиентите не са информирани в достатъчна степен?

Банките печелят благодарение на бизнеса и на гражданите. Те вземат нашите пари, и в качеството си на посредници ги продават на бизнеса, като рискът изцяло остава в кредитополучателя.
В ситуция на световна финансова и кредитна криза те трябва още повече да подобрят диалога със своите клиенти, да разбират проблемите им и тогава да предлагат варианти, при които да продължим заедно. Сега те имат възможност да спечелят доверието на гражданите и фирмите. Лошото е, че предприеха друга позиция и преминаха от другата страна на барикадата, като започнаха да съкращават кредитните си специалисти, да увеличават едностранно вноските на своите клиенти и да ги тормозят, като се правят на слепи и неразбиращи защо се бавят вноските. А би следвало именно във време на криза да сме още по-обединени, за да да изплуваме и докато това не се осъзнае от банките, ще има много фалити и на банки, и на фирми, хиляди граждани ще загубят жилищата си и ще останат вечни длъжници на банките. А най-лошото е, че ще се загуби и последната надежда и ще бъде убит предприемаческият дух.

Какво може да се предприеме като най-първа мярка?

До две седмици стартираме национална подписка пред централните клонове на банките по нашите искания, които бяхме предоставили чрез открито писмо до управляващата коалиция. Ако банките не променят своята политика, доказвайки социалната си отговорност, ние ще призовем бизнеса и гражданите да изтеглят парите си от тях. Това трябва да спре и ние няма да допуснем грешките на банките да се пренасят върху нас. Предлагаме мерки, с които реално да може да се спаси бизнесът и банките. Работещите и създаващи продукти и услуги малки и средни предприятия трябва да бъдат спасени. Банките и бизнесът трябва да бъдат от едната страна на барикадата, а от другата финансовата, политическа и икономическа криза.

Ефективни ли са мерките от страна на държавата, за стимулиране развитието и функционирането на малкия и среден бизнес?

Държавата предупреди, че ще се заеме да осигурява директно заетост, с което показва, че вместо да реализира необходимите за стабилизиране програми и действия, просто неразумно харчи държавни пари в тази посока. Защо държавата се захваща с нещо, с което се е проваляла не един път?! Вместо да предприеме мерки за стимулиране на малките и средните предприятия и те да запазят работните места на своите служители, държавата ще ги остави да фалират и да изхвърлят стотици хиляди на улицата, а после щяла да ги преобучава за несъществуващия вече трудов пазар. Това е пълно недомислие и безотговорност, защото в условията на световна финансова и икономическа криза фирмите изпадат в ситуация, при която нямат никакъв избор, освен да съкращават работни места. Банките отказаха да кредитират средния и малък бизнес и нанесоха удар, който ще събори и най-стабилните фирми в страната.

Какви трябва да са мерките на държавата, с които да не се допусне съкращаването на работни места?

Много скоро съкращенията ще придобият масов характер, тогава държавата ще предприеме мерки, за да осигурява работни места в рамките на конкретна програма. Но защо се допуска веднъж малкият и среден бизнес да не бъде подкрепян и да съкращава работници, а след това уж да създава работни места? Къде ще назначи тези преквалифицирани кадри, след като в страната отдавна няма държавни предприятия.
Тук трябва да се изтъкне и още нещо много съществено: държавният апарат трябва да се намали до минимум, а освободената негова издръжка да се насочи към стимулирането на бизнеса. Но този процес трябва да е прозрачен и контролиран. Всички знаем как политиката на държавата е скъпа на триците и евтина на брашното. Как държавата се разпорежда с раздаването на излишъка и обществените поръчки.
Докато не се разбере, че бизнес се прави от предприемачи, които плащат данък от своята стопанска дейност, а не от държавните чиновници, корупцията ще тържествува и батакът ще е пълен. Когато държавата се опита да стане бизнесмен, ситуацията тотално се корумпира и чиновниците започват да работят срещу бизнеса.
Накратко, целият натрупан излишък в момента трябва да се насочи към създаване на различни стимули за бизнеса, за развиване на иновационна и енергоспестяваща икономика, инвестиции във фундаментална наука и образование.

И все пак нека обобщим - с какво държавата трябва да започне да подкрепя малкия и средния бизнес?

Мерките са различни, но най-важните са следните - да намали осигурителната тежест с десет пункта, с което ще облекчи българския бизнес. По този начин парите временно ще останат в него и той ще може да се съвзема; да окаже правен и политически натиск на банките, за да отпускат кредити на малкия и средния бизнес и ипотечни кредити при лихва до 5%; да национализира прозрачно една от банките с широка клонова мрежа в страната, за да реализира цялостна политика по отпускане на нисколихвени кредити с цел подкрепа на малкия и среден бизнес и гражданите; да се сведат до минимум правителствените инвестиции, трябва да се спрат всички проекти, които не са жизненоважни за оцеляването на българския народ в условията на световна криза. Това може да стане чрез широка обществена дискусия, при която да се прецени кои от държавните разходи, планирани за 2009 г., да бъдат спрени, като това може да ни спести от 1 до 4,5 млрд. лева; политиката да бъде насочена към стимулиране на инвестициите в малките и средните предприятия, стабилизиране на финансовото им състояние и спомагане за откриване на допълнителни пазари за реализация на тяхната продукция; създаването на открити, ясни и достъпни правила за получаване на европейски субсидии по нови или вече реализиращи се проекти; да не се пречи на малкия и средния бизнес да осъществява своята дейност, да се срещне с техните представители и да предприеме мерки за продължаване на инвестирането и разширяването, а не съкращаване и фалиране на предприятия; да предприеме мерки, които ще стимулират реалния икономическия растеж, а не да увеличава държавното инвестиране в малка група от подбрани олигархични компании, за да запази съществуващите работни места.

Каква е Вашата прогноза за икономическата ситуация в страната в следващите няколко месеца и в по-дългосрочен план при запазване на сегашните лихвени проценти и консервативната политика на банките?

Не искам да си го помисляме, но трябва да бъдем абсолютни реалисти, че нищо хубаво не ни чака, при условие, че банките продължават да се дистанцират от нуждите и проблемите на малкия и средния бизнес и българските граждани.
Ще има тотална загуба на доверие в банковата система, което ще предизвика оттеглянето на поне пет банки от страната. Кредитирането ще бъде невъзможно в такава среда, а фирмите ще останат без налични пари. Това ще увеличава все повече междуфирмената задлъжнялост, което ще предизвика масови съкращения и фалити на малки и средни предприятия. Масовите съкращения и фалитите ще предизвикат необслужване на множество фирмени и ипотечни и потребителски кредити, което ще постави банките в невъзможност да поддържат необходимата им ликвидност и ще последва отнемане на лицензи.
Гражданите ще се обезверят тотално, защото няма да могат да си намерят работа, а в същото време банките ще им вземат жилищата, автомобилите, уредите. Държавата, в резултат на свиването на потреблението, фалити на фирми и безработица, ще има недостиг по обслужването на бюджета и ще се наложи заем от МВФ. Напрежението в структурите на МВР ще нараства, социалното им недоволство също, с което тяхната мотивация и ефективност ще бъдат намалени. В резултат престъпността ще нараства, защото няма да има държавата, която да защитава частната собственост и гражданите. Съдебната система ще бъде неспособна да се справи с престъпността, защото при тотална демотивираност на служителите на МВР няма да има годни доказателства с цел ефективно правораздаване.

Това е много мрачна картина?

Ние осъзнаваме сериозността на кризата и сме убедени, че при бедствено положение хората трябва да се обединяват, за да могат да оцелеят, защото мутрите се обединяват и започват да действат, а обикновените хора се затварят и остават сами, по този начин остават слаби и неспособни да се защитят. Дано всички осъзнаем, че именно сега, повече от всякога, трябва да се обединим и да действаме като едно цяло в името на доброто.

Светлозар Анастасов Николов е роден на 11.01.1976 г. в гр.Варна. Основно образование завършва в СОУ „П.К. Яворов”. През 1993 г. завършва с отличие езикова гимназия в Русия. Печели конкурс и заминава на специализация в университета „Харвард” в САЩ, „Маркетинг и реклама”. Магистър по право – Технически университет - Варна, със специализация „Морско право”; география в „Геолого-географския” факултет – СУ ”Св.Климент Охридски”; мениджмънт на хотели и ресторанти – Икономически университет - Варна. Специализирал „Яхтмениджмънт в туризма” в Марсилия, Франция. Владее английски, руски, немски и испански. Женен, с едно дете. Собственик на “Профигруп”, фирма с инвестиции в туризма, ресторантьорството, търговията и услугите от 1997 г. и старши съдружник в правно-счетоводна кантора.
От декември месец 2008 г. - председател на Национална асоциация на българския бизнес.

Нагоре
Съдържание на броя