"Нова Зора" - брой 7 - 24 февруари 2009 г.

Или те, или народът
  • Геополитически аспекти на българската предизборна ситуация
  • Проф. дтн Евгений ГИНДЕВ

    Българската предизборна ситуация се развива на фона на глобалната капиталистическа криза, поради което притежава геополитически и геостратегически черти. Както трябва да се очаква, те са непосредствено свързани и с цивилизационната компонента и следователно носят в себе си планетарни компоненти и планетарни последици. От тях ще отбележим:
    1. Кризата на либерализма, на англосаксонския глобализъм и на протестантската нравственост, т.е. кризата на основните ценности, които се проповядват като общочовешки и които по един недопустим начин се насаждат в България.
    2. Институционалната криза на наднационалната власт, оказала се негодна нито да предвиди, нито да овладее бързо и ефикасно кризата.
    3. Капитулацията на движещите парадигми и лозунги на западната философия („спестявай, като работиш усилено и спазваш закона”, „всеки за себе си, Бог за всички”, „краят на историята”) като интелектуална база на неограничената агресивност на „златния милиард”.
    4. Възникналите дълбоки и обосновани съмнения в съдържателността и полезността на регулируемия еволюционен исторически процес към планетарно свръхобщество.
    Тези компоненти стимулираха както материални (антикризисни финасови програми), така и идеални (различни идеологически и стратегически проекти от типа на „Хватката на анакондата”) усилия за преодоляване на кризата колкото се може по-бързо, за сметка, разбира се, на обикновенните хора. Но колкото и да изглежда нелогично, макар че е логично, основна тежест се придава на идеалната сфера, на консолидиране на усилията за ликвидиране на алтернативните пътища не само за излизане от кризата, но и за тяхното окончателно погребване. Това без заобиколки го каза бившият български цар и бивш министър-председател Симеон Сакскобургготски: „Важното е да не слагаме нещата под общ знаменател: негативен е не капитализмът, а зле разбраният капитализъм. Не системата изобщо е поставена под съмнение. Между другото, защото няма алтернатива – комунизмът и колективизът се провалиха” (в. „Стандарт”, 9.02.2009 г.).
    Всъщност това е стартът и логото на предизборната борба в България: антикомунизъм и като добавка- антирусизъм. Изглежда, че това са стари и изтъркани „грамофонни плочи” от началото на българския преход, но не е така. И причината отново е в геополитиката и в историческия процес. Работата е там, че ние всички живеем в постмодерно време, когато движението на човечеството еволюира към планетарно свръхобщество.

    Преди 100 години тази естествена еволюция беше оставена изключително на природно-историческия процес. Днес обаче нещата не са такива. „Златният милиард” е съсредоточил в себе си огромна материална, интелектуална и военна мощ, което му позволява да насочва човешката обществена еволюция в угодна нему посока. След края на „студената война” конкурентната еволюционна линия беше почти ликвидирана. „Златният милиард” стана господар на планетата и започна безцеремонно, нагло, енергично и последователно да налага своя „Глобален проект” – свръхпланетарно капиталистическо общество, основано на принципите на евроатлантическите ценности. Залогът за успеха на такава еволюция е пълното и окончателно ликвидиране на еволюционния конкурент и като материална сила, и като идеална мирогледна сила. А това просто означава, че комунизмът трябва да бъде изтрит от паметта на човечеството. Така че антикомунизмът не е само преходно българско явление, а премислена и организирана операция на планетарно равнище.
    Българските антикомунисти са пренебрежимо малки „папараци”, прилепили се за келепир към доминираща тенденция. Световният антикомунизъм има за врагове остатъците от планетарния социалистически лагер и главно Китай и Русия. Останалите (Куба, Виетнам, Северна Корея) са за него без значение. Защо Русия ли? Защото въпреки че се превърна в капиталистическа държава, тя представлява непостижим и неразбираем хибрид от късен постсъветизъм, западнизъм и дореволюционен национално-руски фундаментализъм. Хибридът е неустойчив и непредсказуем и това представлява реална опасност за глобалния проект. Наред с остатъците от историческите западни предразсъдъци спрямо Русия и Съветския съюз тази опасност мотивира съвременния антирусизъм - пренебрежимо малката вероятност Русия да се върне към съветския проект. И тук българските „папараци” отново са на линия, отново бият барабана на своите покровители - западните войнстващи еволюционисти. Както пише във в. “Политика” Владимир Шопов: „В годините след 1989-а една от най-сложните задачи на страната бе да преодолее всеобщото убеждение, че тя е била най-верният сателит на Съветския съюз”. И най-лесното решение беше намерено чрез простата аритметика „Съветски съюз = Русия” - Русия от нейното появяване на географската карта до ден-днешен. С други думи, антисъветизмът беше приравнен към русофобията, което не се беше случвало дори по времето на германофилите цар Борис Трети и Богдан Филов. Българският политически, обществен и културен живот навлезе в помийна историческа яма, от която лесно излизане няма.
    Така в България се очертава единният лагер на предстоящата изборна битка – лагерът на антикомунистите и антирусистите. Този лагер ще има мощна финансова и пропагандна подкрепа от двете страни на Атлантическия океан, на бюрокрацията от ЕС, на всички консервативни сили вътре и вън от страната. За комунисти и русофили ще бъдат обявени всички, които дори с малко се различават от клишетата и от дълбоката вътрешна комплексираност на „десните” играчи. Сред тях ДСБ и Иван Костов са без конкуренция, но след посещението си в САЩ Бойко Борисов, а значи и ГЕРБ, също гръмко заяви за своя вроден антикомунизъм. Има и още достатъчно „сенки от миналото”, които с нетърпение чакат да се качат на новокомпозирания влак – такива например са правоверните и не дотам „царисти”, заедно с ръководството на „Атака”. Това е опасен блок. Той има в резервите си и други съвременни мутирали идеологеми като „световния тероризъм” и тъпоумната „заплаха от екстремизъм”, която обявява за екстремистки всички социални протести. Но основното е другаде.
    „Левите” сили в България са безпомощни срещу идеологическите остриета на антикомунистите и антирусистите. Те нямат никакъв достоен отговор, защото самите не знаят какви са. Българското съвременно русофилство е примитивно и като такова не е нужно дори на Русия - то просто не може да артикулира какво очаква и какво иска от днешна Русия.
    С комунизма (марксизма) нещата се още по-зле. Голяма част от „левите” са криптоантикомунисти, но това няма да им бъде зачетено, както винаги е било в последните 100-150 години. С тях ще се разправят по същия начин, както и с всеки, на който „десните” не харесват прическата. И това ще бъде модерният холокост на западното свръхобщество - като начало ще им спретнат нов „Нюрнбергски процес”, за какъвто всички предпоставки са готови. Ако някой не вярва, ето ви два примера на антикомунистическо говорене: ”Комунистите имат нещо, което не може да се нарече иначе, освен свинска психика. Те са в постоянен шизофреничен разлом между материалното и идеалното. В смисъл, че ядат всичко, което могат да докопат. Но след оргията на изяждането те винаги се отдават на идеалистични духовни изживявания в един отвратителен маниловски стил (болестта на комунистическия елит: хълцане и оригване по хегеловски неспирно). Гнусни типове. Селкори” (Ани Илков, в. ”24 часа”, 31.08.2002 г.).
    „Комунизмът отне морала, осмя целомъдрието и превърна старците в просяци. Във фазата на предсмъртния си порив комунизмът иска да уязви, да нарани най-дълбоко човешката душа, да оскверни най-изконни ценности на българския народ, все още запазени у него – почитта към старостта, като по всякакъв начин се подиграва с възрастния човек... Комунизмът роди един ужасен порок – похотливата старост. Кой роди чалгата? Родиха я бабичките и старците комунисти, които сладострастно примляскват при вида на кебапчетата и старите градски песни, спомняйки си ремсовите години и ремсовите свалки. За комунистите старостта има едно-единствено измерение: докато можеш, да служиш на партията, до последен дъх. Но и партийният другар е сам пред лицето на смъртта и тогава за него животът престава да има смисъл... За партийните другари отказът им да погледнат старостта, е собственият им страх от смъртта” (Наталия Кючукова, в. „Седем”, 28.02-6.03.2007 г.).
    Подобни излияния не подлежат на коментар, защото съществуват извън човешкия разум. Най-съвременна интерпретация и продължение на подобни слабоумия ще намерите онагледена във в. „Труд” (29.01.2009 г.). Но потенциалът на „десния интелектуален отряд за бързо реагиране” не трябва да се пренебрегва - там са събрани личности, които не се гнусят и от най-грубите лъжи, и от най-отвратителните фалшификации. Те са груби, нахални, нагли и безпардонни, нещо като първите пуритани. Те трябва да се изтребват интелектуално и обществено да се унищожават, на първо време като се осмиват. Задачата не е лесна, но трябва!
    Що се отнася до русофобията, не са нужни цитати, защото в печатните медии могат да се открият с десетки всеки ден, а всички електронни медии, начело с националните, също се трудят на тази „нива” неуморно. Разните там излъчвания на „На всеки километър” и „Черните ангели” са просто „прах в очите на привидението” - те не решават нито стратегически, нито тактически задачи и се възприемат почти като прочутия трамвай на Станишев и на „майор Деянов”.
    Във връзка с предстоящите избори над България отново надвисва опасността от геополитическа и цивилизационна заплаха. Тази опасност е видна, тя се усеща. Тя засяга дълбочинните основания на националното битие и нейното материализиране може да има непредвидими дългосрочни негативни последици. Ако здравомислещите хора искат да я отстранят, това значи да се прегради пътят на „десните спасители” към властта. Това е много трудна интелектуална задача и с примитивни специални операци или с подходите на маркетинга тя не може да бъде решена. Няма да помогнат и кръчмарските сметки за следизборни коалиции. Нужно е нещо повече и това „повече” трябва да се намери и обгрижи. Това предполага, на първо време пряко обръщане към народа, към „материала”, изразено в открито и ясно говорене от честни и необременени хора, и без рекламния подход на Алгафари. За левите политически и граждански формации това съвсем не е лесно и няма да бъде лесно, но е единствено възможно.
    Залогът е елементарен и прост: или те, или народът! Ако изборът е “те”, означава да не се противостои на обединението на десните. Ако изборът е “народът”, значи да се работи и да се осъществи съюзът на всички леви сили в България.

    февруари 2009 г.


    Политическата класа - най-злият враг на човечеството!..
    карикатура: Тодор Цонев

    Нагоре
    Съдържание на броя