"Нова Зора" - брой 44 - 2 декември 2008 г.

Всекидневието и конгресът
Проф. Чавдар ДОБРЕВ

Според мен крайно саркастичните оценки, каквито се направиха в медиите за току-що протеклия конгрес на БСП, са израз преди всичко на типичната за балканските ни условия неприязън на останалите политически сили към която и да е партия, наричаща себе си социалистическа. Така че това не ме учудва - то спада и към съвременните български нрави.
Аз смятам, че на този конгрес справедливо бяха отбелязани редица постижения на изпълнителната власт и преди всичко рязкото намаляване на безработицата; уникалното ниво на икономическия растеж; изпълнението на обещания в социалната област; върховото привличане на чужди инвестиции; приносът на правителството за сключване на енергийните договори с Руската федерация - “Южен поток”, “Бургас-Александруполис” и АЕЦ “Белене”.

Двете лица на партийните решения
На самия конгрес, според скромното ми мнение, не беше нужно да се приема новата програма, тъй като подготовката й страдаше от моменти на прибързаност и импровизации. Вероятно бившите активисти на Обединението за социална демокрация, които заемат понастоящем ключови позиции в социалистическата партия, са настоявали особено активно в тази насока. Те са искали по-ясно да бъдат подчертани практики на модерната западноевропейската социалдемокрация, но са искали също зад леви лозунги на френските социалисти да изразят горещите си адмирации пред английския “Трети път” на лейбъристите и пред своя кумир Тони Блеър. В новия вариант на програмата, представен и пред конгреса, се срещат много позитивни формулировки, но те не биха могли да компенсират наличието на еклектика и теоретическа непълнота.
Според моето виждане конгресът можеше да отложи приемането на новата програма за друго свое заседание и вместо това, да постави в центъра актуалните управленски проблеми, както и редица проблеми, свързани с живота на обществото и партията. Можеха много по-подробно и по-откровено да се обсъдят ситуацията на България след приемането ни в Европейския съюз; “тесните” места в развитието на икономиката на фона на развихрилата се световна финансова криза; какъв да бъде по-конкретно пакетът от мерки за модернизация на страната и подобряване на социалното положение на хората до предстоящите избори, след по-малко от година. Изпъква въпросът за коалиционната политика и поради какви причини БСП все още изживява стария си комплекс да подценява съюзяването си с организации и среди, които представляват патриотичното мислене на българина, неговата съпротива срещу уродливите прояви на глобализма.
Едно от най-значимите постижения на конгреса е приемането на мандатността като основен принцип в социалистическата партия, положение, което я предпазва от доминацията на апаратната структура. Със същата, ако не с по-висока значимост, е и приетата уставна формулировка, според която председатели на областни и градски организации не могат да заемат места във високата йерархия на изпълнителната власт, нито пък да бъдат депутати. Така се слага край на една твърде нелепа практика, когато на месец или два депутатът социалист се завръща сред членовете на собствената си местна организация, говори като феодал с ръководството (бюрото или пленума), камо ли фактически да ръководи възлово важната партийна институция.
Какво се оказва? Депутатът или министърът пази като орлица партийния си пост единствено за да може той да определя кой ще бъде следващият кандидат за депутат в Народното събрание и ако е възможно, да е посредникът при уреждане на финансовите и икономическите връзки между местния партиен елит и бизнеса. Според мен в това отношение заслугата на Сергей Станишев за уставната промяна е очевидна – само че той ще трябва да прояви твърда воля, за да не позволи такива уставни нововъведения да бъдат фактически подменени, бламирани, а на следващо заседание на конгреса и зачеркнати. Тогава, както твърди Лермонтов, ще бъде “и скучно и тъжно”.
Тревожно е, че и на този конгрес не беше категорично осветлена позицията на БСП към държавата като контролен орган, като субстанция на националния опит, но и като собственик. БСП все още не е заявила, че се отказва от произнесената от Луканов реплика, според която държавата по презумпция е лош стопанин. Реплика, която отваря вратите пред социалистите-либерали, изпитващи ярост пред всеки призив за социална справедливост. БСП ще трябва да отговори дали и в бъдеще панацеята на левия прогрес ще е само приватизацията? Ще се реши ли БСП да настоява за решаващ глас на държавата при управлението на структуроопределящите клонове на промишлеността, транспорта, инфраструктурата и пр., и пр., включително и като собственик или притежател на основни дялове от акциите. Писал съм, че с оглед на протеклата у нас Велика криминална революция, с оглед на криминалния преход и участието в него на ляво ориентирани българи, дали не е по-добре вместо обещанията за утрешно настъпване на демократичния социализъм, разбиран от мнозина като капитализъм с човешко, а всъщност с грозно и свирепо лице, откровено да се призове за преход от олигархичен капитализъм (с цялата условност на това понятие) към държавен капитализъм, с добре защитена социална програма, с повишени функции на държавата при регулиране на процесите в свободния пазар, но и при удържане на сериозни позиции в сферата на собствеността, на производството и разпределителните механизми.
Ще бъде ли реанимирана организационната жизнеспособност на социалистическата партия?
Според мен и на конгреса, както и през цялото времетраене на преходния период, се отбягва поставянето на един парлив и крайно обезпокоителен проблем, който засяга самото съществуване на социалистическата партия, нейното бъдеще. Ще си позволя да се спра на неговата същина, да обоснова какъв е произходът му, неговото развитие и кулминации, които в последна сметка се отразяват върху “полезността” от соцпартията в живота на отделния български гражданин и отместват центъра на тежестта от масовия към парламентарния облик на партията на трудовите хора.
И така, през последните четиринайсет години сме свидетели на устойчиво намаляване на членския състав на БСП, но което е по-тревожно – намалява електоралната подкрепа на нашата партия, което може да бъде обяснено с обективни, но и със субективни причини. Ще посоча резултатите от четирите последни избори за парламент. На изборите за Народно събрание през 1994 г. БСП с коалиция получи 2 263 000 гласа, на изборите след 1997 г., след като падна от власт – 939 000 гласа, през 2001 г. – 783 000 гласа, а на последните парламентарни избори през 2005 г. – 1 129 000 гласа.
Тук се открояват няколко съпоставки.
След като падна от власт на изборите през 1997 г., БСП загуби повече от половината гласове спрямо 1994 г. Въпреки че се намираше вече шест години в опозиция, през 2001 г. БСП достигна най-ниската точка на парламентарна подкрепа от народа, което е уникален случай в живота на една социална партия. Сравнително по-добро бе положението през 2005 г., когато подадените гласове за БСП и коалиция са точно половината от броя на гласувалите за нея преди девет години.
Много пъти съм се питал къде все пак са отишли тези милион и сто хиляди българи, които преди единайсет години дадоха гласа си за лявата ни партия, за лявата коалиция? Не ще и съмнение, че това са очевидни данни, които тепърва очакват обективен и зрял анализ. Ако нашата партия запазва все още сравнително добра кондиция в обществения живот, това в голяма степен се дължи на нежеланието на българските граждани, включително и на досегашните ни поддръжници, да гласуват въобще на избори.
Ще ми се възрази, че това явление се отнася до всички парламентарно представени партии в страната. Но мене ме боли, че именно моята партия БСП е подложена на такъв тип негативни въздействия.
Излиза, че сега съдбовна дилема за нас е да върнем в лявото пространство милион и сто хиляди българи.
Къде се намират тези стотици хиляди потенциални леви гласоподаватели? Част от тях завиха към “Атака” на Волен Сидеров, водени от илюзията, че тази партия защитава социалните интереси на жертвите от прехода и че активно се противопоставя на диктата на новия световен властелин. За съжаление, мнозина от нашите бивши привърженици и до ден-днешен не са разбрали, че “Атака” е част от десния политически алианс, че тя фактически обслужва своите финансови донори и е предназначена да играе провокативна, антикомунистическа роля в съвременния живот. Друга част от същите гласоподаватели се поддава на внушенията на ГЕРБ и Бойко Борисов, че силната ръка на Генерала ще извърши тотален поврат ала Перон в Аржентина, който ще подобри радикално всекидневния хал на нашите съотечественици. Но основната част от тези милион и сто хиляди гласоподаватели, както споменах, вече отказват да вземат участие в поредните парламентарни избори, те се чуждеят вече от политиката, не вярват вече на политиците, отвращават се от корупцията днес, убедени са, че и наши леви лидери след 1989 г. са съпричастни в провеждането на криминалния преход.
Някои от причините за спада на гласоподавателите
За подобно раздалечаване между партията и широки кръгове от нейните привърженици причините не са една или две.
Сред част от нашите привърженици се е вкоренило мнението, че прекалено често партийният елит решава съдбоносните проблеми на държавата, без да се допитва истински до своя електорат и народ. Обикновеният човек не е в състояние да възприеме редица разминавания между теоретическите тезиси и практическите действия във външната и вътрешната политика на БСП. Той не вярва, че крайните форми на либерализма и на дивия капитализъм са наложени у нас извън каквото и да било участие на БСП-дейци. Народът се пита как тъй промяната на собствеността се изразява единствено като приватизиране на държавната и обществената собственост и защо БСП не е изработила свое гледище за функционирането на държавната, кооперативната и акционерната собственост в условията на модерния капитализъм? Поради какви причини дори и когато БСП е на власт, ножицата между много богатите и крайно бедните не се затваря по-уверено? Каква е по-точно конкретната политика, предложена от БСП за свиване на корупцията? Правилно ли е образованието, здравеопазването, науката, социалното дело и културата да бъдат редовно орязвани в името на макрорамката на годишния бюджет? Спорове се водят и по повод на плоския данък, и във връзка с подготвеността ни за усвояване на еврофондовете. На редовия гражданин не му допадат аргументите за закриването на енергоблоковете от Козлодуй и как тъй политическият елит се е поддал и продължава да се поддава на шантажа на големи европейски корпорации? Няма ли най-сетне конкретно политическо лице да пострада я заради продажбата на БТК, я заради харизването на авиокомпания „Балкан”, я заради безпринципното подаряване на държавни имоти на частни лица, някои от тях току-що пристигнали от чужбина?
Вероятно около двеста или триста хиляди български граждани, спадащи към твърдия електорат на БСП, не приемат политиката на нашето ръководство във връзка с разкриването на досиетата – най-фрапиращи са недомислиците около военното ни разузнаване. Трудно бихме могли да предположим, че този слой от българското население – хората, работили няколко десетилетия за националната ни сигурност, и техните семейства, – просто така, от обич към инициалите на лявата партия, ще гласуват отново за нас. Зная, че не малко от конгресните делегати се гордеят, че БСП оглави този процес. Само да не ставаше туй за сметка на парламентарната ни подкрепа.
Редица външнополитически актове на БСП се възприемат като резултат от недостатъчно самостоятелни национални решения. Не се ли явяват различия между партийния елит и между нашите поддръжници по статута на американските военни бази на българска територия; по участието на България във въоръжаването на размирната държава Грузия; по участието на военния ни контингент в Ирак с появилите се смени на партийната позиция по този въпрос; по прекалено бързото признаване на Косово; по това дали е нужно България да увеличава военния си контингент в Афганистан и пр., и пр.? Освен това известно е, че симпатизантите на БСП, почти всички, са горещи привърженици на тесните връзки между България и Русия. Те са убедени: нашата страна трябва да кореспондира тясно с политиката на големите континентални европейски държави в ЕС – Германия и Франция, както и с Русия, която също би могла да се превърне в първостепенен стратегически съюзник.
Ще стане ли БСП наистина партия, необходима на всеки българин?
Струва ми се, че проблемите, които поставям, може да се разглеждат и в друг контекст, с оглед на вътрешнопартийното строителство.

Време е партията ни да заеме определена позиция по два основни въпроса, без което и изводите за днешната партийна политика ще остават непълни и едностранчиви: относно истината за 45-те години социалистическа власт, и във връзка с генезиса на криминалния преход от 90-те години.
В началото на 90-те години на ХХ в. беше извършена и една крупна грешка от ръковдството на БСП с отделянето на партийния живот от естествената му трудова среда, от местата, където се решават проблемите на милионите работещи българи. Кой пречеше вместо масовизирането на териториалния принцип за строителство на партията, да се формират първични организации от работещи и пенсионирани социалисти към дадени предприятия, заводи, учреждения, научни институти, здравни заведения и пр., и пр.? Нали само така, само чрез такава обвързаност партията можеше всекидневно и всекичасно да помага на трудовия българин, да се бори за достойното му заплащане, за спазването на трудовия режим и осемчасовия работен ден, за предпазването от експлоатация на женския и детски труд, особено в частния сектор, в предприятията на чужди фирми? Няма нищо по-естествено, ако съществуваха такива организации, например на кремиковските работници, днес именно тези първични организации да ръководят трудовия протест на металурзите, те да предлагат варианти за спасяване на комбината, те да бъдат и преговарящи с правителството. Така ли е обаче? Не е така! Сега този тип работа се възлага на синдикатите, които на два пъти взеха участие в свалянето на социалистите от власт – при палежите на Партийния дом и Народното събрание (1991 г. и 1997 г.).
Следователно, и като политика, и като уставно положение, ако искаме нашата партия да бъде жизнеспособна и полезна на всеки отделен човек, ако сме сигурни, че лявата политика е политика както на големите проекти, така и на малките стъпки, то ще трябва да се промени радикално обликът на БСП – основен тип организация, гръбнак на партийния живот, да станат клубовете по интереси, в които членуват работещи и пенсионирани социалисти от дадена професия и бранш. Ако такива организации провеждат своята дейност извън стените на учреждението и завода, то за какво нарушаване на демокрацията може да става дума? По този начин ще се мотивира деятелността на всеки партиен член, функционирането на организациите ще стане далеч по-смислено, социално отговорно и нужно на всеки българин. Опасно е партийните организации да се превръщат в средище за носталгично стареене и биологическо прощаване с битието.
Кадрите, медиите и смелостта да критикуваш
Твърде разпространено е също мнението, че в БСП не протича естествен подбор на кадрите, че на ръководни длъжности се издигат често хора без качества, но с пробивни лакти на конформисти, че трябва да се намерят способи, за да се ограничи тенденцията апаратът да решава проблеми, които не са от неговата компетенция.
За намаляването на нашите гласоподаватели от огромно значение е негативната кампания, каквато системно провеждат основните медии срещу БСП и нейните ръководители. Погледнете сутрешните коментарни предавания на Нова телевизия, СКАТ, Телевизия 7, Европа, БТВ, нерядко Би Би Ти, в това число и на Канал 1, пропагандата в различни радиа, за да не остане съмнение у вас. Жълти и нежълти вестници, електронни медии грубо дискредитират национални и партийни лидери като Георги Първанов и Сергей Станишев с цел изолирането и снемането на БСП от властта. Безспорни успехи на правителството и най-вече на министрите социалисти нарочно се иронизират или замълчават, а най-често се представят и в превратна светлина. В такава информационна среда е трудно за работа и за упражняване на влияние сред народните маси чрез медийния масив.
Защо да крия, очаквах много по-горещи дебати на конгреса, на които да се сблъскат позиции и виждания, срещи на различни представи за воденето на лява политика. Твърде бледа беше критическата маса в изказванията на делегатите, обзети нерядко от безразличие, съгласяване с готовите постановки, с дежурните фрази, с егоистичните намерения да не обидим ръководния другар. Нали и по време на конгреса се знаеше или предчувстваше, че ще получим санкции от Евросъюза? Нали в министерства, оглавявани от социалистическата партия, се разкриха корупционни схеми? Анализира ли се поне отчасти тази ситуация? Подложен ли беше на критически обзор фактът, че лявата ни интелигенция (и идея) тъкмо през трите години на нашия мандат отстъпи още повече авторитет в публичния живот? Защо? Някой повдигна ли въпроса как тъй изчезват от учебните програми творби и автори на борбата, които репрезентират истински стойности на литературата ни през ХХ век? Що се отнася до медийната ни изолация, предложена ли беше политика за реално присъствие на БСП поне в някои от електронните медии? Само заради това ли, че класовият им интерес е вече друг, бивши социалисти, станали собственици на медии, като по даден знак веднага се включват в кампании за ликвидиране на влиянието на соцпартията?
Отново за досиетата и Комисията по досиетата
Не става просто дума за разкриването на имена на сътрудници на Държавна сигурност. А за това, че те биват оповестявани като огромен акт на опозоряване: нарочно се акцентува върху това, че тези хора са сътрудничели на античовешка система, сравнима с управлението на римлянина Калигула, че по времето на социализма е имало само груб произвол, животински цинизъм и разгул на държавния терор.
Възмущава ме главно, че тази измама я тиражират членове и ръководни лица от БСП. Тези титуловани лица не поясняват кое кара днешната БСП да държи да е наследник на БКП, щом положението през периода 1944-1989 г. е било толкова ужасно, а БКП играла такава зловеща роля. Знаете ли по колко хиляди гласа губи за бъдещите парламентарни избори БСП във връзка с всяко появяване на председателя на Комисията (социалиста) Евтим Костадинов? Не обръща ли ръководството на соцпартията внимание върху факта, че в нашите симпатизанти този човек внушава усещането за унижение. И не само защото излъчването му е на твърде необразован субект, а и защото тъкмо такива самодоволни, кипящи от механична енергия и агресивна безцеремонност люде са официални представители на БСП в подобен репресивен орган! Как е възможно млади ръководители на партията да са толкова доволни от общуването си с простофили? От какви извори черпи доводи тесният контакт на първенците на партията със соццензорите? И ръководителите на соцпартията ли по своя си начин изпитват тяга към „силата на мрака”, или защото подобни „кадри” лесно се купуват и препродават? Не, не искам да вярвам, че съзнателно биват използвани, за да се отчуждава народонаселението от БСП по един толкова банален и провокативен път, че фактори на БСП работят за тоталното дискредитиране на социалистическия период чрез произвеждането на „монстър” от социалистическите органи на сигурността, и така да се подпечата новата кариера на същите фактори, както и допълнителното обезкръвяване на лявата формация.
Когато Сергей Станишев беше избран за първи път в качеството му на председател на БСП, аз го приветствах от страниците на в. „Нова Зора”. През изминалите години той успя да се наложи като ръководител и да подкрепи очакванията ни за необходима промяна. На конгреса доверието беше потвърдено. И това едва ли може да се обясни с апаратни игри, тъй като Станишев натрупа опит в държавата и партията, ползва се с висок рейтинг сред чуждестранните ни партньори, засвидетелства израстване, подсказва за вътрешен човешки потенциал.
Ще спомена и една друга подробност. След 90-те години на ХХ век се запознах отблизо с бащата на Сергей Станишев – с партизанина, с видния деец на БКП, с добрия и сърдечен българин, който, макар и тежко болен, продължаваше да вярва в идеята. И колкото и да е странно, неговият лекар от болестта „потиснатост” се казваше Георги Йорданов - една светла личност, бивш заместник министър-председател и министър на културата на НР България.
Много пъти съм си мислил колко силно задължава една подобна връзка между баща и син – това би трябвало да е вид самообреченост и докосване до космическата безкрайност, в която изчезна милият и скромен Димитър Станишев. И естествено, дългът да не бъдат предавани идеите на бащата! Поне аз, до ден-днешен, изправен пред гроба на своя баща, селския даскал, винаги съм се мъчил да остана верен на неговия морал и на неговата идея.
Все ми се струва, че бащата Димитър Станишев би трябвало да живее като пример в битието на своя наследник.
Ето че пак се връщам към темата за досиетата. Би ли одобрил Димитър Станишев тези акции за опозоряване на собствените другари, на собствените симпатизанти и членове, на хората, които десетилетия са пазили сигурността на родината, защитеността на обикновените хора? Не би одобрил! Както не би одобрил “спасяването” на доносници, разбили съдбата на честни хора и писали клевети за едните трийсет сребърника. Би трябвало обаче да се знае, че дори и в шесто управление нещата са били по-сложни – там е събирана информация за корупцията сред високите етажи на номенклатурата, особено на външнотърговските чиновници, а също и информация за организирането на терористични акции в България. Вероятно събраните данни за корупция на номенклатурната класа са главният повод, за да бъде дискредитирано и ударено на първо място – след 1989 г. - това управление в системата на Държавна сигурност (което обаче не реабилитира човешката низост). Но той би се засрамил от начина, по който в наследниците се обажда гласът на древни отцеругатели, би възкликнал, че това е недостойно, че има нещо нелепо първенци на родната ни култура като кинорежисьора Людмил Стайков да бъдат лустрирани заради това, че са работили за сигурността на България, помагали на народната власт, а елитен кадър на външното ни разузнаване, даровитият режисьор Хачо Бояджиев, в ущърб на националната ни кауза, да бъде по един гнусен способ разпъван на кръста на запланувания позор. Че е някак си неприлично БСП да съучаства в „опозоряването” на телевизионния журналист Кеворк Кеворкян, автор на знаменитото предаване „Всяка неделя” – предчувствие за политическото обновяване през 80-те години, или на знакова фигура на съвременната левица като писателя Иван Гранитски – с огромни приноси в културното строителство и във възраждането на националното ни книгоиздаване и книголюбие.
Имам усещане, че сладострастието, с което - по-специално особите с лява емблема на ревера си, - разобличават „агентите” се захранва и от примитивния инстинкт за собствено оцеляване, благополучие, както и от закърнелите способности на редица персони в БСП да обичат Отечеството си (някои от тях, бидейки високопоставени членове на партията, системно пренасят на българска почва антикомунизма на американците и директивата да се взриви всеки останал добър спомен за социализма).
Към едни мащеха, към други родна майка
Не разбирам също въз основа на кой закон снахата на секретаря на ЦК на БКП Иван Пръмов – Уляна Пръмова, чрез декларация на ръководството на Националната телевизия, фактически лустрира журналистите, имали контакти с органите на сигурността? Ако говорим сериозно и влезем в тон с ликвидаторите, то ще кажем, че е некрасиво и подло да се наказват и злепоставят „изпълнителите”, а онези, които са изработвали политиката, които са давали указанията (много често и пряко) сега да се превъплъщават в ролята на небесни праведници. Колко хиляди от кадрите на бившата Държавна сигурност понастоящем тънат в мизерия, страдат от недоимъци и хули? А в същото време ковачите на партийната политика и техните наследници тръгват по бяла пътека, стават генерални директори, еврокомисари, крупни бизнесмени, или изтъкнати, водещи социолози и политолози.
Кого спасяват подобни индивиди? Естествено, себе си спасяват! Макар че мъртвото вълнение, което те причиниха, рано или късно, ще стигне и до техните изнежени и плуващи в охолство тела. Не мога да разбера поради какви обстоятелства елитът на БСП е мащеха за едни, а родна майка за други.
Както ми е необяснимо кое кара Татяна Дончева толкова злостно да отрича миналото на собствената си партия и особено органите на сигурността, но и толкова да бъде безкритична към което и да е действие на Големия задокеански брат? Щом е така, щом правдата е на страната на Дончева, нека БСП официално да се откаже от потомствените си отношения с БКП, дори и на юридическо равнище. Не мога да повярвам в информацията на „Труд”, че за избора на Татяна Дончева като делегиран член на Висшия съвет на БСП са се състояли три поредни заседания на делегатите от Габрово. На едното никой не бил избран, на второто – нейния опонент от местна партийна организация, на третото – след агитация от страна на “Позитано” и лично на Димитър Дъбов, все пак „битката” спечелила Дончева. Ако тази информация е лъжа, би трябвало пресцентърът на БСП да я отрече като клевета.
Съвет с покритие
Ако мога да дам съвет на Станишев, като по-възрастен член на соцпартията и десет години член на Висшия съвет, бих му препоръчал да започне да решава въпросите, които засягам в тази статия. И наред с това да потърси отговор на много други въпроси, които възникват в живота на държавата и партията. Абсолютно е нужно да се създаде/възстанови атмосферата на дискусии по време на заседанията на Висшия съвет. Неговите членове би трябвало там да се учат на свободно мислене, на откровен и честен изказ, на остро дискусионни прения, на лична отговорност, която е най-сигурно лекарство срещу манталитета на чиновника. В пълномощията на Станишев е да формира Бюро от талантливи, професионално подготвени, експертно профилирани членове, представители на различните поколения. Парадоксално е в началото на XXI в. посредствеността да намира канали, за да оцелее под ръководството на младия и интелигентен лидер. Такъв апарат от най-близки сътрудници, който решително изостава от средното равнище на интелигентност в страната, представлява недобра атестация и за самия Станишев.
И още нещо. БСП все по-определено формира в себе си и качествата на лява коалиция, в която мирно съсъществуват различни идейни разбирания, различни социални интереси, различни индивидуални особености.
От полза за Станишев и за партията би било, ако в различните етажи на партийното ръководство се включат хора, които не се числят само към едно победило партийно течение, даже ако то се казва Обединение за социална демокрация. Това Обединение впрочем някога го ръководеше Чавдар Кюранов, който пледираше за независима външна политика и нечленуване на отечеството ни в НАТО, иначе истинският му вдъхновител и организатор носеше името Андрей Луканов.
Иска ми се след конгреса, в условията на една по-друга партийна реалност, БСП да стори крачка напред към по-доброто си бъдеще, към онази политика, която ще я направи действително необходима за българина и за България.

Нагоре
Съдържание на броя