"Нова Зора" - брой 44 - 2 декември 2008 г.

Предателството на държавата или курбан за трапезата на демокрацията
Д-р Тодор НИКОВ

Дами и господа, уважаеми гости, уважаеми колеги,
На мен се падна честта да взема отношение по един от най-болезнените въпроси- за мястото и ролята на агентурния апарат в работата по обезпечаване сигурността на държавата, на обществото и гражданите. Два момента искам да отбележа, преди да пристъпя към същинската част на изложението си.
На първо място, проблемът е толкова широк и толкова важен, че излагането му в пет-шест странички е най-малкото несериозно. Формирането на агентурен апарат и работата с него е един от трите кита на оперативната теория. А тази теория винаги е била една-единствена и се е развивала в съответствие с развитието на държавата като институт, като започнете от най-древните паметници, писани на санскрит (Артхашастра), минете през Сун цзи и опрете до наши дни. Затова всякакви опити да се дели тази теория на „наша” и „ваша” са не само несъстоятелни, но и смешни. Достатъчно е да се разровите в полицейския архив отпреди 9 септември (1944 г., б. р.) и ще откриете, че формите, методите, силите и средствата, а до голяма степен и технологията са същите.
На второ място, едва ли има друг проблем в Република България, който на базата на конюнктурни политически сметки и властови амбиции да е така спекулативно поднасян на обществото. Истината е, че стратегията на Луканов и Лилов за прехвърляне на отговорностите, започнала непосредствено след промените, не е слязла от дневния ред на обществото почти двадесет години. Почти двадесет години държат пред нас изправено криво огледало, заставят ни да се оглеждаме и ни анатемосват на базата на отразения в кривото огледало образ.
Някой ще каже - е, да, потърпевши са главно „доносниците”, а и онези, които са ги ръководили. Аз трудно мога да си представя по-голямо скудоумие и социално късогледство. Защото потърпевшо в крайна сметка е цялото общество. Заливащата ни престъпност и неспособността да се справим с нея, перманентните скандали и в ДАНС, и в МВР, изтичането на информация и от двете ведомства и т.н. са пряко следствие от нарушената технология на работа. А сърцевината на тази технология е работата с агентурата.
Главно поради обема на разглеждания проблем, ще се спра на някои възлови пунктове, които по мое мнение следва час по скоро да бъдат изяснени. По всеки от тях може да се напишат томове, така че предварително моля да бъда извинен за липсата на изчерпателност и известен схематизъм.
1. Вече почти двадесет години  анатемосваме сътрудническия апарат и го трансформирахме в апарат от „доносници”. Нито съм, нито искам да ставам адвокат на агентите. Твърдото ми убеждение е (и съм готов да го докажа на желаещите), че вакханалията с т. нар. доносници противоречи на основополагащи принципи на правото. Вина нямало - имало морален катарзис. Но има и лустрационни текстове - и то не един - а много. След двадесет години поливане с помия, дори да няма лустрационен текст, се оказваш повече потърпевш от онези , които ги прибират за година-две на “топло”. По такъв начин сме свидетели на две парадоксални явления в живота на обществото ни. Първото - наличие на широкообхватна лустрация при отсъствие на закон за лустрация. И второто! Въвеждането „де факто” на категориална вина. Вменява се като обществено укоримо поведение (разбирайте, виновно) самата връзка с органите на ДС, без да се държи сметка за съдържателната страна на тази връзка. Г-н Президентът на републиката загуби всякакъв престиж в моитге очи от това, че не постави проблема на принципна основа, а се нае да доказва, че не е извършил лично нищо предосъдително в качеството си на агент „Гоце”. Странното е, че не помисли, че като него може да има още хиляди... Странно е също така, че при толкова квалифицирани юристи и в парламента, и вън от него нито един не се обади. Искам отново да се върна към кривото огледало. За да очертая действителната роля на агентите на ДС, искам в противовес на пикантерийния уклон, използван от нашата журналистика, да приведа някои цифри. Както във всички служби по света, така и в органите на ДС най- голям е масивът на оперативните преписки. Вторият по големина масив, свързан със същинската контраразузнавателна работа, е масивът на делата за оперативна проверка. При тях се използва агентура и когато се докаже, че лицето провежда престъпна дейност, делото прераства в дело за оперативна разработка. Знаете ли какъв е процентът на свалените в архив дела за оперативна проверка със заключение: „Лицето не провежда подривна дейност срещу НРБ”? За периода 1980-1985 това са почти 98 % от ДОП. И по най-простички сметки в тази дейност по оневиняване на хора е бил ангажиран почти 80% от агентурния апарат на контраразузнавателните поделения. На тези хора медали да им дадат - ще бъде малко !
2. Съвременните „принципиални борци против ДС” ни поднасят една опростена, профанизирана картина на дейността на агентите. Идва агентът при оперативния работник и му казва: Този е враг, защото направи това и това... И оперативният работник взема мерки. Сега нека погледнем основния документ, регламентиращ дейността на агентурата – МЗ 3900. В тази заповед е казано, че задача на агента е да долавя „факти, събития и обстоятелства, които могат да имат отношение към престъпна дейност. Но фактите , събитията и обстоятелствата „имат поляризирано битие в действителността” - или ги има, или ги няма. Ако се установи, че ги има - започва дълъг процес на изясняване дали се касае за престъпление или констатирания факт няма отношение към престъпление. Ако се установи ,че такъв факт не съществува - значи агентът е излъгал. И ОР бърза да се освободи от такъв агент, защото е опасен и за самия него.
Що се отнася до това кой дава оценката - това е многостепенен процес. Няма в света органи, които да връчат оценката на факта и неговата съотносимост към евентуални престъпни посегателства на агентите. И ако фактът е бил неправилно оценен - вина за това носят оперативните работници, а не агентите. Има ли случаи на такива неправилни оценки? Има! Достатъчен е фактът, че има свалени в архив ДОР. Ограничаването на дейността на агента само като долавящ факти, събития и обстоятелства и впоследствие разделянето на процеса на долавяне от процеса на оценка е гаранция срещу субективизма на агента.
Защо се спирам на това? Оказва се, че това дали агентът е казал истината, или не е казал истината, няма никакво значение - ние, все едно, ще го качим на позорния стълб само защото е бил агент.
3. Няколко думи за взаимоотношенията агент – обект. Сега обществото ни е разделено (и противопоставено) на принципа агенти и неагенти (разбирай жертви). Емоционално поднесено, това наистина изглежда страшно. Само че не е вярно. Манипулация е да ни се представят взаимоотношенията агент-обект като взаимоотношения „сатрап”- „жертва”. В случаите, когато са снети подозренията, че лицето се е ангажирало с престъпна дейност, работещите по ДОП агенти по същество са снемали тези подозрения.А това са, както вече казах, 98 % от проверяваните случаи.
И още нещо. Борбата с престъпните посегателства е сложен процес, който може да бъде сравнен с отсяване на плявата от зърното. Защото борещите се с престъпността системи са информационно-търсещи по своя характер системи. А агентурата е сензорният апарат на системата. И този сензорен апарат освен долавянето на „факти, събития и обстоятелства”, решава задачи, които техническите системи (разбирайте, СРС) не са в състояние и никога няма да бъдат в състояние да решат. Поне в обозримо бъдеще. Какво имам предвид. Всяка престъпност се реализира под формата на определени взаимоотношения и действия на живи хора. Тези взаимоотношения и това поведение могат да бъдат породени от най-различни причини и предпоставки. По тази причина всеки доловен от нас факт носи печата на жизнен релативизъм. Вкаран в една система от други налични факти, свидетелства за едно, вкаран в друга система - свидетелства за друго. Такива системи има много. Но една е системата от факти, в която нашият доловен факт може неоспоримо да свидетелства за наличие на престъпни намерения или поведение. Единствено чрез агентурата ние можем да моделираме такава система от факти и да извършим проверка. Това се крие зад широко използваната фраза „настъпателна работа в борбата с престъпността”. Без агентура настъпателността е химера. Ще седим и ще чакаме „на гюме” дано някой заблуден престъпник се набучи на нашето техническо мероприятие.
4. Мащабният поход срещу „доносниците”, на който сме свидетели, навежда на няколко предположения. Първото от тях е, че някой е преценил, че в съвременната обстановка нямаме нужда от агентура. Имаме достатъчно други средства да защитим и държавата, и обществото, и гражданите... Не сме първите, няма да бъдем и последните, които ще платят скъп данък на такава заблуда. Ами отворете книгата “Изкуството да се разузнава” на Алън Дълес.
В края на 40-те и главно началото на 50-те години на 20 век бурното развитие на техниката и главоломното усъвършенстване на техническите средства за контрол налагат в ЦРУ схващане за второстепенната роля на агентурата. Осем години по-късно, през 1959 г., това схващане е отхвърлено по категоричен начин. Мотивите – без агентурата техниката е неефективна. И другото, дори за такава богата страна, залагането само на СРС се оказва сериозно финансово бреме.
Второто предположение е, че някой няма изгода от ефективната работа на органите за сигурност и органите на МВР. Не искам да бъда черноглед, но никак не изключвам подобен вариант. Иначе не може да се обясни мащабността на подетата кампания и предприеманите скъпоструващи мерки. Защо се бие по най-необходимото, най-ниско (и съответно най-беззащитното) звено на тези органи? Бият и оперативния състав, но пораженията там не са така тежки. Може ли изобщо някой да обясни защо бият главно по агентурата, а не например по оперативните работници? Та те са тези, които носят отговорност за конкретно взети решения и действия на агентите. Под всеки документ седят техните подписи. Те са далеч по-удобни за курбан на трапезата на демокрацията. Защото да биеш по такъв начин по агентурата, както това става у нас днес, означава да биеш по сигурността изобщо, да организираш и държава, и общество без сигурност за поне 15 години напред, ако не и за повече. Защото не виждам здравомислещ българин, който да се ангажира с помощ на органите сега. Това е реалното следствие от предателството на държавата, която веднъж сключва политически договор със свои граждани, след това едностранно се отказва от поетите задължения. Народът е прав- Който е предал веднъж- ще предаде и втори път.
В подкрепа на съмненията ми, че това е целенасочена дейност, е и въвеждането на терминологичния буламач с употребата на термините „досиета” и” “доносници”. Не се заблуждавайте - това не са журналистически скудоумия. Това е дълбоко премислена система. Защо не клеветник например, а именно доносник? Защото при клеветата на базата на правната детерминанта се прави точно разграничение между истина и неистина. Няма съдия, който при изнасянето на една истина, колкото и злепоставяща и нелицеприятна да е тя, да квалифицира оповестяването й на всеослушание като клевета. При доноса такова нещо няма - казал си истина, или неистина, минаваш под общия знаменател “доносник”.
Понятието досие има сходно предназначение. Независимо от етимологията, народът е свикнал да възприема този термин като нещо иманентно присъщо (административно пришито) към човека. Раждаш се и в съвета ти се открива досие под твоя собствен ЕГН. Постъпаш на работа, и ти откриват „кадрово досие”. По тази логика на лековерния българин се подсказва, че ние сме контролирали всеки, без изключение. Омръзна ми да изнасям лекции пред познати, поискали да видят досието си и получили отговор, че нямат такова. А някои са и възмутени от това, че нямат досие. Подозирам, че са живели с надеждата да влязат в категорията на „новите активни борци”. Съчувствам им, но не мога да им помогна.
5. Ще си позволя да маркирам видимите вече последици от разгрома на агентурния апарат и от липсата на такъв в съвременните служби.
а) Явно вече прозира истината ,че службите работят в условия на информационен дефицит. Липсва оперативно-значима конкретна информация. Безсилие, което ръководствата и на МВР, и на ДАНС, се мъчат да компенсират с показни мероприятия. От типа на операция “Респект”.
б) Похарчените 90 милиона за СРС са пряко следствие от липсата на агентура. Получените данни в никакъв случай не отговарят по количество и качество на похарченото. Дори господа депутатите бяха шокирани, колкото и несведущи да са в нашата област.
в) В ход са компенсаторни мерки, които са високо рискови, да не кажа противопоказни... Минава се към високоплатена агентура под формата на щатни работници - офицери „под прикритие”, “на прикритие “ и т.н.
г) Агентурната нива (дотолкова доколкото съществува) непрекъснато буренясва. Защото сега към секретно сътрудничество са склонни да отидат (и се стремят към това) определени полукриминални елементи. Просто разчитат, че това е чадър, който им е необходим. Това е и една от причините сега да се чудим - кой къде е проникнал. Дали МВР в престъпните групировки. Или престъпните групировки в МВР.
д) Политическата игра на досиета има и още един ефект - отдръпването на обикновения гражданин от подпомагане на тези органи. И това е съвсем естествено. Това е страх пред бъдещо очерняне. Аз не напразно в едно от предаванията по телевизия „Скат” зададох въпрос - “Колко доброволни заявители има по случая Ангел Бончев?” Защото след взрива във влака при гара Буново - до изтичането на седмия ден, аз, като отговарящ за анализа по направление на терора, имах на бюрото си 4211 доброволни заявления.
В заключение бих искал да подчертая, че с това, което творим в момента, ние не вървим, а тичаме в обратна посока на световните тенденции. Горещо препоръчвам на родните политици да разгърнат подписания от американския президент Джордж Буш през 2007 г. Патриотичен акт. Този закон вменява помощта на органите на ФБР и ЦРУ като особено важно законово задължение на всеки гражданин на САЩ. По логиката на някои наши управляващи американският президент си организира общество от доносници. Е, хак му е...
Благодаря за вниманието.

На 23 и 24 октомври в София се проведе 4-ти международен антитерористичен форум, организиран от Международното антитерористично единство (МАЕ), Съюзът на българските командоси, колективен член на МАЕ, постоянен участник в Съвета на Европа, и Световният младежки съвет срещу тероризма (WYCAT). В работата на форума взеха участие специалният представител на Съвета на Европа Тери Дейвис, председателят на Световния младежки съвет срещу тероризма, Кишан Реди, член на Законодателното събрание на Индия, експерти и специалисти от Русия, Канада, Украйна, Гърция, Франция, Непал, Малайзия, Куба, Латвия, Румъния, Гана и други държави. Текстът, който ви предлагаме сега, е доклад, изнесен на форума от д-р Тодор Ников.
"Зора"

Нагоре
Съдържание на броя