"Нова Зора" - брой 44 - 2 декември 2008 г.

От борда на скърцащия трамвай
Енчо ЕНЕВ

„Весело село!” - това е името на ресторант в столицата, разположен в центъра на Борисовата градина. Името звучи многозначително и не може да не предизвиква най-различни асоциации в главите на онези, които по една или друга причина са се озовали във въпросния „храм” на удоволствието. Не знам по каква причина, но още когато за първи път попаднах в заведението, ми се стори, че името на ресторанта много би отивало като определение за многострадалната ни държава. До каквото и да се докосне човек в нея, отвсякъде дрънка на абсурд.
Съвсем наскоро мина поредният партиен конгрес на „столетницата”, тържествено предизвестен от стар, раздрънкан трамвай, произведен от германската фирма „АЕG”, някъде в началото на първата половина на миналия 20 век. Авторите на видеоклипа, най-вероятно на подсъзнателно ниво, са търсили алюзия за крайцера „Аврора”, чиито залпове в 1917 г. съобщиха на света новината за Октомврийската революция в Русия. Доста претенциозно, но не съвсем лишено от основание! На „борда” на скърцащия трамвай видяхме представителите на три поколения социалисти. Най-младото поколение, в лицето на ватмана, който по съвместителство работи като министър-председател, средното, в лицето на културния министър, който пък по чиста случайност не беше на снимки зад граница, и старият (както разбрахме по-късно) бай Гого- представител на „третата възраст”, пенсионер, активен участник в група за стари градски песни към Н-ския клуб на пенсионера в жк „Люлин” на столицата. За да бъде пълна веселбата, само за десет дена до конгреса премиерът и лидер на БСП написа книга с респектиращото заглавие „Защото сме социалисти”. За улеснение на читателя, за да не се обърка, докато разбере защо аджеба сме социалисти, въпросният фундаментален труд беше комплектован с богато илюстрирана корица с образи на много класици на социализма. Сред тях, естествено, са Джон Ленън, Тони Блеър, Карл Маркс, Христо Ботев и баба Тонка. В центъра на всички, разбира се, е образът на автора – Сергей Станишев, а малко зад него компромисно е отделено място и за образа на държавния глава – Георги Първанов.
Зевзеци веднага взеха да се ровят в интернет, за да търсят в коя първична партийна организация са членували Христо Ботев и баба Тонка, с което разбира се, не успяха да смутят превъзбудените делегати на конгреса. И докато „лудите се налудуват, мъдрите се намъдруват”, тарикатите (главно бивши министри и представители на различни идейни платформи в БСП) взеха, че си спретнаха Висш партиен съвет, доминиран главно от „техни хора”. Налага се! Не е зле по-мъдри и по-многобройни настойници да тушират влиянието на определени избраници във ВПС. Тя, младостта, не е порок, но знае ли се? В определени моменти може да започне да се отклонява от правилната линия. А както е добре известно, правилната линия се чертае точно от мнозинството в колективния орган за управление на партията.
Безпартийни наивници с лява ориентация и отделни партийни членове на БСП продължиха да се питат отново и отново каква партия е БСП, чии интереси защитава и социална ли е в политиката си социалистическата партия? Естествено, на такива изобщо не трябва да се обръща внимание. Това са хора, които заради собственото си физическо оцеляване са склонни да се отклонят от голямата цел на партията – властта!
А властта затова е власт, за да се държи на всяка цена. Затова и делегатите - работници на конгреса, бяха по-малко от 30 души. Няма и нужда от повече. От тия хора освен мрънкане и задаване на неудобни въпроси нищо друго не може да се очаква. А за властта трябват пари, много пари, които по стечение на обстоятелствата се намират в големи количества само при олигарсите–социалисти, които са в състояние да платят по-скъп куверт за някое друго място във ВПС. И тук няма място за никакви критики! Отдавна е известна максимата „който плаща, той поръчва музиката”. Другите, дето могат да се бръкнат само за един членски внос, сега не са интересни. Те са необходими само по време на избори. Така е! Едни плащат, за да бъдат избрани, други гласуват, за да ги изберат, или както се казва - разделение на отговорностите. А това каква партия е БСП, е въпрос, който може да се задава, но не сега, преди избори. Има време за всичко. Сега най-важното е да се спечели новият мандат, след изключително високата самооценка за вече изтичащия, и мобилизация на всички социалисти – от социалист-олигарха до пенсионера от трамвая. В смисъл, единият да се готви да се раздели с някоя друга пачка от съвсем честно спечелените си пари, а другият да гледа само да не умре от глад и болести , за да може да гласува на следващите избори.
Иначе в България е весело. Този, който твърди обратното, просто няма очи да го види, или пък си е черноглед по рождение. Цял свят се тресе от финансова и икономическа криза, ние оставаме като „остров на стабилността” - цъфтим и ще вържем. Започнаха масови уволнения на работещи в химическата промишленост и металургията, на ред идва строителният бранш, а българинът, освен стария трамвай по телевизията, не видя нито един отговорен държавник да се изправи пред българския народ. Да се изправи, но не за да демагогства, а за да обясни какво ни предстои в контекста на кризата и какви мерки предвижда правителството, така че ударът върху националната икономика да бъде максимално омекотен.
Държавата ни е с огромен дефицит по текущата сметка. На всичкото отгоре, заради рецесията, в която навлизаме, той непрекъснато ще расте, и то с много по-високи темпове. Икономиката ни е отворена, което означава, че неблагоприятната тенденция не само ще продължи, но и ще се засилва по време на рецесията. Ще се увеличава броят на безработните. При такава мрачна перспектива съвсем закономерно би прозвучал въпросът “Готова ли е България за подобни “предизвикателства”? И това е големият въпрос на деня! А не кой, какъв трамвай кара, или още по-малко – кой се вози на него.
Защото ако на някой все още му е весело и смешно в голямото село, наречено България, то идва времето, когато тези, които сега се смеят, със сигурност ще оценят верността на поговорката, че най-добре се смее този, който се смее последен.

Нагоре
Съдържание на броя