"Нова Зора" - брой 44 - 2 декември 2008 г.

Относно нисколетящите пудели
Валентин ВАЦЕВ

Шоу-спектакълът „отваряне на досиета” тече отдавна и вероятно ще продължи още, до достигане на точката, в която реакцията на обществото ще се превърне от глухо раздразнение (както е днес) в открит презрителен смях. Но тъй като все още има някакъв ресурс – макар и стремително намаляващ – режисьорските усилия ще продължат. Ще бъдем също така и свидетели на още публични сеанси-заклинания, в които субекти с папионки и с подчертано извънземен вид ще призовават към покаяние и нравствен катарзис, към обличане в скафандри и прочия екзорсизми.
Нормално – когато новият български елит се забавлява, той гледа Сървайвър и Вип брадър, а когато се залови за работа – гони комунистически бесове и разгражда „неразградени структури”.
Обаче освен кривата усмивка и нарастващото чувство за омерзение, тези нескопосни шоу-програми започват да предизвикват и някои въпроси.
Да започнем с „корпорацията на пострадалите”. До този момент нейните реакции са не толкова политически, колкото съсловни – те бързо започнаха да се делят на чисти (извисени разузнавачи с бели ръкавели, които никому нищо лошо не са сторили, и честно са служили) и нечисти - долни ченгета, ровили в душите на хората и в бельото им. С други думи, формира се нравствената бариера вътре в съсловието, деляща го на „добри” и „лоши”. Не закъсня и другото вътрешно съсловно деление – на аристократични офицери – външни разузнавачи (цивилни и военни) и обслужващ „вътрешен персонал” от ченгета, копои, сачми и т.н., и т.н. – докъдето ни стига фантазията – тоест, разделиха се на „горни” и „долни” по вътрешно съсловен признак. Което пък е недостойно.
Истината по въпроса беше формулирана от незабравимия генерал Бонев в качеството му на вътрешен министър. В една парламентарна дискусия по въпроса той формулира политическата истина с генералска прямота: не е важно кой е чист и кой не е, нито пък кой е долен и кой е горен вътре в съсловието. Важно е то самото – в своята цялост (минус реактивираните, разбира се – които също са важни, но в друг, служебен, а не показно пропаганден смисъл).
Бият „съсловието” – а не отделни негови представители. Индивидуалната съдба на отделния бивш, естествено, не е важна – важен е публичният ефект, и той е, който трябва да се прочете, обсъди и осмисли. Там е посланието.
Преди да го прочетем – нека да погледнем кой го изпраща. Докато архивите се ровеха (издълбоко или не, избирателно или не – не е важно) от сините муджахидини на настъпващата демокрация, все още беше възможно (макар и не без известни усилия) да си привидим естествен революционен плам. На муджахидинството си му прилича: статуите на Буда не можем да взривим (поради наличието на отсъствието на същите), а държавната машина на експлоататорите, както ни учат и Ленин, и Троцки, не подлежи на реформиране, а само на събаряне.
Но днес (от известно време, впрочем) архивите се отварят и „ченгетата се лустрират” (нека спазим революционния изказ) от БСП. Тази особеност на шоуто може да обърка някого, а не бива. Защото посланието е същото, то не се променя. Видяхме го наскоро и в един нашумял телевизионен клип: „Вече не е като едно време”. И още по-точно: „Ние не сме като ония”. Погребахме проклетото минало и ви водим по пътя към светлото бъдеще – а от двете страни на този път – клади с горящи „ченгета”, като свидетелство за чисти демократични помисли...
„Откриването на досиетата” е чисто символен акт с пропагандна, а не реална насоченост. Държавата ще покани отново на работа онези от тях, които според нея заслужават – ще ги реактивира, и то с пълно право, защото все пак пропагандата си е пропаганда, а животът си е живот, и работата в държавата трябва да се върши. Останалите, ненужните, ще бъдат както и досега, използвани за лустрация в смисъл на илюминация – тоест, за осветление, при което се виждат по-добре другите непреходни достижения на Властта.
Има само един проблем – общественият интерес към постановката пада. Както върви, може да се наложи преминаване от просто шоу към реалити шоу, тоест, към нещо по-свежо, по-сенсуално, по-душещипателно. Примерно: зад стъклото гнусно ченге-шестак (подходящо гримиран) си слага примката, тласкан от непоносим срам, а отсам стъклото група интелектуалци от нов тип (и с нова ориентация) следят процеса в хода на оживено токшоу по въпросите на нравственото пречистване и извисяване...
Ако пуделите летят ниско – това е на нравствен катарзис.

Нагоре
Съдържание на броя