"Нова Зора" - брой 36 - 7 октомври 2008 г.

БСП и съдбата на България
Проф. д-р Евгений ГИНДЕВ
Продължение от бр. 35

Има ли разумни държавници от БСП и какво е отношението на „левите” крила по такива актуални въпроси на вътрешната и външна българска политика?
Българският антикомунизъм и антирусизъм присъства латентно в обществото и чака удобен случай да излезе на авансцената. Опасността не трябва да се подценява.
Нито БСП, нито „левите” крила в БСП анализират и коментират посочената проблематика, не я вземат предвид, не я проектират в близкото бъдеще, не интерпретират какво може да произтече за всички българи от материализиране на втълпяването на подобни нагласи и намерения в обществената практика (за сведение, интересуващите се може да прочетат постановъчния материал на някой си Иван Николов от Съюза на репресираните от комунистическия терор в България, публикуван във в. „ПРО и АНТИ” от 5-11.09.2008 г.).
Новата звезда на медийния хоризонт Стефан Гамизов, който е ярка илюстрация как от нищо се прави нещо, вещае несмущаван тривиалности, непредставляващи новост дори във „факултета”. Те само приличат на новости, защото са провокативни и насъскващи – бившия председател на БСП (Георги Първанов) бил според него срещу днешния председател (Сергей Станишев), защото единият бил „русофил” и готвел казашки ботуш за България, а другия бил „западняк” и искал да бъдем „западни хора”, такива едни добри и мили, ама много мили. Става ясно, че „разбитите демократични авари” не са толкова срещу правителството на тройната коалиция, колкото срещу БСП като организирана политическа сила. Тя им пречи. Те искат не само да отстранят БСП от власт, а да я отстранят от политическата сцена задълго, ако не завинаги! БСП трябва да бъде разцепена, маргинализирана и омаломощена. Дори в сегашния си, не особено привлекателен вид, БСП е пречка за тотално и тоталитарно развихряне на буржоазния реваншизъм и реакция. Този момент е много важен сега и след казаното по-горе, добива изключителна актуалност.
Да, социалдемократическата БСП не отговаря напълно на мислите и надеждите на повечето от нейните членове и симпатизанти. Да, нейната политика и в опозиция, и като управляваща сила е опортюнистична, приспособленческа, инфантилна, непоследователна и понякога срамна. Да, много от нейния ръководен слой е с буржоазен манталитет, оял се от над 30-годишно пребиваване във властта. Да, много личности от този слой са нечистоплътни и предизвикателно презиращи членската маса. Да, всичко това е така. Но какво предлагат „левите” крила ? Дали не са само апликации, чрез които „истинското” БСП по-лесно ще се преглътне от електората.
Подобни несъответствия в писането и говоренето на „левите” крила дава основания на определени среди в БСП, представяни от най-висши ръководители на БСП, да отправят необосновани и смешни обвинения към „крилата” в болшевизъм, комунизъм и други „страшни” грехове. Това проличава от една поръчкова статия в сп. „Ново време”, бр. 4/2008 г., с автор Александър Митев (стр. 141-153). В тази объркана, манипулативна и принципно невярна статия, в която се изкривява и деформира Маркс и се оплюва Ленин, „левите” крила в БСП са наречени дори бланкисти, без авторът да е наясно какво представлява като революционер и мислител Луи Огюст Бланки (1805-1881 г.). Стига се дотам за най-голям недостатък на Бланки да се посочва, че половината от живота си (37 години) прекарал в капиталистическия затвор и получил две смъртни присъди, заменени после с доживотен затвор. Наистина, какво падение на нравите от гледна точка на буржоазния морал.
Разбира се, никакви комунисти или болшевики „левите” крила в БСП не са. Нямаше да е лошо да са, но не са. Подобна глупава атака служи за компрометиране и дискриминиране на „левите” в БСП и за тяхното клеймосване като „крила на злото”. По-самоубийствена акция някои „философи” от БСП не можаха да измислят, освен да пренесат манихейския подход на Роналд Рейгън във вътрешнопартийните отношения, като определят комунизма и комунистите за онтологично зло. Възприемайки подобен детински подход, те се свличат до равнището на бившите седесари и днешните „гербисти” и „атакисти”, които замерваха и замерват своите мирогледни противници с грозни и „страшни” епитети и като че ли казваха: има добри и лоши. Ние сме добрите, хайде да бием лошите! Но не е само това. Подобни вътрешнопартийни кръстоносни походи поставят, волно или неволно, сериозна разграничителна линия в цялото българско “ляво” политическо пространство. Кому е нужно това? Кой има интерес от такива разграничителни линии?
„Левите” крила в БСП са просто откровената поредна плесница към официалния партиен „елит”, вот на недоверие към неговия морал и дееспособност. Аз съвсем съзнателно казвам „откровена”, с което подчертавам, че става дума само за част от настроенията на партийната членска маса и на партийните симпатизанти. Нещата по места са много по-дълбоки, но това е тема за друг разговор. Винаги в периоди на стабилизация на капитализма или на поражения на революцията (социализма) сред спътниците на революционния процес настъпва разложение и разпадане. Много честни хора се отчайват и просто се затварят в индивидуалната си черупка, а нахаканите, наглите и приспособенците търсят нови убежища и нови пристанища. Те са пяната на революционния процес, неизбежното и трудно изтребимо зло, защото доброто се прави от злото и няма от какво друго да се направи.
На българина трябва откровено и ясно да се каже, че генералната причина хората да са озлобени, да не могат да се лекуват, да работят само за да плащат тока, парното и топлата вода, да се образоват, децата им да се колят в училищата вместо да се учат, да вземат наркотици, а малолетни момичета да стават проститутки или да раждат на 12 години, батковци и бащи да се стрелят по улиците или да пропиват и проиграват здравето и живота на децата си, идоли за бъдещето да бъдат брокери, гейове, крупиета, „борци”, естрадни хашлаци и манекени, е обществено-икономическата система, наложена в България. В това Иван Костов е прав, а БСП не е. Хората трябва да знаят, че царят (капитализмът) е гол!
„Буржоазията навсякъде, където господства, разруши всички феодални, патриархални, идилични отношения. Безжалостно тя разкъса феоделните вериги, привързващи човека към неговия „естествен господар”, и не остави между хората никакви други връзки, освен голия интерес и парите. В ледената вода на егоистичната сметка тя потопи свещения трепет на религиозния екстаз, рицарския ентусиазъм, еснафската сантименталност. Тя превърна личното достойнство на човека в парична цена и постави вместо благопрично предоставените свободи безсъвестната свобода на търговията. С други думи, прикритата с религиозни и политически илюзии експлоатация, буржоазията замени с открита, безсрамна, пряма и дяволска експлоатация. Буржоазията лиши от свещен ореол всички човешки дейности, които до нея се смятаха за почтени и на които се гледаше с благововеен трепет. Лекарят, адвокатът, свещеникът, поетът, ученият тя превърна в свои платени наемни работници. Буржоазията смъкна от семейните отношения тяхното трогателно-сантиментално покривало и
ги сведе до чисто търговски, парични отношения”(Карл Маркс. Виж К. Маркс, Ф. Енгелс – Сочинения, том 4, стр. 426-427).
Сложете сега до този цитат български реалности като: необузданата приватизация, превръщането на българската армия от наборна в наемна, практическото поамерикначване на българския език, търговията с църковни имоти, фактическата работа на българската наука за чужди държави, потресаващата хотелска експанзия по Черноморието, детинското уповаване на европейските фондове и отвратителното „качество на живот” за подавляващото мнозинство българи и ще видите как общата картина ще се проясни заедно със съдбата на ежедневното ни битие. И по-добре ще разбирате какво ви се говори, пише и показва по различните медии.
„Словесният маскарад има смисъл само когато безсъзнателно или съзнателно изразява реален маскарад. В този случай отношението на полезност има напълно определен смисъл - аз извличам полза за себе си, като причинявам загуби на друг (exploitation de l’homme par l’homme); в този случай ползата, извличана от мене, от някакво отношение, е изобщо чужда на това отношение... това е отношение, определяно от обществените отношения и то е точно отношението на полезност. Такова отношение е характерно за буржоазията. За нея само едно отношение има определящо значение – отношението на експлоатация; всички други отношения съществуват за нея само дотолкова, доколкото може да се подведат под това единствено отношение и дори там, където тя среща отношения, които не може непосредтвено да подчини на отношението на експлоатация, тя ги подчинява на това отношение най-малкото във въображението си. Материален израз на тази полза са парите – представител на стойността на всички предмети, хора и отношения” (Карл Маркс. Виж К. Маркс, Ф. Енгелс – Сочинения, том 3, стр. 409).
Мисля, че тези два цитата са достатъчни, за да обясняват всичко. Съм убеден, „че в момента няма политически субект, който да представлява онази маса от хора, които формират политическото си поведение на базата на разумна преценка на алтернативите. Една политическа партия не бива да поставя привържениците си в особено драматични ситуации за избор, защото разумното поведение не може да има дълготраен ефект (Това не може да има дълготраен ефект, защото такова е поведението на БСП.). Трудността на политическото поведение е в запазването на разумната и нравствено допустима мярка между чистата мирогледна позиция и реалностите на историческия процес. Да не говорим за абсолютно презрителното говорене на политици и висши държавни чиновници с хората. То (ДСБ) е презрително като формален изказ, като нищо неказване, но и като високомерие” (според д-р Н. Михайлов). По този път например БСП докара „левия” електорат до прострация – ръководството го разглежда като „едни там хора”, които така и така ще гласуват за БСП. Как може да се оцени от нравствена позиция поведението на Емилия Масларова, която на въпрос на журналистите не й ли е неудобно да харчи толкова пари за прически и дрехи при всеобщата бедност, троснато отговаря: „Ако искате, може да ме питате и откъде си купувам бельото. Ще ви кажа, че и то е много скъпо”? (в. „Уикенд”, 17-23.03.2007 г.). Аз цитирам почти безобидна изцепка на г-жа Масларова като министър. Може да бъдат посочени други, далеч по-сериозни като политика, като едно учудващо заявление на иначе принципния, общо взето, Михаил Миков: „Не мисля, че в България има критично и скокообразно повишаване на цените” (в. „Труд” от 25.09.2006 г.). В такива случаи народът казва: да мисли който може! Икономическият министър Петър Димитров непрекъснато прави непремерени изказвания: „Плоският данък ще превърне България в икономическо тигърче” (в. „Стандарт”, 03.08.2007 г.). Плоският данък в турски вариант се нарича десятък. След Освобождението е въведен от правителството на Тодор Иванчов (1899-1901 г.). В резултат избухват селските и женски бунтове в Дуранкулак. Това г-н министърът знае ли?
Създава се странно впечатление. Като че ли ръководството на БСП не се интересува от съдбата на партията като организирана и сплотена политическа сила, а само като обединение на твърд и сигурен електорат. Точно това обрича БСП на неясно бъдеще и на пристанище на авантюристи, жадни за кариера и власт. Не един път висши партийни ръководители открито са говорили, че партията трябва да осигурява кариера на изтъкнатите партийни деятели. Оттук произтича и вялата и неефикасна партийна репрезентивност, лишена от краткосрочни и дългосрочни разбираеми послания.
На този фон сериозен и значим фактор в БСП „левите” крила може да станат, когато дадат обясние и отговори на онези въпроси на битието, които официалното ръководство старателно избягва, такива като: идеалното и материалното, задълбочен анализ на българския капитализъм, родолюбие и социалност, българската армия като национална институция, новият цивилизационен избор, отношенията с Русия. Защо винаги, когато БСП е във властта, в България се случва някаква криза: с тока, със зърното или с парното? Защо българинът трябва да работи за средна работна заплата с която може да си плати само парното, тока и топлата вода, а ако не може, да се върне в пещерите? Защо пенсионерите забравиха какво е да ходиш на курорт, или да пътуваш със самолет и кого интересува осигурената макроикономическа стабилност, когато битовата инфлация надхвърли 100 % за една година?
Това чака измъченият електорат, това иска да чуе от една „лява” партия, която 100 години го води към социализъм, за да го доведе до първобитния капитализъм! В историята на човечеството парадокси колкото щеш, но чак такъв няма да намерите.
Не мога да не спомена и друго интересно явление на българската „демокрация” – парадоксът за лидера. Най-върлите „рицари на демокрацията” попаднаха в капан – тези, които най-много крещяха срещу тоталитаризма, авторитаризма и култа към личността, създадоха, без изключение, лидерски партии, т.е. тоталитарни и авторитарни политически субекти със силни култови елементи. Лидерски партии са: ДПС, ДСБ, НДСВ, „Атака”, „Герб”, заедно с партиите фантоми, които дължат своето битие на медийната известност на своите лидери.

БСП не е лидерска партия, но случайно ли е това, след като 100 години беше лидерска (Димитър Благоев, Георги Димитров, Вълко Червенков, Тодор Живков)? Въпросът е с повишена трудност, но може да се предположи, че в последните 20 години тя не можа да излъчи ярка личност, която да се слее с новата идентичност дотолкова, че те да се окажат неразделни. Защо? Може би защото самата партия няма разпознаваема идентичност? Може би. Или защото просто такава личност сега няма – личност, която да живее с партията, която беззаветно да се бори за нейната кауза, която сама по себе си да е ярка и самобитна. Аз се страхувам, че без такиви личности „левите” фракции в БСП далече няма да стигнат.
През средата на годината (2008г.) в Русия стартира телевизионен проект „Името на Русия”, според който чрез гласуване в интернет трябваше да се определи кой политик или друга личност символизира Русия. Представени бяха 50 кандидатури. Към м. септември трябваше да останат 12, а оттам насетне - един. Какво излезе? В първата петорка се оказаха: Ленин, Сталин, Висоцки, Хрушчов, Александър Невски. Стана ясно, че ако се продължи, първи ще се окаже Сталин! Настъпи паника, телевизиите биха отбой, заговори се за „грешки в отчитането”, намекна се за компютърни злоумишленици. Всъщност нищо неочаквано и странно не беше станало. Просто още един път беше демонстрирана ролята на личността в историята и простия факт, че в народната памет остават само великите хора, които въпреки всичките си недостатъци, са се слели с народа и останали верни на неговите мечти и въжделения, на неговите идеали. Аз не се съмнявам, че ако в България се проведе свободно народно допитване с въпроса: „Кой наистина може да ни оправи за 900 дни?”, отговорът единодушно ще бъде само един: Тодор Живков! Това е историята в действие, природно-историческият процес, който е неподвластен на мистификации и корупционни манипулации.
1813 г. Наполеон е загубил битката край Ватерло и войските на монархическа Европа са в предградията на Париж. Камарата на перовете иска неговото отричане. Единствен го защищава Лазар Карно – прочутият вдъхновител на военните победи на републиканска Франция - който и почти единствен се бори срещу Наполеон, когато всички му се прекланят.
Народът поддържа Наполеон. Южна Франция е готова за мобилизация, работниците от квартал Сен Жермен скандират пред двореца: „Диктатура! Народни гвардейци! Да живее Императорът!” В лична среща Карно предлага на императора да издигне стария революционен лозунг: „Отечеството е в опасност!” и да възглави новата революционна армия на Франция. Наполеон отказва. „Не искам да бъда селски крал” – казва той.
Ето я истината. Наполеон се чувства богоизбран, той вече „получава легитимност от Бога”. Народът не му трябва. Логичната последица е остров св. Елена.
1989 г. България, София. Пленум на ЦК на БКП, представляващ около 5000 партийни чиновници, сваля Тодор Живков от постта Генерален секретар. Надига се контрареволюционна вълна. Новият Генерален секретар Петър Младенов не се обръща за помощ нито към партията, нито към народа, не ги призовава да спасят социализма. Той не иска власт от народа, той разчита на власт от партийната върхушка. Логична последица е разгромът на социализма и на държавата, както и формалното ликвидиране на БКП.
Никой тогава не искаше капитализъм. Ако Иван Костов беше призовал: „Повече капитализъм”, щяха да го обесят надолу с главата пред мавзолея на Георги Димитров.
Кой и кои подведоха народа и партията и кой и кои сега искат да „преодоляват капитализма”?
Отговор все още не е даден.
Който го даде, той ще поведе партията и народа към ново преодоляване. Много ми се иска „левите” в БСП заедно с членове и симпатизанти добре да разберат това.
Не мога да скрия, че „левите” крила в БСП са ми симпатични.Те изразяват, макар и малко наивно, вярата, че БСП може да промени своята практическа политика в посока по-близка до обикновените хора, до мнозинството от българския народ. Мисля обаче, че такова нещо скоро няма да видим. БСП ще си остане толкова „лява”, колкото й позволяват условията на капиталистическия строй. В противен случай, тя няма да бъде допусната до властта – нито утре, нито в други ден. Това не означава, че тя ще продължи интегрално да представлява целия “ляв” спектър в България, но е възможно известно време да остане негов център. Тогава главната й задача ще е да поеме инициативата за изграждане на могъщ ляв единен фронт като единствена материална политическа сила, в състояние да прегради пътя на реваншизма и класовото отмъщение и да осигури бъдеще за БСП.
Ако някой си въобразява, че трансформацията и продължаващата мутация на БСП ще я спасят от политически репресии, дълбоко се заблуждава. Разгромяването на БСП е 20-годишна мечта на българските „демократи” и не вещае добри перспективи за българския народ. Колкото и да ми е неприятно, трябва да призная, че друга подобна масова „лява” българска партия трудно ще бъде изградена в близка перспектива. Зная, че върху тази истина усилено ескалира, спекулира и манипулира днешният „партиен елит”, защото тя му гарантира политическо „дълголетие”, достатъчно за осигуряване и на внуците.

Мисля обаче, че това е измамна перспектива и повече напомня на мираж. Една нова реалност може да смаже подобен мираж, дори той да е добре подплатен ресурсно. Членовете и симпатизантите на БСП, както и всички „леви” хора в България, трябва да си дават ясна сметка за всички възможни исторически алтернативи, в това число и такива, които не им харесват. Ето защо са нужни „левите” крила. Но най-нужен си остава Единният ляв фронт. Само той може да спаси българската държава, българската национална идентичност, производството и възпроизводството на действителния живот на българите и бъдещето на техните деца. Той може да спаси и БСП. Мисля и се надявам, че „левите” крила в БСП имат да играят в неговото изграждане значима и понякога решаваща роля. Впрочем сигурен съм, че това ще бъде и от тяхна полза.
Членове и симпатизанти на БСП, „левите” в БСП и всички „леви” в България заедно в Единен ляв фронт за спасение на Отечеството – това е лозунгът на деня!

Нагоре
Съдържание на броя