"Нова Зора" - брой 31 - 7 август 2007 г.

Писмо до редакцията
Инж. Д. ДОБЕВ, д.т.н.
Варна

Уважаема редакция,

Темата за възродителния процес и преименуванията не е чужда на вестника ви. Предлагам ви един спомен, който има отношение към тази тема, с надеждата, че ще е интересен за читателите, а може би ще заинтересува и някои изследователи на проблема.
През лятото на 1971 г. с големия ми син, тогава почти на 5 години, правехме преход по билото на Среден Пирин, от Папаз чаир (Попови ливади) до хижа Пирин. Малко преди 14 ч стигнахме Суват чешма (Водопоя)и седнахме да обядваме. Времето бързо се развали, заваля проливен дъжд и започнаха силни гръмотевици. Приютихме се под един найлон и оставихме раниците настрана. Когато дъждът спря, се оказа, че наоколо всичко е подгизнало от вода. След кратко съвещание решихме да слезем по пътеката, която на това място пресича билото и слиза на изток към с. Лъжница, и там да търсим транспорт. Но още след петдесетина метра попаднахме на егрек, където потърсихме подслон.
Посрещна ни достолепен и жизнен старец с представителна чалма. Оказа се, че е на 73 години. Бях много изненадан, че говореше на изключително граматически правилен мек български език. През 16-те часа, които прекарахме на егрека, не го чух да произнася нито една нелитературна дума.
Толкова правилен български език през живота си не съм чувал. Настани ни в половината на жилищната част на егрека, принадлежаща на почиващата смяна говедари - сменяли се на две седмици. Извини ни се и отиде да помогне на другарите си да приберат говедата.
След вечеря бригадата се събра, обърнаха се на изток и направиха полагаемата се молитва.
После дядо Муса, тъй се казваше човекът, който ни посрещна, дойде на приказка. Позволих си да го попитам откъде е научил този правилен български език. Отговорът му беше сконфузващ.
Цитирам по памет. “Моето момче (тогава бях на 32 години), не ме гледай, че съм с чалма, че се казвам Муса и че се молех, обърнат на изток към Мека. Аз съм българин от Беломорска Тракия и през живота си три пъти съм бягал в България. За нас беше чест и гордост да говорим български език и да имаме български училища, дори нелегални, където да го учим. Откриеха ли ги (училищата), чакаха ни големи неприятности и тежки наказания. - И продължи: - Защо правят така началниците в София - 73 години бях Муса, а сега съм Михал. И утре като си отида, на гроба ми ще пише “Михал” и никой няма да знае, че тука почива дядо Муса от Беломорска Тракия. Виж, внуците, трябва да се кръщават с български имена и след 30 години никой няма да си спомня за старите турски имена”.
Този обикновен говедар каза неща, които нашите политици не мога - или не искат - да разберат. Бог да го прости.

Нагоре
Съдържание на броя