"Нова Зора" - брой 31 - 7 август 2007 г.

Когато ти гори чергата, а царят е гол
Енчо ЕНЕВ
Стара Загора

Вече няколко седмици България гори. Горят не просто белите й дробове - горите, гори държавата. Гори малкото, което е останало от държавността, а с дефицита й като че ли вече свикнахме в годините на прехода.
От доста време климатичните катаклизми на планетата дават сигнал, че не сме застраховани срещу бедите по света и около нас. Въпреки всичко огненият вал, по стар български обичай, пак ни завари неподготвени. И тъй като лошото и хубавото вървят ръка за ръка, в цялата тази трагедия се случи нещо положително. Разбрахме цената на прехвалената европейска солидарност, с която толкова много обичат да се декорират в ЕС.
Сто и тридесет хиляди евро на летателен час! На толкова Европа оцени своята солидарност, за да дойде специализиран немски самолет за гасене на горски пожари в трудно достъпни местности.
На демонстрирания рафиниран европейски цинизъм, кметът на Стара Загора д-р Евгений Желев реагира простичко по български - поиска помощ от Русия, която получи веднага, и то безвъзмездно.
Мигновената реакция на руската държава беше най-ярката демонстрация и доказателство за превъзходството на славянските ценности над т. нар. европейски.
Всъщност природата стана причина българинът за пореден път да разбере нещо, което всъщност отдавна знае. Царят е гол!
Отнася се за тройната коалиция, като събирателен образ на носителя на държавността.
Отнася се и за това, че не просто държавата е оставена на самотек, а за товаq че от ден на ден българинът все по-ясно усеща, че той май си няма държава. Твърдението изобщо не е пресилено!
Какво значи да имаш изградени институции, които не изпълняват длъжността си, както би казал Захари Стоянов!
Усещането за присъствие или липса на държава е най-осезателно в екстремни ситуации.
Как да усетим държавата, когато на фона на непрекъснато възникващите нови огнища на пожари министър-председателят направи изявление, че ситуацията е под контрол. Само дето не каза под чий контрол. А тя, ситуацията беше под контрола на огнения ад.
Така и никой не даде отговор на въпроса, защо България няма нито едно специализирано летателно средство за гасене на пожари в трудно достъпни местности, защо специализираната военна техника, която можеше да помогне за ранното ограничаване размера на бедствието, беше предадена за скраб на безценица, заедно с манерките на войската. Между другото тази операция обогати неправомерно някои хора от Военното министерство. Вместо отговор на тези въпроси, българинът стана свидетел на поредното недоразумение. Този път то дойде от кризисния щаб - България да стане координационен център за Европа за реагиране при природни бедствия и други екстра ординарни обстоятелства.
Да имаш подобни претенции, при положение, че не можеш да вкараш ред в собствения си двор, и то в момент, когато държавата ти гори, си е чиста проба цинизъм. Цинизъм е и за това, че тези, които го говорят, сами не си вярват, а го правят с ясното съзнание да прикрият безсилието на държавата да се справи със ситуацията.
Все пак пожарите ще бъдат потушени. Щатните анализатори, които пишат правителствените доклади ще посочат като главна причина липсата на финансов ресурс за модернизацията на специализираните формирования.
Никой обаче от тези, които имат претенциите да ни управляват, няма да си зададе въпроса и да търси решението на проблема с финансирането там, където е то наистина.
Става дума за целесъобразността от поддържането на огромната база от почивни станции и резиденции на правителството. За възможността да се потърси ресурс в реприватизацията на държавна собственост, приватизирана в ущърб на държавата, против интересите на българския народ, много често в откровено нарушени на законите.
Същото се отнася и за правителствения авиоотряд. Необходимо ли е в хангарите де се поддържат скъпо струващи самолети, без да се използва пълноценно летателния им ресурс? Тези, които летят само за да може поредната ВИП персона да пристигне някъде непременно на скъпо струващия луксозен „Фалкон”?!
Ще загуби ли престиж, който и да е високопоставен държавен чиновник, ако пътува като ВИП пасажер на гражданската авиация? Отговорът е категорично не! Много повече престиж се губи сега, когато използваме летищния си парк, за удовлетворяване на нечия суета, а за бедствените ситуации търсим помощ от други, които вероятно са се отказали от част от лукса за сметка на своята национална сигурност.
И тук не става дума нито за сиромахилство, нито за евтин популизъм. Ясно е, че и правителствените самолети, и резиденциите, и почивната правителствена база, са част от атрибутите на държавния протокол.
Всичко обаче трябва да се прави с мярка. Нека и България да има това, с което разполагат правителствата на Германия, Франция, Италия и т.н. Преди обаче да започнем да се съизмерваме с тях по надстройката, българското правителство задължително трябва да реши проблемите на базата.
Иначе какво се получава? Народът го е казал: „На гол тумбак, чифте пищови”.

Нагоре
Съдържание на броя