"Нова Зора" - брой 31 - 7 август 2007 г.

Русия на кръстопът
Специално за в. "Нова Зора"
Главният редактор на в. “Русь Державная”,
Андрей Печерски, разговаря с председателя на
политическа партия “Народен съюз”
и зам.-председател на Държавната Дума
Сергей Николаевич Бабурин

Сергей Николаевич, в съвременна Русия Вие сте известен политик, а също и православен, вярващ човек. Народът се вслушва във Вашето мнение по актуални и важни въпроси на днешния ден. Последните десетилетия бяха изпълнени с бурни обществено-политически събития, наситени са с духовно-значими процеси.
Затова бих искал да Ви помоля накратко да очертаете днешната ситуация в Русия така, както Вие я виждате, и какво да очакваме от близкото бъдеще?

Според мен Русия успя да се оттласне от бездната, в която хлътна през 90-те години, но сега е на кръстопът. И по-точно - има три пътя пред нас, както в народната приказка... Първият път е да се размие в космополитната глобализация, като загуби национално самосъзнание, като загуби особеностите на културата си. Да не подминаваме и унифицирането на начина на живот по северноамерикански стандарти, и че на мястото на безсмъртната душа идва меркантилният интерес.
Това означава, че Русия ще се превърне в най-обикновен член на световната общност. Ние няма да имаме ясни граници, бариери, ще ни връхлетят, от една страна - блатото на потребителското общество, а от друга - западната псевдокултура.
Вторият път е пътят на възраждането на Русия като руска православна империя. Затова ние трябва да осъзнаем, че съвременната Руска федерация в своите държавни граници не е историческата Русия. Това е само една доста голяма осколка от Русия, и ние трябва да сме наясно, че Русия винаги е обединявала великоруси, украинци, белоруси. И можем да се наричаме руснаци, само когато сме едно цяло. Именно това е историческият руски народ.
Ако говорим за руска нация, от столетия тя е формирана именно от великорусите, украинците, белорусите, татарите, башкирите, мордвите и други етноси, които признаха ценностите на православието и значението на руския език, на руската култура като крепител на цивилизацията.
По този втори път нас ни чакат големи проблеми и опасности, в случай че тръгнем по него. Защото става дума за реинтеграция, за възсъединение на Руската федерация и Беларусия, за присъединяване на Украйна и Казахстан. Това ще предизвика чудовищна съпротива от страна на нашите неприятели от Изток и от Запад. И затова ни тласкат по третия път. Той изглежда най-простичкият - да се съгласим Русия да си остане най-обикновена национална държава като Франция, като Люксембург, или като Италия. Това са национални държави. Което за Русия днес означава границите на сегашната Руска федерация. Означава раздалечаване на отношенията, дали братски или не съвсем, с Беларусия, Украйна, Турция, с всяка друга държава, като забравим, че някои от тези страни не са просто съседи, а част от нашата обща Родина. По този път ни тласкат умерените ни приятели на световната арена. И ако осъзнаваме тази външнополитическа съставляваща на руското бъдеще, ние сме длъжни да си направим и съответните вътрешнополитически изводи.
Ако вървим към възраждане на нашата икономика, на духовния ни живот, ние не можем да го направим цялостно и систематично, без да сме определили географските предели на страната, на нашата държава. Така че ако се затворим в рамките на “ресефесере”, ако говорим за историческа Русия, ще изгубим въобще границите си и ще се предадем на произвола на суровия и безпощаден свят.
В този контекст би следвало да разглеждаме политическите процеси в Руската федерация. А именно - установяването на многопартийна система, и разбира се, политическата система в Русия като цяло. И тук виждаме, че “Единна Русия”, като реално укрепваща политическа организация, говори за формиране на център на ядрото на партийната система, а вляво от него традиционно се разполага КПРФ, и нетрадиционно - “Справедлива Русия”, която се бори за левия избирател и за строителство на социализма в нашата страна, както и за това кой от тях ще го построи по-добре.
Ако погледнем надясно, веднага ще ни кажат, че тук се намира Съюзът на десните сили, някаква новородена “Гражданска сила” на Баршчевски, либерално-демократичната партия. А на практика това са все либерални политически организации. Защото истинските консерватори са почвениците, хората, които се опират на фундаменталните ценности.

А какви ценности защитава този Съюз на десните сили, който е за легализирането на еднополовите бракове и за свобода на демонстрациите на гейове и лезбийки?

“Народен съюз” реално претендира за ролята на почвеническа партия и сила, която с времето да се превърне в олицетворение на стабилното, та дори и консервативно развитие на нашето Отечество.
Ние се опираме на фундаменталните ценности, на православната традиция на нашата страна - и в този смисъл - споменатите проблеми нямат нищо общо с реалната национално ориентирана политика. Затова мисля, че в близките три-четири години ще се формира основата за многопартийна перспектива на Русия. А на следващото стъпало ще се решава въпроса дали ще издържи, или не днешният механизъм на власт в Русия, закрепен с Конституцията от 1993 г. Или пък хората, които са се обединили в партия, наречена от нас “Народен съюз”, ще смогнат - чрез учредителен Земски събор - да получат предвиденото в действащото законодателство право да възродят традиционните руски механизми на народовластие. Защото така не олигарсите, а народът ще управлява, и ще има реална социална солидарност и общинни закони на битието.

Сергей Николаевич, на мен много ми допаднаха Вашите думи за “руската православна империя”. Всяка партия обикновено се стреми да обедини ако не целия народ, то поне някои слоеве от населението в името на едни или други цели.
Доколкото разбирам, “Народен съюз” се стреми да обедини най-здравите сили на нашето общество, които разчитат на традиционните ни корени, на православната вяра на предците ни.
Какви са принципите, на чиято основа нашият народ, който се стреми към обединение, за да устои в трудната битка със силите на световното зло, би могъл да осъществи тези намерения? Какво трябва да правим ние с Вас и руските хора в името на тези намерения? Струва ми се, че това е доста болезнен въпрос.

Да, това наистина е болезнен въпрос. Но за “Народен съюз” той не само има решение, а и се борим, за да въздействаме на най-широки слоеве от населението на нашата страна. Не искам да кажа “избиратели”, защото нашият народ вече не е “избирател”. Мнозинството от населението бойкотира изборите, смята ги за фарс, и има основания за това. Ние искаме да убедим онези, които милеят за бъдещето на страната си, че има ценности, заради които си струва да приемем налаганите правила на игра. И да се опитаме, побеждавайки, да изменим тези правила.
Несъмнено тук става дума за обръщане към нашите корени. Към нашите източници, но не материалните, тъй като когато говорим за духовната сфера, ние преди всичко говорим за това, че православието не е мода. Това не е просто някакъв политически механизъм, а смисъл и форма на нашето съществуване. За мен и за съратниците ми отдавна няма спор по това.
Ние възприехме отговора, който през вековете възприемаше и руското самосъзнание: руската идея е проста по същността си. Тя се заключава в това, че трябва да се живее по съвест, в името на спасението. Човек, който гледа на живота през призмата на извънрелигиозните координати, рано или късно ще се заблуди, ще се заплете в меркантилните ценности, в гонката за забогатяване или в егоистичния стремеж да удовлетвори своята похот.
Ако говорим за смисъла на живота, то руският характер наистина се отличава от другите преди всичко със стремежа да се живее по съвест. Оттук и нашата вселенска отзивчивост и вселенското ни състрадание. Оттук и руските сподвижници, оттук и самоотвержеността на руските хора, които дори в съветски времена запазиха тези фундаментални ценности. И не ради самите себе си, и не ради своя командир, а за спасението на своята душа и спасението на своя народ се хвърляха пред амбразурите на дота или насочваха горящ самолет към вражеските танкове.
Това според нас е централната задача на съборността на нашия народ при определянето на по-нататъшния път, въвеждането на ред в главите ни, освобождаване на съзнанието ни от вехтории.
Втората задача е ясно да се каже, че каквато и да било благотворителност, откъдето и да идва, няма да спаси нашето общество, ако ние сами не върнем уважението към труда и достойното възнаграждение за него. Важно е да се организира съзидателен труд, но още по-важно е да се осигури справедливост в организацията и заплащането на този труд. Затова ние безусловно подкрепяме заключението на нашите учени икономисти, че заплащането на труда в страната трябва да се увеличи не с проценти, а в пъти. И всички приказки, че това ще отприщи инфлация всъщност са от лукавого... Това е елементарно съответствие между стойността на труда и всички други икономически механизми и категории.
Ако говорим за центъра на нашите усилия, отнасящи се до обикновения живот, за “Народен съюз” днес те се изразяват в три фронта. Първият е икономиката, а тя е, разбира се, кооперация.
Става дума за възраждане на традицията на обединяване на трудовите усилия, започвайки от производствените кооперации и завършвайки с кредитните кооперации, което говори за възможността да се съвместява съборното съзнание с идеята за частната собственост. Хората, които казват, че това били несъвместими понятия, са или хора, които не знаят що е частна собственост, или що е това принцип на съборността.
Вторият фронт е възраждането и формирането на реално земско самоуправление, или както започнаха да го наричат през 20 век - местно самоуправление. Това ниво на самоорганизация се намира извън зоната на държавната власт, но е основа за съществуването и на обществото, и на държавата.
И накрая, третият фронт - “Народен съюз” - това е борба за възвръщане на общонародната собственост. Това е изискване към държавата да признае лъжливия характер на национализацията от 1992 г. и да признае задълженията пред всеки жител на нашата страна.
Като се опираме на оценките на Руската академия на науките, на конгреса на “Народния съюз”, ние одобрихме подготовката на закона за възвратния фонд, подготвихме този документ и го внесохме в Държавната Дума. Същността се заключава в следното - на нас ни е нужно, първо, да проведем тотална инвентаризация на собствеността. Второ, трябва да разделим общонародната собственост като дял на всеки гражданин на Руската федерация, и този дял трябва да бъде примерно 4 млн. рубли. Тази цифра се базира на оценките на общонародната собственост в размер на 600 трилиона рубли, която оценка бе дадена преди 10 години. Днес, вероятно, цифрите ще са различни, но все пак са значителни.
В този възвратен фонд трябва да влезе природната рента, за чието връщане на народа се застъпи още блокът “Родина”, създаден от “Народен съюз” и още две партии през 2003 г. Тук трябва да влязат и излишъците от златно-валутните запаси на Централната банка, а това са наистина излишъци, които са “свръхбагаж” и за съжаление не само в злато, колкото в чужда валута, и си лежат в хранилището на Централната банка. Тук трябва да се насочи и стабилизационният фонд на Руската федерация, за да започнат тези пари да работят.
Ние сме убедени, че всеки човек след навършване на пълнолетието има право на дивиденти от своя поименна приватизационна сметка. За разлика от ваучера, това трябва да бъде именно сметка на всеки жител на страната, също както има пенсионна сметка, от която той е длъжен да получава ежегодно финансова подкрепа. В това се състои разликата на възвратния фонд от фонда за бъдещите поколения, насочен към подкрепа на хората, които ще дойдат след нас.
Възвратният фонд е тази икономическа помощ, която се насочва към онези, които имаха право да участват в приватизацията от 1992 г. Това е най-вече грижа за пенсионерите и ветераните, за поколенията, на които трябва да върнем онова, което не им дадоха през 90-те години, и които ние сега сме длъжни да подкрепим заради оскъдните им пенсии и минимална работна заплата.
Това са нашите основни подходи, за да се консолидира обществото и да се определят приоритетите в социално-икономическото развитие.

Сергей Николаевич, в своята работа винаги се стремя да се опирам на тезите на Санктпетербургския и Ладожки митрополит Йоан. Имах щастието неведнъж да беседвам с него. В последния ни разговор по телефона, както после стана ясно - два дни преди владиката да се помине, той подчерта една мисъл, която според мен е негово духовно завещание: “Руският народ е завладян от беса на разединението. И докато не го преодолеем, нищо добро не ни чака...” И този бяс на разединението разчленява нашето тяло на късчета.

Вие уцелихте сърцевината на проблема.
За съжаление именно разединението на руското патриотично движение направи възможна злобната шега, която не един път през 20 век ни изиграха. И в началото на 20 век, и в неговия край.
И най-пресният пример - спомнете си, как през есента на 2006 г. организацията Руски марш дефилира. Ние я подкрепихме. И после разбрахме, че оргкомитетът се е разпаднал. Наложи ми се да събирам членовете на организационния комитет и в продължение на три часа те изясняваха отношенията си. Трудно бе да потушим разногласията, да се договорим за единни действия. За жалост, тази договореност просъществува три денонощия!
Наложи се аз сам да заявя провеждане на Руския марш и да взема върху себе си отговорността, и не като председател на партия или като депутат, а като гражданин на Руската федерация. На 4 октомври открих митинга и казах, че има два принципа, които не могат да се обсъждат. Първият - че нашият образ на живот се крепи на Руската православна църква. Който не е съгласен с това и не приема принципите на православието - може да се оттегли. Ние няма да дискутираме по тази тема. Смисълът на нашата работа не е предмет на спор.
Второ, за нас е несъмнено, че руската нация, за разлика от руския народ, се е създавала от великоруси, украинци, белоруси и други народи в течение на векове и около православието и руската култура. Който не е съгласен с това, благодаря за вниманието, и довиждане...
Ние проведохме Руския марш. И ако не бяхме уплашили властите, всичко щеше да е безупречно и красиво. Мисля, че “Народен съюз” е политическа форма на единството на руските патриотични течения. На среща с президента през декември миналата година аз се обърнах към него с думите, че ние поехме върху себе си отговорността за Руския марш, защото не бива в Русия да се забраняват руските мероприятия и е недопустимо да се страхуваме от думата “руснак”...
Сега самият живот заставя руското патриотично движение да търси форми за консолидация. И аз съм уверен - ние ще намерим общ език и ще се отнесем с голямо разбиране към възгледите на другите, към различността им. Търпимостта би трябвало да допълва принципността. И тогава позицията на патриотичното движение на Русия ще стане непоклатима и непобедима.

Изучавам много години патриотичното движение в Русия и съм стигнал до един извод. Вие сте съвършено прав, Сергей Николаевич, когато говорите за търпимост. От моя гледна точка има и един съществен недостатък - повечето от нас не виждат в дейността си главната свръхзадача. И аз искрено се радвам, че тези основополагащи цели и задачи на “Народен съюз” са вече написани. За жалост повечето от нашите патриотични организации не виждат по-далеч от носа си. Или заемат такава позиция, където, простете за грубия израз, умници колкото щеш. Още по-приятно е да осъзная, че Вие сте един от хората, които виждат проблема в неговата цялост.

Ето затова се отнасям с огромно уважение към православния народен вестник “Русь Державная”! Вече 14 години вие водите този разговор на страниците на вестника без никакви съображения за готовността или неготовността на читателя. И това е верен подход - читателя трябва да бъде на висотата на съзнанието за стратегическия избор на Русия. Вие не се и опитвате да принизявате нивото на вестника.

Нещо да кажете за бъдещите Ви планове?

Досега проведохме вече две международни православни съвещания с ръководителите на политически партии от България, Приднестровието, Русия, Сърбия, Украйна. Приехме редица важни решения.
Резултатите са доста обещаващи. Надяваме се, че на третото Православно политическо съвещание, което планираме за края на тази година, ще присъстват представители на много повече православни държави.
Планираме и международен форум, съпътстващ Православното съвещание, на който ще обсъдим въпросите по запазването на националните култури, на религиозните национални традиции на всички съвременни държави, мястото на християнството и на другите традиционни религии в съвременния свят.

Струва ми се, че Вие засегнахте най-важните проблеми, които вълнуват днес нашия народ, а най-важното - видяхте ги от православна гледна точка, набелязахте пътища за решаването им. От цялата си душа Ви желая успех.

- Разбира се, ние ще работим с общи сили и само в името на Русия и ценностите, които ни завещаха нашите славни предци. Това е нашата задача.

Нагоре
Съдържание на броя