"Нова Зора" - брой 19 - 16 май 2007 г.

Битката за Райхстага
О.з. полк. Добри ЖЕЛЕВ
доктор по история

Изминаха 62 години от деня, в който заглъхнаха оръдейните гърмежи на Втората световна война, обаче завинаги ще останат паметни в историята две събития, свързани с тази жестока война.
Настъплението на фашизма в Германия започна с Райхстага, с неговото подпалване. Краят на войната в Европа бе оповестен с поставянето на червеното знаме от храбрите съветски воини Егоров и Кантария над този символ на фашизма - Райхстага.
Във Втората световна война участваха 61 държави, дадоха над 50 млн. души скъпи жертви, 80 млн. души бяха ранени и осакатени, разрушени бяха хиляди градове и села, паметници на културата, ценности на човешкия дух, произведения на човешкия гений. През тази война се водеха жестоки, кръвопролитни боеве, които никога няма да бъдат забравени от историята.
При срещи на участници в тези грандиозни битки, това предизвиква вълнения и поражда различни мисли. Имах възможността да изпитам това чувство, когато се срещнах и разговарях с прославените съветски герои Михаил Егоров и Мелитон Кантария. За пръв път чух имената на двамата герои през май 1945 г. Тогава се намирах на границата между Австрия и Унгария, като военослужещ в състава на Първа българска армия. В продължение на седем дни, през май 1962 г., придружавах тези храбри мъже при посещението им в България. Това за мене беше необикновена радост и голяма възможност да се запозная лично с тях и с техните героични дела. Навсякъде по митинги, когато Кантария и Егоров се отправяха към трибуната, редиците се сгъстяваха, започваха нестихващи овации, гражданите хвърляха букети цветя. Това бяха необикновено топли, сърдечни срещи с представителите на Съветската армия, армия, която заедно със своите съюзници разби елитните армии на германския фашизъм. В тези срещи хората искаха да видят какво представляват онези, чието име беше свързано с голямото историческо дело. Гражданите очакваха да видят нещо необикновено, защото техният подвиг беше наистина необикновен, а те са обикновени хора - такива, каквито са хилядите и милиони други съветски граждани.


Тежък танк ИС-2 и пехотинци на бронята по време на първите улични боеве в Берлин

Михаил Егоров, среден на ръст, възслабичък, симпатичен мъж, лицето му излъчва силна воля, гърдите му са обкичени с ордени и медали, между които блести петолъчката на герой на Съветския съюз. От разговора с него научихме, че е роден в село Бородино, Смолянска област. Когато фашистите нахлуват в Съветския съюз и завладяват неговия роден край, дългът към родината зовял за защита. Баща му бил стар и немощен. Братята и сестрите - малки. 16-годишният Михаил се отзовал на повика на родината. Заедно с 35 младежи от тяхното село постъпили в партизанския отряд. Воювали в тила на врага до освобождаването на района, където действал техният отряд. Егоров е участвал във всички сражения до края на войната. При много сложна и опасна обстановка, с риск на живота си, той успял да вдигне във въздуха пет немски ешелона. В провежданите акции Егоров лично пленил 28 немски офицери. Той има 113 парашутни скока в тила на немците - само това е достатъчно показателен факт, дори и за онези, които познават войната от филмите и книгите. Три пъти е бил раняван. След оздравяването си наново се връщал на бойната линия.
Егоров живеел в град Рудня - Смолянска област. По време на войната техният град пет пъти е попадал в ръцете на немците и Съветската армия наново го е отвоювала. Разрушен бил до основи. Останало само името и купища руини, пепел и гробове.


Михаил Егоров

Мелитон Кантария е малко по-висок от Егоров, с оплешивяла вече глава и със силни мазолести ръце. Личи, че този човек през целия си живот се е занимавал с тежък физически труд. Когато започнала войната, Кантария бил редовно служещ войник. Той участвал в боевете от началото до края на войната. Четири пъти бил раняван и след оздравяването си наново се връщал на бойното поле. След демобилизацията Кантария се установил да живее в град Очемчире - Абхазка ССР.
Подвизите на героите бяха отличени с много ордени и медали. Но ми се струва, че за получаването на всеки орден може да се напише по една повест и всяка от тях е история на подвиг, поема за доблест, ода за неувяхващата слава на двамата бойци и на милионите като тях.
Егоров не бил навършил деветнадесет години. Едно момче по тогавашните представи би трябвало да изпраща момичето си след среща и да се грижи за своята професионална ориентация. Това момче на деветнадесет години има биография, която зашеметява, и накрая някак естествено човек възкликва: разбира се, само такъв мъж може да забие знамето над Райхстага. Мъж, а ние говорим за момче. Войната беше размила границите между детството възрастта на мъжете.
Михаил Егоров разказа, че от 5 май 1942 г. до декември 1944 г. е бил партизанин в полка на Сенченко. Полкът действал в партизанското обединение, командвано от генерал-полковник Любанок.
През декември 1944 г. партизанската групировка се вляла в Трета ударна армия на Първи Белоруски фронт. Егоров бил назначен за командир на отделение в полковата разузнавателна служба. Там се срещнал с Мелитон Кантария. Двамата участвали в боевете при форсирането на река Висла, в освобождзаването от хитлеризма на много градове от Беларусия, Полша и Германия. В огъня на бойните действия между него и Кантария се създала близка дружба.
Рано сутринта на 30 април 1945 г. частите на Трета ударна армия, командвани от генерал Кузнецов, от ход форсирали река Шпрее и успели да се закрепят в резиденцията на Химлер. Военният съвет предал на полковете, участващи в щурмуването на Райхстага, девет червени знамена. На всяко от тях бил написан номерът на полка.
Командирът на полка Зинченко предал знаме номер 5 на Егоров и Кантария и заповядал да се доберат до батальона на капитан Неустроев и заедно с него да се вмъкнат в Райхстага. Към 19.00 ч те достигнали батальона и предали заповедта на командира му. Капитанът прикрепил към тях рота от 48 автоматчици, командвани от сержант Сеянов. Заедно с Егоров, Кантария и разузнавача Иванов, групата ставала 51 души.


Участниците в щурма на Райхстага (от ляво на дясно):
К.Я.Самсонов, М.В.Кантария, М.А.Егоров, И.Я.Сянов, С.А.Неустроев
до Знамето на Победата. Май 1945 г.

Битката за Райхстага била кръвопролитна. Районът се охранявал от елитни есесовски части с обща численост от около 6000 души. Те били подкрепяни от танкове, щурмови оръдия и голям брой артилерийски оръдия. Групата пропълзяла колкото се може по-близо до “Кралския площад” и под прикритието на артилерията, с мощен удар се втурнала напред. Започнали ожесточени боеве. Навсякъде от прозорците стреляли немски снайперисти. От 51 души до сградата успели да се приближат едва 14 войника. Боят ставал все по-жесток, но 14-те успели да завладеят два кабинета на първия етаж в централната сграда. Там през прозорците развели знамето така, както било уговорено. Но било твърде ниско и съветските части не са ги забелязали. Последвали нови схватки. Бойците успели да овладеят два кабинета и на втория етаж. Отново развели знамето. Сега вече били забелязани. Артилерията засилила огъня. На помощ дошли батальоните на капитаните Неустроев и Давидов.
Батальонът на капитан Самсонов успял да се вмъкне от дясната страна на сградата. Боят ставал все по-кървав. Етаж по етаж бойците напредвали към покрива. И ето, изкачили те на покрива и какво да видят: там се сипят като градушка мини, снаряди и куршуми. В тази обстановка било невъзможно да се сложи знамето на купола. Затова го завързали на протегнатата ръка на Бронзовия конник. Немска зенитна батарея, която по една случайност оцеляла от огъня на Съветската артилерия, започнала да обстрелва знамето. Егоров и Кантария залегнали под Бронзовия конник. Първият снаряд бил бронебоен. Той улучил конника, минал през него, без да се взриви. Но един от следващите снаряди успял да улучи ръката на конника и свали знамето. Двамата бойци, скрити до конника, изчакали да се стъмни, изкачили се на купола, завързали здраво червеното знаме и го оставили да се вее.


Берлин, Червеното знаме над Райхстага

На 1 май, късно след обяд, хитлеристките части не издържали на силния натиск на Съветската армия и се предали. Райхстагът бил напълно очистен от противника.
В историята на човечеството няма нищо по-печално, по-трагично и драматично от фашизма. Поставянето на червеното знаме над Райхстага извести края на мъките и страданията, които фашизмът нанесе на човечеството. Сложен бе краят на Втората световна война, донесла огромни загуби на човечеството, милиони убити, невъзстановими материални и културни загуби. Тази война изправи цели народи на ръба на физическото унищожение.
На 2 май окончателно бил разбит могъщия гарнизон на Берлин.
На 9 май бе подписан акт за безусловна капитулация на Германия. Сега тази славна дата - 9 май, е обявена за ден на Европа. Но нека не забравяме какво всъщност означава!


Москва, Парадът на Победата

Нагоре
Съдържание на броя