"Нова Зора" - брой 19 - 16 май 2007 г.

Не стреляйте по белите лебеди!
или за бай Дянко - оръжейника от кв. Видима на гр. Априлци,
последната му изложба и още нещо
Тодор ПРЕДОВ
гл. редактор на сп. “Антиквариат и колекционерство”

Запознах се с Дянко Дянков - оръжейника от кв. Видима на гр. Априлци, в далечната 1987 г. Събра ни любовта към историята на българския народ и историческото оръжие като неизменен спътник на българина, независимо дали е бил господар на съдбините си, или е пъшкал под чуждо иго.
Оръжието, без което през вековете не е било възможно да опазиш родното огнище, чест и достойнство, да защитиш имота си, нито да браниш род и Родина! Шепа ентусиасти и радетели от цялата страна се бяхме събрали на 30 май 1987 г. да учредим “Клуб за история на оръжието”, с любезното съдействие на председателя на образцово народно читалище “Ген. Вл. Заимов” гр. София (ул. “Парчевич” 49), г-н Рашко Петрински. Това напомняше за едно малко “Оборище”, защото в онези времена беше първият “пробив” в рестриктивния режим за притежаване на хладно и огнестрелно историческо оръжие. Цяла година преди това ние, “софиянците”, се събирахме там като “секция” към читалището и провеждахме сбирки, изучавахме обстановката и подготвяхме документи за регистрирането на сдружението по тогавашния Закон за лицата и семейството.
Снажният около 60-годишен балканджия, потомък на славните поборници от Априлското въстание 1876 г., правеше впечатление с гордата си осанка на мъж, над 1.80 м, спокоен, изпълнен с достолепие. Беше представен като оръжеен майстор от Задругата на майсторите на народни художествени занаяти към Комитета за култура. Идваше от Балкана, където суровите условия на живот неминуемо изискват притежаване на някакво оръжие, необходимо дори за физическото оцеляване, да не говорим за бита. В Балкана притежаването на такова оръжие, особено при възрастното население, е не само необходимост, традиция, а и въпрос на чест, на достойнство! В нашите среди бай Дянко беше отдавна познат, защото произведените от него исторически хладни и огнестрелни оръжия, барутници, павурчета и др. са били “гвоздеят” на не едно изложение или конкурс на майсторите от задругата.
Впоследствие клубът ни прерасна в Национално дружество за история на оръжието. Независимо от разстоянието - кв. Видима на гр. Априлци е в Балкана, до гористите склонове на Калоферския дял на Средна Стара планина, в подножието на вр. Ботев, бай Дянко идваше редовно на нашите сбирки и вземаше активно участие при разискванията. Майсторът продължи да участва редовно в различни обществени изяви и изработваше подаръчно историческо хладно и огнестрелно оръжие за награди, раздавани от институциите на заслужили държавни и обществени дейци и чуждестранни гости. Беше се наложил като един от малцината уважавани и почитани оръжейни майстори на местно и държавно равнище. В последните години на прехода връзката ни се прекъсна.
През зимата на 2007 г. наш общ приятел ми съобщи, че бай Дянко е имал проблеми с полицията и по този повод народната представителка г- жа Стела Банкова е отправила питане към министъра на вътрешните работи г-н Р. Петков в деня за парламентарен контрол. Обхвана ме лошо предчувствие, защото въпреки либерализирането на оръжейното законодателство и в условията на т.нар. демократичен преход винаги ще се намерят Кириакстефчовци или обикновени завистници и недоброжелатели, ръководени от користни интереси. Знаех, че това е добре дошло и за правоохранителните органи, които се плъзгат по най-лекото съпротивление, вместо да се борят срещу истинската престъпност и бандитизма. При разговора с г-жа Банкова разбрах, че една сутрин над десетина тежко въоръжени полицаи са извършили претърсване под претекст за съхранение на незаконно притежавано оръжие и наркотици в дома и работилницата на бай Дянко. Стресирана от поредната “ювелирна акция” на полицията, съпругата му починала след 6 дни. Свързах се с бай Дянко и той го потвърди, обясни, че се касаело за няколко стари револвера, които били иззети. Въпреки горестта по изгубената си съпруга и проблемите си, той ми се похвали, че през октомври 2006 г. имал изложба в гр. Правец и се готви за поредна изложба във Военноисторическия музей в началото на май 2007 г., за чието откриване ме покани. Отново бях изненадан от високия дух на този корав българин, който не се огъна пред мерзостта и непочтеността, пред нечистоплътното “бъркане” в чистата му душа, не обърна гръб на държавата и не се затвори обиден в черупката си, въпреки наложената му тримесечна условна присъда.
На 4 май от 11.00 ч в Националния военноисторически музей гр. София, по случай 6 май - Ден на храбростта и на Българската армия, под патронажа на НВИМ и Музея на народните художествени занаяти и приложни изкуства гр. Троян изложбата беше открита от директора на музея полк. о.р. д-р Петко Йотов. Афишът вече ме беше покорил със своята оригиналност: Дянко Дянков, Александър Спасов “Майсторът и ученикът - "Традицията продължава”. Но не по-малко топли и от сърце бяха думите и на г-н Йотов. Той представи майстора и ученика, станал също майстор, като подчерта значимостта на техния занаят и талант за запазване на традицията и самобитността в българското ножарство и тюфекчийство. Не пропусна да изкаже и съжалението си, че вече се броят на пръсти истинските майстори. След това даде възможност на майсторите да представят накратко изложбата, творческите си търсения и постижения, мотивировката и гражданската си позиция. После присъстващите официални лица от Министерството на отбраната и други институции, включително офицери, музейни работници, граждани, любители, колекционери и посетители, от София и страната, разгледаха изложбата. А бай Дянко с гордост ми показа клубната си карта от “Клуб за история на оръжието”, като негов учредител, която и сега носеше заедно с други документи!
На други изложби и в музея на гр. Троян (дарения от майстора!) бях виждал доста хладни и огнестрелни оръжия и аксесоари, изработени от Дянко Дянков, но показаното тук разнообразие и количество от майстор и от ученик ме впечатли дълбоко. Натрупаният опит, творческите търсения, наученото от утвърдени стари майстори и вехти книги, и видяното в музейни сбирки беше претворено при спазване на традициите. Тук видях едни от най-красивите художествено изработени пушки и ножове, които съм виждал. В три витрини на първия етаж са оригиналните разработки на капсулни и кремъчни пушки “балкански тип” с богата украса на приклада и цевта. Имаше и една пушка с фитилно възпламеняване. В дървените повърхности на оръжията са вставени седефени и костни плочки, обхванати в месингов или сребърен кант и са вбити десетки метални розети и кръгове от месинг и сребро. Част от цевите, плочките на капсулните и кремъчните механизми и задтилъците на пушките са богато инкрустирани с бронз и сребро, а също и с медни и седефени апликации, най-често с геометрични и растителни орнаменти. Освен собствени разработки, една част от огнестрелните оръжия са оригинални, майсторски възстановени, като вниманието приковава едно “шишане” с типичната богата украса. На втория етаж са разположени седем витрини. Привлича витрината с ловни ножове: голям и малък, два малки хайдушки ножа и “костури” с дръжки от шипове на еленови рога. Тук са показани и грамоти, дипломи и благодарствени адреси до майстор Д. Дянков.
Прави впечатление Грамота от Комитета за култура от 1978 г. за участие в Международна изложба на народните художествени занаяти, посветена на 100-годишнината от Освобождението на България от Османско иго. Красиво оформен Диплом за сребърен медал от изложба-конкурс “Троянски майстор-79”, посветен на 35-годишнината от Деветосептемврийската победа 1944 г. е друго престижно отличие. За последната изложба в гр. Правец през 2006 г. във витрината, наред с плаката, е изложен и поздравителен адрес от кмета на гр. Правец г-н Красимир Живков. В съседна витрина, наред с произведения на ученика, вече майстор Александър Спасов, са показани и негови документи и отличия: Майсторско свидетелство, с което е провъзгласен за “майстор-ножар” през 1984 г.; Грамота от Архитектурно-етнографски комплекс “Етър” - за участие в състезание на майстори-ножари - ІІ награда през 1986 г.; Грамота за участие в Национална изложба на народните художествени занаяти “Орешак - 86” - със старинно оръжие, и др. Пак тук грабват окото три витрини с ножове - т.нар. костури, напомнящи риба. В едната са костури - авторска изработка, с дървени дръжки (чирени) с украса от сребро, бронз, седеф и позлата на бронзовите елементи, и с украса на острието. Костурите са тип “панагюрски” - с богато инкрустирани чирени със седеф и сребро, а също и тип “арнаутски” със законтрящ елемент от избелен рог, с набивки от разноцветни телчета и позлата. При панагюрските костури монограмът на майстора е златна орнаментика по острието. В другата витрина са няколко редици разнообразни костури - големи костури по модели от с. Костенец, костури по Атанас Примовски от с. Устово, Смолянско, т.нар. солунски ножове, с дръжки от биволски рог, с характерна украса на дръжката от разноцветни нитове в жълто, синьо и червено, изработвани в Габрово и околните махали и продавани най-добре в гр. Солун, откъдето идва и названието им.
Показани са различни метални “павурчета” с растителни орнаменти, а също и със сцена “Адам и Ева в рая”, както и “Св. Георги убива змея”. Особен интерес предизвикват костурите с различно битово предназначение. Показана е серия костури тип “бабичек”, или “пъпъчарчета”, използвани за прерязване на пъпната връв на новороденото дете. Друга серия са т.нар. кльопач - големи костури с по-голяма извивка на острието за издълбаване вътрешността на тикви, дини и др. В самостоятелна витрина са показани хайдушка кама, два малки и два големи хайдушки ножа, тип “панагюрски”, изработени по Никола Ламбов, един от най-добрите възрожденски майстори, носител на престижни награди от световни изложения във Франция, Швейцария и другаде. В няколко от витрините има оригинални или новоизработени барутници от рог, включително с дозатор и богато украсени с метални розети от бронз и сребро.
Всичко изброено дава обаче бледа представа за експонатите. Изложбата отразява по неповторим начин самобитността на двамата майстори, техния талант и творческа фантазия, както и верността им към традициите за формите, използваните материали и украсата в тези толкова специфични занаяти.
Изложбата свидетелства за виртуозно боравене с оръжейната материя при извайване или реставриране, а всяко оръжие притежава съвършена форма, допълвана с най-подходящата украса. Те са наясно с “тайните на занаята”, предавани по род и кръв, от майстор на ученик, от поколение на поколение, което извежда работата им до виртуозност!
Часовете в изложбата минават неусетно. Човек се пренася в атмосферата на един друг свят, света на българското Възраждане, история, с която сме свързани кръвно - сега и завинаги!
Впечатлява и приемствеността между две поколения, което за съжаление е рядко явление, особено в този занаят, с изключителен авторитет в миналото.
Изложбата насочва вниманието и към факта, изтъкнат от бай Дянко - че оръжието, за добро или лошо, остава вечен спътник на човечеството.
Изложбата може и е своеобразен посланик на България в голямото европейско семейство. Защото изкуството носи преки послания, и нагледно показва кои сме ние, какви са възможностите ни и какво може да се очаква от нас. Както и с какво можем да обогатим другите европейски народи. И дай Бог да имаме повече такива майстори - посланици!
Напускам изложбената зала и с горчивина от случилото се нещастие с бай Дянко. В условията на заклеймявания и охулван социалистически период на държавата, наричан тоталитарен, той беше на почит и уважение, за да доживее до т.нар. демокрация, при която да бъде унизен, да загуби съпругата си и да е осъден заради изконната си страст към историческото оръжие! Каква участ настина, подобна на тази на Македонски от “Немили - недраги”! Толкова ли наложително беше държавата да посегне на самобитния и заслужил национално уважение и признание майстор-оръжейник?!
И се питам: той ли е заплахата за сигурността и обществения ред, че да бъде приравнен с престъпниците? С този акт и наказание за нерезултатно деяние разрешиха ли се проблемите на държавата и правоохранителните органи в региона и окръга или само се отчете дейност? Какъв е смисълът да бъде обруган един достоен българин и патриот? Нима не бива да има светли образи и примери за подражание в този криминален преход?! Обаче народът и поколенията, които идват, се нуждаят от светли примери като тези на двамата майстори. В противен случай държавата ни ще бъде обречена на провал. Защото не трябва да се забравя, че държавата, това е преди всичко народът, суверенът, а не само институциите.
Перифразирам заглавието на един съветски филм и призовавам: “Господа управляващи - не стреляйте по белите лебеди”!

Нагоре
Съдържание на броя