"Нова Зора" - брой 19 - 16 май 2007 г.

Саркози - не и “френски пудел”
Кристофър ЧИВИС
“Интернешънъл хералд трибюн”

Без съмнение много хора в САЩ ще бъдат доволни от победата на Никола Саркози в президентските избори във Франция, които се произведоха в неделя (6 май). Така и трябва да бъде - но не защото има вероятност той да бъде по-отстъпчив към САЩ, отколкото предшественика си Жак Ширак.
Предизборната кампания създаде впечатление, че Саркози е по-проамерикански настроен от опонентката си Сеголен Роаял. Това е така, но не се отнася непременно за външната политика. Ако някой във Вашингтон смята, че Саркози ще бъде френската версия на Тони Блеър или “френски пудел”, както биха го нарекли шегаджиите, то тогава го очаква голяма изненада.

Проамериканизмът на Саркози в страна, която често има противоречия с американския си партньор, заслужава внимание. Но е важно да се отбележи, че проамериканските възгледи на новия президент се ограничават основно до икономически, социални и в по-малка степен културни въпроси.
Така например Саркози възнамерява да представи план за действия, които да помогнат на мюсюлманите в страната да се интегрират по-добре в националната икономика. И не само това. В продължение на години той подкрепяше икономически реформи, които особено в контекста на френските възгледи имат отчетлив американски привкус. В предизборната му платформа беше заложена идеята, че Франция трябва да преоткрие ценността на труда.
Що се отнася до основните външнополитически въпроси, въпреки явните си проамерикански възгледи, Саркози се противопоставя на господството на американската политика. Така например той силно подкрепя Протокола от Киото, изглежда резервиран към разполагането на елементи от американския противоракетен щит в Европа и се противопоставя на членството на Турция в Европейския съюз. Последното е отражение на “политически” възглед в Европейския съюз, който отдавна предизвиква смайване и дори безпокойство в САЩ.
В допълнение на това позицията на Саркози за френското участие в Афганистан - в момента най-важния въпрос в НАТО от американска гледна точка - няма да допринесе особено за френско-американското приятелство. САЩ настояват повече френски сили да бъдат на разположение за разгръщане в бойна обстановка, докато Саркози говори за тяхното пълно изтегляне.
Съществува възможност Саркози да предприеме даден дипломатически ход с цел да “очарова” САЩ. Подобна инициатива обаче вероятно ще бъде доста краткотрайна, като се имат предвид сериозните вътрешнополитически предизвикателства, пред които Саркози ще се изправи, както и непопулярността на САЩ във Франция.
Две от най-съществените предизборни обещания на Саркози, които той ще трябва да изпълни - икономическа реформа и напредък в процеса на европейска интеграция - са предмет на полемика във Франция.
За да успее в тези сфери, Саркози ще се нуждае от всички политически дивиденти, които може да получи - особено ако консерваторите загубят на предстоящите през юни парламентарни избори. При това положение предприемането на непопулярни сред французите действия в подкрепа на САЩ в Близкия изток или където и да е било другаде, едва ли ще е сред приоритетите на Саркози.
В крайна сметка твърде лесно е да се пренебрегне фактът, че повечето от основните въпроси, които днес разделят Франция и САЩ - както впрочем и САЩ и Европа, - имат дълбоки корени.
Разногласията за Афганистан, промените в климата, Международния наказателен съд или какви действия да се предприемат в Ирак, отразяват по-дълбоки различия в стратегическата перспектива, националните интереси и дори културата. Те няма да се променят трайно само заради смяната на даден лидер.
Разбира се, дори и Саркози да се окаже не толкова дружелюбен, колкото някои хора се надяват, неговото избиране е в много отношения позитивен развой на събитията за партньорите на Франция, включително и за САЩ.
Предложените от Саркози икономически реформи трябва за кратко време значително да увеличат възможностите на Франция да допринася за регионалната и глобалната сигурност и в същото време да подобрят положението на мюсюлманското население във Франция, което на свой ред би спомогнало за смекчаване на факторите, подклаждащи радикалния ислямизъм.
Също така Франция е особено важна за Европейския съюз и ако предложенията на Саркози за ускоряване на институционалната реформа се реализират и Франция преоткрие ролята си на движеща сила за европейската интеграция, САЩ ще могат да разчитат на по-силен и не толкова фокусиран върху вътрешните си проблеми трансатлантически партньор.
По време на студената война много хора във Вашингтон свикнаха да възприемат демократичните режими в Европа като естествени съюзници. В контекста на двуполюсното разделение на света, когато врагът се разпознаваше по социалистическите си пристрастия, това може би е имало някакви основания. Днес обаче хората трябва да се отучат от този навик.
Франция вече не е предишната страна с предишните външнополитически грижи от времето на студената война. САЩ трябва да продължат да си сътрудничат с нея, но и да осъзнаят, че колкото и неразрушими да са общите им интереси, разликите между двете страни няма да се заличат. Все пак общите им интереси създават много очаквания.

Нагоре
Съдържание на броя