"Нова Зора" - брой 19 - 16 май 2007 г.

България в Европейския Съюз:
Шамани и заклинания
Проф. Евгений ГИНДЕВ
Продължение от бр. 18

Когато говоря за буржоазнодемократична революция, имам предвид, че тя ще унищожи компрометирания реакционен режим, съществуващ в България вече 17 години. Този режим е заченат в грях и роден в мръсотия, той трябва да бъде премахнат - или с оръжието на критиката или с критиката на оръжието. Историята ще избира. В словосъчетанието реакционен режим, влагам само философски смисъл. Имам предвид, че реакционен режим е всеки, който базира видимата си парадигма и действия върху исторически остарели представи и идеи. В последните 17 години у нас не се случва нищо друго освен исторически реверс, а той по определение е реакционен.
Днес в България протичат паралелно три процеса: цивилизационен, политически и икономически.
Българският отговор на предизвикателствата на епохата се съдържа в отношението и разбирането на всеки политически субект към тези процеси. Моето становище е, че именно тези два момента (отношението и разбирането) ще ускорят или ще забавят неизбежното приближаване на буржоазнодемократичната революция.

Цивилизационният процес е свързан с така наречения нов цивилизационен избор и неговата същност е русофобията. Чрез него се търси скъсване на всякакви ментални връзки с Русия, отказване от славянските корени на българския етнос, от славянобългарската азбука и от българската история, и ударно, „бригадирско” поамериканчване на страната и на народа. Цивилизационният процес тече от 1991 г. и има видими успехи. Ако някой иска да се запознае с най-новите прояви на българската русофобия, трябва да чете в. „Седем” или да кажем, излиянията на виден русофоб на страниците на в. „Дневник” (17.08.2006 г.). Председателят на ДСБ Иван Костов, където седне и където стане, се занимава с русофобия и непрекъснато напомня, че главната заслуга на неговото управление е, че е откъснал България от влиянието на Русия. Вижте докъде може да падне един бивш министър-председател, когато се заеме с мирогледни проблеми: „Що се отнася до този въпрос (избирането на наша постоянна делегация в интерпарламентарната асамблея по православие, б.р.), беше невероятно срамно да се гледа как еретици и руски, хайде да ги кажем направо, мекерета, стават и защищават светото православие. Това беше падение на, ъъ, аз не знам по-голямо падение от това да се кичиш с православието! Да присвояваш православието като национален атрибут, то няма никакво отношение към която и да било държава. Православието е в килиите на Атон ! Ако е останало някъде, то е там, в общуването с Бога на едни аскетични хора... Това е православието в неговия най-чист вид... Това е една парламентарна асамблея, делегати предишни на която са набедени, и не набедени, а са показани в секретен доклад на българските тайни служби, че са обслужвали руски интереси... А що се отнася до тази външна политика, основана на духовните начала, това въобще не са духовни начала. Това въобще няма нищо общо с православието... православието е много повече от католическата държава, няма нищо общо с националните държави. Да обичаш етноса си, е голям грях според нашата православна черква! Трябва да обичаш бога. Това казва православието. Не може да обичаш етноса... А пък да обичаш някаква държава или нейната държавна сигурност, нейното КГБ, това пък няма, ама нищо общо няма със светото православие, наистина, няма нищо общо” (цит. по в.”Сега” от 9.02.2007 г.). Рядко ще намерите изказване на политик, в което на толкова малко място да са казани толкова много „ама наистина глупости”!
И на кого да вярваме ? На един неизвестен бивш висш български чиновник, сричащ азбуката на богословието или на българския митрополит Климент: „Има православие - има България! Няма православие - няма България!”?
На регионалното събрание на ДСБ, посветено на подреждането на листата за евродепутати, Иван Костов очерта насоките на бъдещата политика на свръх „десните” евродепутати: борба срещу превръщането на България в троянски кон на Русия, „не” на опасния петролопровод Бургас-Александруполис, спиране на строителството на АЕЦ „Белене”. (в. „Сега”от 19.03.2007 г.) Успехът на русофобията в България може да има трагични последици. Окончателното ни ментално отделяне от Русия ще отбележи началото на края на българската цивилизационна идентичност. Това е извод, който едва ли подлежи на отхвърляне и на коментар.
Политическият процес е свързан с опита за пълна и окончателна декомунизация на България. Западна Европа има основания да поддържа и форсира този процес. Самите западноевропейски политици говорят, че в ЕС е приета не само най-бедната източноевропейска страна, но и най-комунистическата. Това е вярно. България е по-комунистическа и от Русия. Към 1990 г. КПСС беше 6% от населението на СССР, БКП - 13%! Средната обвързаност на български граждани с комунистическата идея, с БКП и с политическа активност през социалистическия период от историята на България, се оценява на 0,78. Това значи, че в България повече от 6 милиона граждани са комунистически обвързани, в това число и почти всички активни антикомунисти днес. Една много интересна статия на ген.-полковник Кирил Косев бе публикувана във в. „Нова Зора” (1.08.2006 г.).
В периода непосредствено след 9.09.1944 г. ген. Косев е работил във военното контраразузнаване, и в статията изнася, че родословието на най-видните днешни седесари като Петър Стоянов, Евгений Бакърджиев, Димитър Абаджиев и др., е пълно със сътрудници на „лошото” военно контраразузнаване. Практически израз на процеса на декомунизация е лустрацията, която пряко е свързана с досиетата на специалните служби. Аз мисля, че ще бъдат отворени всички досиета, защото това изисква борбата за оцеляване на политическата прослойка при новите условия. Няма да се вземат предвид каквито и да било последици.
Основната политика на САЩ и на ЕС си остава антикомунизмът. Докато този въпрос не бъде решен поне в задоволителна степен, те не могат да разчитат на сериозна историческа перспектива. Относно постсоциалистическите страни те ще се постараят да изличат и спомена, и хората, които го носят, за социалистическия период, в нашия случай - от българската история. Затова участта на тези хора, където и да са, каквото и да работят, каквито и да са, е предрешена. Част от тях ще бъдат оставени на биологическия процес, на друга част ще вземат властта и парите, а на трети - може би и главите. Какво пък, това също е част от историческия процес и аз смятам, че сме си го заслужили.
Флагманът на българския антикомунизъм е „сборният десен оркестър” от остатъците на бившето могъщо СДС. Диригентите на оркестъра се надяват, че са яхнали скритите съкровени желания на САЩ и Западна Европа и това им осигурява добра политическа перспектива (спомнете си резолюцията на ПАСЕ „Необходимост от международно осъждане на престъпленията на тоталитарните комунистически режими”, приета януари 2006 г.). Вътрешна поддръжка такава политика има, макар и скромна, но бедата е в генетиката на българските антикомунисти - те са неуки, елементарни, нещастни и жалки. Техният антикомунизъм не е плод на осъзната вътрешна потребност, разсъдъчна дейност или научна убеденост. Те нямат осъзната политическа история и традиции. Техният антикомунизъм е следствие на историческа и битова комплексираност, на доказана безплодност и лична капитулация на собствения им егоизъм и конформизъм. Очакват Западна Европа да им сервира наготово „Ден за почитане на жертвите на комунизма” и пари за издигане на паметници на техните „мъченици”. Може и черкви да им построят. Ще има известни трудности с „мъчениците”, тъй като от 5000 имена върху паметника пред НДК 2730 са осъдените от Народния съд, а останалите 2170 са убити през време на войната или са починали след излизането си от затвори и лагери. За сведение: Червена книга на жертвите на българския монархо-капитализъм има (поименна), и който иска може да вземе тертип от нея (М. Калонкин, Н. Кабаджов - В името на живота. Издателство на БАС. София, 2003).
Българският антикомунизъм присъства латентно в обществото и чака удобен случай да излезе на авансцената. Опасността не трябва да се подценява, особено след отвратителните случки, разиграли се на конгреса на КТ „Подкрепа” (10.02.т.г.) и изцепката на Петър Стоянов в българския парламент (9.02.2007 г.), когато неговото предложение за почитане с едноминутно мълчание и ставане на крака на „жертвите на комунизма” кой знае защо беше прието. Изглежда, в българските политици още живее духът на Адолф Хитлер. В „десния флагман” на пресата в. „Седем”, комунистите бяха наречени „мародери”, а за най-големите патриоти и рицари на българщината бяха обявени възпитаниците на военните училища до 1944 г. (в. „Седем”, 7-13.03.т.г.). Кандидат-евродепутатът от ДСБ Константин Димитров се зарече да внесе предложение в европарламента (ако го изберат разбира се), да се смята за подсъдно всяко отричане на престъпленията на комунизма. (?) Какво ще правим тогава с престъпленията на монархо-капитализма? Смешното е, че и българските социалисти също „почетоха жертвите на комунизма”. А може би не е смешно. Просто се отбелязва фактът на окончателната трансформация на БСП от комунистическа в социалдемократическа партия с избледнял кафяв оттенък. Да се толерират подобни прояви обаче, е равносилно на самоубийство за всеки политически субект, самоопределящ се като „ляв”.
Ако трябва да се обобщи на формално равнище, българското „дясно” опозиционно мислене е догматично, идеалистическо и затова - безплодно. Накратко казано, „десните” не отиват по-далеч от явлението, от факта, без да постигат в мисленето тяхната същност. Поради тази причина те са лишени както от възможността да разбират, така и от възможността да предвиждат. Да се правят опити за прогноза само от единичния факт, е ненаучно и значи безсъдържателно.
Що се отнася до „лявото” политическо мислене, то съществува единствено под формата на политическа тактика и следователно не излиза извън рамките на политическо маневриране, ограничено до реализирането на подозрителни не-политически цели. В такъв смисъл това е типичното мислене на буржоазна партия.
Икономическият процес е свързан с производството и възпроизводството на действителния живот на българския етнос. Прогнозите са лоши. България се присъедини към ЕС в неподходящ момент - във всички европейски страни капиталът е в настъпление срещу труда и завоюваните в тежки класови битки социални придобивки се губят една след друга. Целият ценови ужас, който ни връхлита последната година и чийто пик предстои, не е главното. С присъединяването на България към ЕС той е неизбежен.
Пустословието с различните проценти, индекси, рейтинги, таблици и неразбираеми сметки е за заблуда на „обърканото стадо” по Чомски. Въпросът е коя част от българския народ ще плати цената на този шок - „успелите” 20%, или маргинализираните 80%? Ето защо смятам различни протести на икономическа основа (пенсионери, лекари, учители и др.) за закъснели и отчаяни акции, макар и оправдани.
Ще го кажа направо. Има същностно неразбиране на това, което става в България. Причините за ниските пенсии, например, не са там, където ги търсят пенсионерите. Една от тях е цената на труда и нейното съотнасяне с прага за оцеляване. Не може да получаваш месечна заплата или да се осигуряваш на 200 лв., и да искаш пенсия от 400 лв. дори да си работил непрекъснато 50 години.
Така е при капитализма. Интересно е, че когато пенсионерските организации всъщност правят точно такива предложения, не обръщат внимание, че в момента има заплати от 40 000 лв. и други - от 40 лв. Тук отношението е 1:1000 и за подобно нещо писаха във вестниците, но кой знае какви протести не видях. Мастити икономисти са пресметнали, че при отношение на доходите между 10% от най-богатите към 10% от най-бедните по-голямо от 26, в държавата настъпва революционна ситуация. Какво да кажем за 100 или за 1000 пъти? Но никаква революционна ситуация не забелязах и не съм чул пенсионер да е станал партизанин (в „приличните” европейски държави съотношението на доходите се движи в интервала 6-9 пъти). Почти съм сигурен, че пенсионерите, пък и другите граждани, едва ли могат да обяснят защо не протестират срещу непрекъснатото увеличаване на цените на стоки и услуги. Срещу идиотската и геноцидна икономическа политика на това правителство да търси и създава конкуретна среда в сферата на естествените монополи (електричество, вода, газ).
Защо се търпи гаврата с еднократното увеличаване на тарифите на услугите на електроразпределителните дружества не с проценти, а с пъти (за познатото на всички чешко дружество ЧЕЗ, има увеличение от 5 пъти!
Мой приятел статистик ми каза, че в периода 1-28.02.2007 г. в средствата за масово осведомяване не е минавало ден, без да се появи съобщение за увеличаване на цената на някоя стока или услуга. Всеки ден! Някой да е видял обществени или политически реакции?
Примирението с нарастващия финансов ужас или спорадичните, необосновани по никакъв начин и лишени от политическа подкрепа протести, само тушират народната енергия и правят безсмислено отстояването на наистина сериозни и принципни позиции. Подобно нещо може да се случи с всенародната инициатива за пускане отново на затворените 3 и 4 блок на АЕЦ „Козлодуй”. Каква е моята лична мотивация да участвам в това движение, когато и да пуснат затворените блокове, нищо няма да пречи на електроразпределителните дружества да ми продават ел-енергията не по 3 цента, а по 30 цента? И точно тук е скрита голяма опасност, съдържаща сериозна мирогледна компонента, с удоволствие използвана от реакционните „десни” сили. Това ясно проличава в статията на психоложката-богослов Наталия Кючукова (в. „Седем”, 28.02-6. 03.т.г.). Ето какво пише мирогледната боркиня: „Комунизмът отне морала, осмя целомъдрието и превърна старците в просяци.
Във фазата на предсмъртния си порив комунизмът иска да уязви, да нарани най-дълбоко човешката душа, да оскверни най-изконни ценности в българския народ, все още запазени - почитта към старостта, като по всякакъв начин се подиграва на възрастния човек. Комунизмът роди един ужасен порок - похотливата старост. Кой роди чалгата? Родиха я бабичките и старците комунисти, които сладострастно примляскваха при вида на кебапчета и стари градски песни, спомняйки си ремсовите години и ремсовите свалки... За комунистите старостта има едно-единствено измерение, докато можеш, да служиш на партията, до последния си дъх. Но и партийният другар е сам пред лицето на смъртта и тогава за него животът престава да има смисъл... За партийните другари отказът им да погледнат старостта е собственият им страх от смъртта”.
Надявам се, че сега стана ясна „причината” за ниските пенсии - комунизмът и страхът от смъртта! Но не трябва да се отнасяме лекомислено към подобни писания. Нямам намерение да правя философски анализ на цитата, но ще обърна внимание, че той изразява тенденция в българската политическа борба (което вече споменах), и че подобна тенденция ще има развитие и че няма да пожали и интерпретирането на какъвто и да е практически въпрос, като ще се старае да го натовари с мирогледни компоненти. Тази страна на идеологическата борба е подценявана в почти всички партии и може да им изиграе лоша шега в бъдеще. Казвам „почти всички”, защото само ДСБ упорито, целенасочено и настойчиво използва мирогледното оръжие и такава морализираща политика не е нужно да се осмива. Отчасти заради такова пренебрегване рухна „реалният социализъм”.

Разбира се, предложенията на пенсионерите от гледна точка на поведенческия анализ имат съвсем праксиологичен, битов характер и показват, че те искат да живеят при капитализма по принципите на социализма. Подобен абсурд тресе много български граждани и социални прослойки. Единствената полза от него е, че хората по-бързо ще осъзнаят собствените си заслуги за собственото им положение. Ако обществено съзнание е достатъчно узряло да разбере материалната си сила, надмогнала дребния егоизъм на груповото оцеляване извън генералния принцип, перспективата пак не е блестяща, но поне в малка степен вдъхва оптимизъм. Очевидно е, че само икономическа борба няма да промени същността на наложената обществено-икономическа система. Свързването на икономиката с политиката на всякакво, дори битово равнище, е единственият ефикасен и съдържателен път в усилията за осигуряване на производството и възпроизводството на действителния живот на хората.

Нагоре
Съдържание на броя